Всеки, даже много натоварен човек, може във всичко да успее. Това е напълно реално. Важното е малко да измени възгледите си за своята работа и да не реши да бъдеш идеален във всичко.

Повечето от хората не смеят да си помислят, че те имат собствени потребности, А ако някой от тях направи нещо за себе си, той чувства вина, че е използвал време за собствени интереси или удоволствия. Такива се боят да не се окажат лоши съпрузи, родители и деца.

За да избегне този страх, на човек му е нужна поддръжката на някого, който да го убеди, че всичко е на обратно.

И когато той започне да вярва в това, с желание започва да се занимава със собственото си развитие.

Художествената литература е един вид хумус, на която расте нашата душа.

Хубавата книга формира в нас човека. Тя ни учи за живота, помага ни да разберем себе си и света, да се справим с проблемите си и да намерим отговор на вълнуващите ни въпроси.

Едва ли е възможно да получим в пълнота всичко от Google. Като цяло, търсачките до известна степен ни корумпират, създавайки илюзия за достъп до всякаква информация.

Ние вече не я добиваме по пътя на мъчителното търсене. Получаваме я в готов вид от Wikipedia, или просто от Интернет. Ако се потрудите и проверите дали тази информация е достоверна, ще бъдете много изненадани колко грешна, оспорвана и невярна информация се разпространява чрез световната мрежа.

Къде е истината? Кое е вярно и кое е лъжа?

Съвременният човек изобщо не се замисля над това и прима с вяра това, което се намира на най-близко, т.е. появява се след първото кликване.

Опитните маркетолози и тези, които се занимават с насърчаването на компютърната реклама, знаят много добре как да се достигнат най-първите места в търсачките.

Но тези, които са на първо място наистина ли показват високо качество на предлаганата информация?

Това е въпрос над, който сериозно трябва да помислим!

Личността е това странно и неуловимо нещо, което ни прави различни едни от други. Не винаги напълно разбираме нашата личност  в пълнота. Тя е като остров посред морето, който може да се окаже връх на планина.

Нямаме представа за бездните таящи се в нас, за това не можем да се оценим правилно.

Първоначално ни се струва, че това е по силите ни, но след  това разбираме, че само Един ни разбира и това е нашия Творец.

Личността е характеристика на духовния човек, а индивидуалността на плътския.

Когато човек е посетен от Божията любов или Неговия Дух, той се преобразява и не държи повече на своята индивидуалност.

Ако отдадете правата си на Бога, вашата същност ще реагира на Създателя ни.

Исус Христос освобождава личността и индивидуалността се трансформира в любов и лична ангажираност към Него.

В един град много години наред хората нямаха желание да търсят Бога. Местната църква бе почти празна по време на богослуженията. Младите хора изобщо не искаха да търсят Бога. За тях Той бе станал нещо незначително и ненужно.

Безразличие и апатия се бе наслоила във всички сфери на духовния живот.

В покрайнините на града живееше един стар ковач. Той заекваше. Хората не можеха да го слушат, без да изпитват вътрешна болка.

Веднъж в края на седмицата, когато ковачът работеше в работилницата си, неговото сърце и душа се изпълнили с тревога.

– Църквата ни се изпразни, – въздъхна ковача. – Хиляди непокаяли се хора загиват в греховете си.

Безпокойството му стана толкова силно, че той остави работата си, затвори вратата на работилницата и остатъка от деня прекара в молитва.

Ковачът получи отговор на молитвата си. След това отиде в неделя при пастора и го помоли:

– Моля ви свикайте „съвещателно събрание“. Имаме нужда да обсъдим и разискваме за състоянието на душите си. Пасторе, людете погиват!

След като пастирът помисли малко, се съгласи, но каза:

– Съмнявам се, че хората ще откликнат на тази покана.

Събранието бе назначено вечерта в голям частен дом.

Когато настъпи вечерта, хората започнаха да идват. Те бяха толкова много, че не можеха да се съберат в помещението. Първоначално всички влизаха мълчаливо, но дойде човек с насълзени очи и поиска от присъстващите:

– Мола ви, помолете се за мен.

Изведнъж бентът се отприщи и много други го последваха.

Макар и от различни краища на града хората изведнъж почнаха да осъзнават своята греховност.

Интересно бе тяхното свидетелство

– Това чувство за грях, ме обхвана в края на работната седмица, – сподели младо още голобрадо момче.

Другите също потвърдиха, че са били изобличени за греховете си по това време.

Какво толкова се бе случило тогава, че предизвика такава голяма вълна на покаяние?

По това време един възрастен ковач бе паднал на колене и се молеше усърдно за погиващите в този град.

Този ковач бе поличил отговор на молитвата си.

След това в града последва голямо съживление.

 – Ако бях човек … – със завист жужеше комарът.

– Ако бях човек …., – закривайки очи, замечтано прошепнала пеперудата.

– Ако аз бях човек, – отрязал мъдрият дъб, който бе видял много поколения хора, – бих се постарал да живея като тях, за да не завиждам после дори и на вас.