Изследването е проведено в Университета на Мадрид през 2015 г.

Оказало се, че ранното посребряване на косата е белег за дълголетие. Учените поясняват, че цвета на косата помага да се поддържа веществото глутатион, което защитава организма от онкологии.

Излиза, че когато косата е в естествения си цвят се води война на два фронта: за цвят и срещу рака. Когато човек побелява, всичкият глутатион е насочен против смъртоносната болест.

Редица изследвания включват изучаването на взаимовръзката на феомеланин – кестеняв или червен пигмент и еумеланин – черен или кафяв пигмент със скоростта на разрушаване на клетъчните структури на оксидативния стрес.

За синтеза на меланина, оцветяващ ириса, кожата и косите е необходим глутатион, един от ключовите вътреклетъчен антиоксиданти.

Присъствието на глутатиона на високо ниво обуславя производството на феомеланин клетки, а в процеса на съединяване на  еумеланина, глутатион не участва.

През 1877 г в Ню Йорк се открила първата изложба на кучета Westminster Kennel Club Dog Show, а заедно с нея и киноложки клуб, който организирал срещи на собствениците на ловни кучета в района на  Westminster Hotel в Манхатън.

Първите награди за победителите били пистолети, инкрустирани с перли.

През първата година на изложбата участвали около 1200 човека. От 1905 техният брой вече е увеличен до 1700.

Сега всяка година на Westminster Kennel Club Dog Show от цял ​​свят се събират повече от 2500 души с техните четириноги приятели.

Популярността на изложението е толкова голяма, че много често спечелилата породата става на мода през следващата година. Животновъдите започват да се „произвеждат“ кученца от този вид в „промишлени“ мащаби във всякаква големина.

Четвърт век след края на Втората световна война в горите под Вязма бе намерен заровен в земята танк. На него се забелязваше номер 12. Люковете на танка бяха свалени надолу, а в корпуса му зееше голяма дупка.

Когато изкараха танка, на мястото на водача откриха останките на младши лейтенант. Той имаше револвер с един патрон, карта, снимка на приятелката си и неизпратено писмо.

В него пишеше:

„Здравей, Вяра!

С теб, за съжаление, няма да се видим.

Вчера по обяд стреляхме по една хитлеристка колона. Фашистки снаряд проби страничната броня и експлодира вътре. Докато карах танка навътре в гората, Васко почина. Раната ми е жестока.

Погребах Васко в брезовата горичка, докато беше още светло. Той нищо не можа да ми каже преди да издъхне. Какво да предам на дъщеря му и побелялата му съпруга.

От три танка остана само един.

Смрачаваше се и аз влязох в гората. Нощта премина в страдание, загубих много кръв. Болката пропълзя към гърдите ми и обхвана целия ми гръден кош, но на душата ми стана спокойно.

Срам ме е, че не направихме всичко, което трябваше да сторим. Другите гониха врага и не му позволиха да продължи към нашите поля и селища.

Никога не бих изживял живота си така, ако не беше ти, Вяра. Ти винаги ми помагаше там в нашето село и дори сега.

Навярно, който обича, той е добър към хората. Благодаря ти за всичко, мила! Човек остарява, но небето е вечно младо, като твоите очи, на които толкова се възхищавам. Те никога няма да остарея, няма да променят цвета си.

Ще мине време. Раните ще се заличат. Хората ще построят нови градове, ще посадят нови градини. Ще настъпи друг живот.

Пак ще се влюбиш и ще имаш красиви деца. Аз съм щастлив, че си отивам изпълнен с любов към теб.

Твой Иван“.

Вяра Петрова получи писмото адресирано до нея, след почти 30 години …

Ако ние, като вярващи, искаме да бъдем верни слуги в Божието царство, трябва да се научим да мълчим. Много малко от нас всъщност знаят как да го правят.

Когато имаме свое собствено становище по някакъв проблем, ние смятаме, че всеки трябва да знае за това. „Аз ще им кажа какво мисля по този въпрос“, – си казваме.

Не правете подобни грешки. Вашето мнение на никого не е нужно и ако все пак го изкажете, то само ще отблъснете хората от вас и ще навредите на себе си. Вместо това се научете да мълчите.

Това се отнася особено за сферата на духовното разбиране. Когато Светият Дух разкрие пред вас нещо във връзка с дадена ситуация, не тръбете за това из целия град. В противен случай Господ не би ви доверил откровение или разбиране за неща или ситуации.

Сблъсквала съм се с подобно нещо не веднъж. Има ходатаи, които са получили откровение за нечии слабости или нужда. На тях е бил открит проблем в живота на някого, за да се молят за този човек. Но вместо да запазят тази информация между себе си и Бога в молитва, те я разказват на други хора.

В резултат на това, те престават да бъдат ефективни като ходатаи.

Не позволявайте подобно нещо да се случи. Развивайте у себе си умението да мълчите и на дявола ще му бъде все по-трудно да навреди на молитвения живот и служението на други хора.