Един човек четел Библията, докато пътувал във влака. Изведнъж на лицето му се появило удивление.
– Това е интересно, – промърморил човекът, – така и трябва да бъде.
– Какво толкова интересно прочетохте? – попитал младежът седящ до него.
– Господ е разделил Червеното море и евреите са преминали по-сихо. Това е истинско чудо! – възкликнал четящият.
Младежът се засмял и казал:
– Глупости, учените казват, че тогава водата е била до колене.
Мъжът продължил да чете по-нататък. Изведнъж скочил:
– Но това е много яко!
Младежът недоверчиво надникнал в книгата:
– Какво толкова е станало пък сега?
– Там , където водата е била до колене, както твърдяхте вие, Бог е потопил цялата египедска армия._
Архив за етикет: чудо
Направена е компютърна симулация на разрушаването на „Титаник“
„Титаник“ се е смятал за непотопяем кораб, но още в първия си рейс се е натъкнал на айсберг и е потънал. Около 1500 души са загинали в тази катастрофа.
Оттогава останките на кораба лежат на дъното в северната част на Атлантическия океан на дълбочина 3800 м.
Учените са успели да създадат точна карта на мястото на трагедията, станала на 14 април 1912г.
Направени са около 130 000 снимки и записи на звуковите вълни. Гробницата на известният кораб се намира в пълен мрак. Снимките са правени през 2010г. с две дистанционно управляеми лодки. Особено внимание било отделено на купчината от отломки.
Снимките на участъка с размер от 8 до 5 км показват, какво е станало в нощта през април преди 100 години. Следите на дъното доказват, че кърмата на кораба при потъването се е въртяла, като задната част на въртолет.
На дъното лежат пет големи парни котли, люк от въртяща се врата, къс от корабния корпус тежащ 49 тона и други предмети, които са се озовали на дъното след удара.
Компютърната симулация направена въз основа на снимките, показва точния ход на събитията по време на тази историческа катастрофа.
Възможно е да се получат нови данни за дефектите в конструкцията на този огромен кораб, който се е смятал за чудо на техниката.
Ким Унг-Йонг
Детето-чудо Ким Унг-Йонг се е родило в Корея през 1962г. То има най-високото IQ – 210. На 4 години момчето е можело да чете на японски, корейски, немски и английски. Когато станал на 5 години успял да реши сложна система от вероятностни диференциални уравнения.
По японската телевизия демонстрирал знанията си по китайски, испански, виетнамски, филипински, немски, английски и корейски език. От 3 до 6 години Ким бил студент в университета , а на 7 години получил покана да работи в НАСА.
На 15 годишна възраст е станал доктор на физическите науки в Colorado State Uniwersity и е работил в САЩ до 1978г.
След това Ким се връща в Корея с намерение да се занимава с проектиране и строителство. За целта той защитава докторска дисертация свързана с тези дейности. Бил е поканен да работи в най-известния корейски университет, но отказва и работи в един провинциален институт. От 2007г. работи като помощник в Chungbuk National Uniwersity.
Рядко надарен талант, нали?
Най-стария град с „небостъргачи“
Град Шибам се намира в южната част на Арабския полуостров. Той се смята за най-древния град с „небостъргачи“.
Фантастичният мираж, който се разкрива пред изморения пътник, се появява заради розовите и белите домове, които заобикалят горичката от финикови палми.
Само, че това не е мираж, а древния град Шибам, който е на две хиляди години. Той е бил столица на древното царство Хадрамаут. Намирал се е на кръстопът на керванските пътища. С времето тези търговски пътища загубили своето значение. След разрушението на Марибската язовирна стена, чудо на древната инженерна мисъл, града загубил „голямата“ вода.
Въпреки това градът не загинал. Опасявайки се от набезите на бедуините и нежелаейки да заемат много място в оазиса, гражданите изградили дом крепост.
Най-долния етаж бил изграден от дебели и здрави стени. Тук бил добитъкът и се съхранявали запасите. Горните етажи били предназначени за многочислените семейства. Височината на постройките достигала до девет етажа. Забележете, това е било през 16 век.
Традициите да се строят подобни домове се е запазила и до днес.
Всичко започва оттук

Обвиняват ни, че пишем неграмотно, бе да питат: „Защо….”? А понякога нещата започват така……
След като есента успя да изтласка лятото, което не желаеше да си отиде, извади боичките си и започна вдъхновено да разкрасява всичко наоколо. Идеята ѝ бе да смени всички цветове. Само така можеше да покаже, че сега тя е господарката. Изглежда жълтото, червеното и кафявото бяха любимите ѝ цветове. Листата недоволни от новата си премяна бавно падаха, покривайки земята с тъжен и недоволен килим.
Миналогодишните първолаци, източили се малко това лято, за втори път прекрачиха училищния праг. Очакване и страх, нетърпение и нежелание, устрем и апатия се блъскаха в главичките на малчуганите. Децата не знаеха с какво ще ги изненада предстоящата учебна година.
Учителят, леко приведен от бурите през изминалите години, с благ глас прикани и поведе децата към стаята. Старите чинове с изтъркани от седене седалки и надупчената, като от шрапнели, черна дъска срещнаха спокойно порасналите деца.
Отново е час по български език. Децата шумно разгърнаха тетрадките и въоръжени с разноцветни химикали очакваха следващите напътствия на учителя. Днес той беше решил да разбере, до колко децата могат да пишат вярно. Предстоеше диктовка.
Тежка въздишка се изтръгна от нечии гърди.
Мъжът започна бавно да диктува, като по няколко пъти повтаряше фразите, както и някои думи недочути от питомците му. Стиснали устни с химикали в ръка, децата се опитваха да наредят непокорните букви върху редовете.
На първата маса седеше дребно къдрокосо момиченце. Буйните му кичури своеволно заемаха невероятни положения, защото малката детска ръка ги разбъркваше непрекъснато. Изглежда, детето се затрудняваше сериозно. За някои думи се двоумеше, защото не знаеше точно как да ги напише, но словосъчетанието „Съветски съюз”, срещащо се толкова често в текста, го хвърляше в ужас. Реши да го напише така, както го чува, но веднъж му се струваше, че учителят казва „съветски”, а в друг „съвецки”. Детето бе напълно объркано. Накрая реши една част от трудното словосъчетание да напише със „ц”, а другата с „тс”.
Диктовката свърши. Децата облекчено въздъхнаха. Учителят ги посъветва преди да предадат работите си внимателно да поправят допуснатите грешки. Несигурност и страх обгърна къдрокосото дете. То реши да остави нещата така, както са си, пък каквото ще да става. Плахо подаде тетрадката и се сви на мястото си.
На другия ден, застанал пред децата, учителят държеше купчината детски тетрадки. Децата с трепет очакваха резултатите. Всяко получи своята тетрадка и я разгърна разтреперано.
Малкото къдрокосо момиченце отвори тетрадката си и замря. Червеният химикал не беше пощадил думите и от тях се лееше кръв.. Цялата страница беше същинска касапница. Най-отдолу извила грациозно шия се усмихваше заплашително нежелана двойка.
Не може да се каже, че детето бе изненадано, но се надяваше на някакво чудо. То загърби страха си и философски заключи: „И двойките са за учениците. Ако не бяха нужни, не биха ги измислили?”
Какво е това, примирение или безразличие? Липсата на характер или неумение да се помогне навреме?
И като си помисли само, че всичко започва оттук, от училищната скамейка……