На хълм с изглед към морето в Аделаида, Австралия, има малка, но оригиналната дървена беседка с цилиндрична форма. Тя е малко студио, където архитект може да работи в спокойна атмосфера.
Известният архитект Макс Причард, който проектира къщи от стомана и стъкло, скоро ще отбележи 25-годишнината от своята професионална дейност. Много очакваха да изложи някой свой амбициозен проект. Въпреки това, дизайнерът създаде нещо напълно различно от предишните постройки. Той е построил малка дървена беседка.
Студиото се намира на горист хълм в близост до къщата на архитекта, представляващо бяла стоманена конструкция, монтирана на дебели черни кокили. Както е отбелязал самия автор, той е искал да направи ярък контраст между двете сгради.
Височината на кулите е 6 метра, а диаметър е само 3 метра. Макс Причард харесва затворените пространства. Там той напълно да се концентрираме, работи продуктивно или просто иска да бъде сам.
Вътре студиото е направено от дърво. За стена архитектът е използвал шперплат от бор, а за настилка – паркет от дъски на лиственица. Мебели, които можете да видите там са: са вградени рафтове, маса и два стола.

Всеки знае колко бързо се образува хаус на работната маса. Проблемът за съхранение на списания и малки вещи, частично се решава с чекмеджета и рафтове.
Но австралийски дизайнер решил да не разчита на тях и измислил маса с необичайна форма, където имало къде да е подредят нещата, без да се натрупват на нея.
Равната повърхност на масата, създадена от Никола Попович, плавно преминава в зигзагобразни слотове, в които е много удобно да се съхраняват периодичните списания.
Заострената и сбита форма на масата я прави идеална за модерен интериор. Черният вид маса е изработен от шперплат и покрит с висококачествен линолеум, който е 97% от естествени суровини.
За светлите интериори ще бъдат подходящи модели от бял цвят, направено от материал със средно гипсофазерна плътност и акрилно покритие.
Повърхностите са защитени от негативното въздействие на слънчевата светлина. Дизайнерите гарантират, че техният цвят няма да избледнее с времето.
Един такъв акцент в интериора е достатъчен, за да може стаята да изглежда по-модерно. Дизайнерът отбелязва, че агресивните линии добре контрастират с обичайните мебели имащи кръгла форма.

Като че ли да, но всъщност не. Създателите на това прекрасно превозно средство наричат полувелосипед. Причината за появата на това изобретение, е голямата любов на дизайнера конструктор и съосновател на фирмата Kolelinia към усъвършенствуване на велосипеди.
Архитектите Мартин Ангелов и Михаил Кленов са основали студио Kolelinia за разработки и производство на интелигентни и екологично чисти превозни средства – велосипедите.
Където и да отидете с този полувелосипед, вие със сигурност ще привлечете много усмивки и заинтересованите погледи. Няма да останете незабелязани.
Тази версия на „велосипеда“ е много компактна и лека. Той тежи около 8 килограма.
Основната разлика на това превозно средство от обикновения велосипед е това, че докато го карате сте изправени, а не седнали. Може да се каже, че по-скоро бягате, отколкото че въртите педали.
Рамката на полувелосипеда е направена от алуминий, а кормилото от шперплат. За сега конструкцията е в бял цвят, но се планира да бъдат пуснати и в други разцветки.
Полувелосипедът ще допадне на любителите на нови преживявания.

По време на Втората световна война, германците започнали да строят в окупирана Холандия летище. То било само „прах в очите“.
Всички съоръжения и оборудване в него били направени от дъски и шперплат.
Работта се извършвала в атмосфера на строга секретност.
Когато британски бомбардировач прелетял над импровизираното летище, пуснал бомба…… дървена бомба.
Не се знае как германците са оценили английския хумор, но разбрали намека и строителството на летището било прекратено.

Не е много лесно да се прикрепи ваза или саксия към стената. Обикновено за това се използват поставки, но те не винаги са удобни и сигурни при по-силно люлеене или тресене на стената.
За целта може да се използва скоба от шперплат с дебелина 10-18 милиметра, изпилена и оформена по начин показан на модела.
Закрепваме дървената скоба към стената. Захващаме горния край на саксията с изрязаната конзола към нея, а долният край нагласяваме така, че дупката в дъното на саксията да попадне върху дървен клин излизащ от скобата.