Когато преминаваме през сериозни изпитания, ние питаме Бога: „Защо?“
Чарлз Хембри е отбелязъл: „по време на тежки изпитания ние трудно разбираме смисъла на това, което става с нас и тогава започваме да се съмняваме в чесността и верността на Бога, независимо от това, че тези моменти могат да породят най-доброто в живота ни“.
Александр Ноуел веднъж е казал: „Бог ни утешава, не само, за да бъдем утешени, а и за това да утешим другите“.
Огледай се наоколо. Безброй много хора чакат нашето утешение. Ние можем да ги утешим не само, когато са загубили близък, но и в всекидневното им униние, което доста често се прокрадва в живота.
Един от спътниците на Павел в мисионерските му пътешествия е бил Варнава. Неговото име означава „син на утешение“.
Ще станеш ли Варнава за някой от съседите си?

Когато започнах да обичам себе си разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни знаци, че аз живеех срещу собствената си природа. Днес знам, че това е честност.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко много може да бъде наранен човек, принуждавайки го да изпълни желанията ми, знаейки, че не е време за това и че човека не е готов още за това, дори ако този човек съм самият аз. Днес го наричам уважение.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да искам друг живот и така можах да видя какво ме обкръжава и ме кани да раста. Днес това наричам зрялост.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства, аз съм на точното място в точното време и всичко, което се случва е в подходящия момент. Винаги мога да бъда спокоен. Сега аз го наричам увереност.
Когато започнах да обичам себе си, спрях да губя времето си и прекратих да мечтая за бъдещи грандиозните проекти … Днес аз правя това, което ми доставя радост. Това, което обичам да правя, което е желано от сърцето ми, аз го правя със неговото собствено темпо. Днес аз го наричам простота.
Когато започнах да обичам себе си, аз се освободих от всичко, което е вредно за здравето ми – храна, хора, предмети, ситуации. Всичко, което ме отделя от пътя ми. Днес това наричам любов към себе си.
Когато запонах да се обичам себе си, престанах винаги да бъда прав и от тогава не грешах. Днес разбрах, че това е скромност.
Когато се влюби в себе си, аз отказах да живея в миналото и да се тревожи за бъдещето. Днес аз живея за днешния ден, където всичко се случва. Аз наричам това удовлетворение.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че умът ми може да ме безпокои и дори да ме направи болен. Но когато го взех близко до сърцето си, той се превърна в ценен съюзник. Днес наричам тази връзка мъдростта на сърцето.
Ние вече не трябва да се страхуват от спорове, сблъсъци или проблеми със себе си и другите. Дори звездите се сблъскват и от техния трясък се раждат нови светове. Днес знам, че тови е животът.