Групата бавно вървеше в колона. Всички очакваха, че първите познават пътя. Но след като обиколиха мястото няколко пъти, един младеж от средата на колоната попита:

– Ей, вие отпред знаете ли накъде вървите?

Оказа се, че и те не знаели посоката, а другите вървели след тях, като си мислили обратното.

Понякога и ние така си мислим, щом хората следват даден човек, той е правилният. Много рядко проверяваме, дали той наистина води останалите в правилната посока.

Единственият водач, в Когото можем да бъдем сигурни е Исус Христос. Само Той може да ни отведе в правилната посока, към вечния живот.

Този продукт е един от най-богатите с аминокиселини в природата.

Дневната норма за възрастен човек леко се събира в една супена лъжица. Това са около 30 грама.

Аминокиселините са основният „фундамент“ за изграждане на структурата на протеините в тялото.

Поради това се препоръчва този продукт да се използва редовно, особено за малки деца, възрастни хора, спортисти и тези, които извършват тежка физическа работа.

Смята се, че у всеки шести човек на Земята отсъстват дългите дланни мускули.

Също така се срещат индивиди, които имат на едната ръка такива мускули, а на другата не.

Ако при някои животни те отговарят за отделяне на ноктите, то при хората не е открито за какво служат.

Поради тази причина хирурзите ги използват за материал при възстановявам на тъкани от други повредени мускули.

Дичо много обичаше корабите. когато идваше на гости на дядо си си представяше, че голямата входна врата и антрето са кораб. И играта започваше.

Вдигаше щорите, за него това бяха платната на кораба.. След това се заемаше с парцала, за да почисти „палубата“. После с маркуча в градината „хвърляше котва“.

Една сутрин дядо му предложи:

– Дичо, хайде да се разходим из квартала.

Внукът подскочи радостно и хвана дядо си за ръка:

– Да вървим тогава, дядо!

По време на разходката Дичо забеляза нещо да блести на земята и извика:

– Котва, котва!

Дядо му се вгледа в предмета, който държеше внука му.

– Това е кръст, а не котва, – поправи го възрастния човек.

Но Дичо продължи настоятелно да вика:

– Котва е! Виж, котва е ….

По-късно през деня дядото се замисли над настояването на внука си, че кръстът е котва.

Тогава си спомни за една песен, в която се пееше: „Имаме котва, която пази душите ни, здрава котва в бурно море, привързана към Скалата, която не помръдва, закотвена дълбоко в Христовата любов“.

– Явно и двамата с Дичо сме прави, – каза си старецът. – Сигурността на спасението, чийто знак е кръста, е закотвена в Христовата любов и благодат.

Той издигна ръце и се помоли:

– Небесни Отче, в живота много неща ни откриват твоето присъствие. Помагай ни да използваме всеки знак, който ни насочва към теб. Амин.

Кръстът е котва за всеки, който вярва в Христос.

Един човек страдал от постоянна липса на вода. Той помолил Бог да му даде тази необходима за него течност.

И Бог му отговорил:

– Мога да ти дам много вода, но в какво ще я запазиш? Първо изкопай кладенец, а Аз ще я напълня със чиста и прохладна вода. Водата е от мен, а кладенецът от теб.

Подгответе сърцето си и благодатта няма да се забави да се появи там.. Благодатта обича сърдечната дълбочина, а сърцето – благодатната тишина.