Днес ги пуснаха по-рано. Къде да отиде? Живееше сам. Приятелката му го напусна. Родителите му умряха при автомобилна катастрофа. С единствения си приятел вчера се скара и то за какво, някакви се пет лева.
Самотата го бе сграбчила в лапите си, а той само пъшкаше и окайваше съдбата си. Накрая реши. Ще се прибере. Ще сложи чашата на масата. Ще налее от онова хубавото и ще включи телевизора. Какво друго му оставаше?
С нежелание затътри крака към самотната си бърлога. Изкачи се по стълбите и се ослуша. Стори му се, че някъде тече вода. Дано не е забравил някой кран да затвори.
Превъртя ключа и пристъпи плахо напред. Не, не грешеше в банята имаше някой. Беше пуснал силна струя вода и си пееше. Не се двоуми дълго, тихо притвори вратата . слезе няколко стъпала надолу и набра номера на полицията по мобилния си.
– Ало, в дома ми има крадец…..да..на улица…..първия.
Полицаите дойдоха бързо и спипаха набързо нахалника. Странен крадец.
А той, час преди това, извади бутилка шампанско, изпразни я, като си похапна и накрая решил да се изкъпе. Таман си сапуниса  главата… и хоп щракнаха белезниците.
Крадец, натрапник…що за странен индивид? Е, за това си има разследване и правосъдие.

Френски учени са доказали, че идеалния начин за сипване на шампанско  е този, който се използва при наливане на бира.
Чашата трябва да се държи под наклон 45 градуса. Така шампанското дълго се пени и съхранява образувалите се мехурчета.
В случая няма нищо сензационно. Сегашния начин на пиене и наливане на шампанското е от незапомнени времена. Просто се прави толкова професионално, че никой не го забелязва.
При този метод хубавото е, че мехурчетата образувани от въглеродния диоксид, не се отблъскват толкова рязко от стените на чашата, което не позволява на шампанското „да ти влезе в носа“.
Учените не се задоволяват със достигнатото до тук. Те са установили, че идеалната температура за поднасяне на шампанско е между 4 – 12 градуса.

Какво, не знаете, че Чърчил е обичал да консумира определен вид вино? И то не какво да е, а известното шампанско на Pol Roger.
Именно на Чърчил принадлежат думите: „Аз не мога да живея без шампанско. След всяка победа го заслужавам, а след поражение ми е нужно“.
Това изказване не се отнася за всички видове шампанско. Чърчил бил поклонник само на една марка Pol Roger. Тази компания му доставяла шампанското в универсални съдове, специално произведени бутилки с обем една императорска пинта, равна на 0,57 литра. Това шампанско пристигало в Бътлър, точно в 11 часа, когато той се събуждал. Независимо от този факт той е казал: „В младостта си имах правило, да не пия алкохол до обяд. Сега, когато вече не съм млад, аз се придържам към правилото, да не пия спиртно питие до закуска.“.
По-късно в чест на Чърчил Pol Roger включила в списъка на своите вина специална марка Cuvee Sir Winston Churehil, за производството на която се използва грозде от лозята през най-добрите години. Най-известният критик на вина в света Роберт Паркър е оценил изключително високо вкусовите му качества.