Вечерта бе нахлула неочаквано и го завари с чаша алкохол в едно задимено заведение. Тялото му отдавна не се подчиняваше, но мисълта бе ясна и още не му даваше покой. Мислите му летяха в неспирен поток и му навяваха тъга: „Жена ми е нещастна. Тя е една от онези жени, които са много отегчени и самотни, а аз не зная по какъв начин бих могъл да й помогна. Освен да й дам развод и да я направя още по-нещастна…..
Неотдавна бях с една омъжена жена, която ми каза, че понякога се чувствува толкова самотна, че се превръща в бучка лед и буквално се страхува, че накрая ще измръзне цялата……
Жена ми е добър човек, наистина или беше добър човек. Но понякога ми е жал за нея. Сега тя пие през деня и флиртува или се опитва да флиртува на събиранията, на които ходим вечер, въпреки че в същност не знае как да го прави….Никак не я бива да флиртува, бедната…. Тя не е весела освен при някои специални случаи и то ако е пийнала поне малко вино или уиски…..
Мисли, че е остаряла, натежала и че е по-малко привлекателна отпреди. Е, разбира се, че е права. Мисли, че това има значение за мене и тук греши. Ако знаеше, че ми е безразлично, сигурно щеше да бъде още по-нещастна….
Жена ми не изглежда лошо: висока е, облича се добре и има хубава фигура. Често се гордея, когато е с мене, а тя мисли, че аз никога не я искам до себе си. Смята, че вече не я обичам, и може би е права и в това……
..и по поглед й, в който има плаха неувереност, познавам, че и тя се мъчи да си представи дали, когато сме заедно ще бъдем приятелски настроени, или не. Кисел ли съм или весел? Тя очаква да й дам знак, дали съм кисел, че е казала или направила нещо лошо, или пък съм весел, че това не е станало?….
Не зная защо толкова много се страхува от мене, след като и аз толкова много се страхувам от нея. Тя е някак вцепенена и съсредоточена, вече се разкайва за какво, един господ знае. Изпъната е като струна и се надява, че не съм й сърдит за нещо, което е казала или не е казала… или е направила, за което не може да си спомни.
Вярвам, че ми казва истината, понеже мисля, че жена ми още не се е научила да ме лъже. Когато наистина има нещо, което се надява да скрие, тя си мълчи и се надява, че няма да я разпитвам, но ако я попитам, винаги ми казва. Тя не обича да лъже…. Помагам й, като не й се бъркам, ако доловя, че крие някаква тайна, която иска да запази. Опитвам се да се държа настрана от всичко, което тя се опитва да крие. Подозирам, че прави същото по отношение и на мене. Смятам, че тя знае за мене много повече, отколкото показва външно. Поради това нашите разговори обикновено са никакви и често са сдържани…..
Жал ми е като я виждам така. Преди не беше такава. Може вече да не я обичам, но я познавам от дълго време и чувствата ми съвсем не са такива, че да извикам: „Олеле!“ …
Мъчно ми е да си припомням каква беше жена ми тогава,…. да знам, че тя искаше да остане такъв човек, какъвто беше… Виждам какво й се случва сега…. Изпитвам болка, когато съм свидетел на пропадането на кое да е човешко същество, било ми някога близко или съвсем непознато……“
Нощта не можеше да прогони тъгата му…. Алкохолът постепенно обземаше съзнанието му и той вече не разбираше къде е…..

Кой не обича сладолед? През лятото ни се иска да пием и ядем нещо студено. В случая домашния сладолед ще отговори на нуждата ни. Да си го приготвим сами у дома. Не се притеснявайте, специални способности и умения не се изискват.
Ето какво ние необходимо: една чаша мляко, една чаша сметана, пет яйчни жълтъка, 4 супени лъжици захар и 1 пакетче ванилия.
Готови ли сте? Ето и как се приготвя:
Млякото се кипва и се остава да се охлади до стайна температура. След това се смилат добре жълтъците и се разбъркват със захарта и ванилията, докато се разтворят напълно. Бъркайки получената смес прибавете млякото. И всичко това оставете за малко на огън, без да се престава да бъркате дотогава, докато сместа леко се сгъсти.
Съдът с готовия крем се поставя в купа със студена вода и се бърка с лъжичка, за да се охлади по-бързо. Така получената смес се слага в хладилник.
Сега, разбийте сметаната, докато те не престават да тече от вилицата.
Вземете крема от хладилника и добавяйте сметаната постепенно, като разбърквате. Получената смес се поставя в подходяща форма и се оставя в хладилната камера за около час. Отново разбъркайте сместа и  я оставете за час в камерата. Повтаряме тази процедура още веднъж и след 2-3 часа вече можете да опитате какво сте направили.

Днес ги пуснаха по-рано. Къде да отиде? Живееше сам. Приятелката му го напусна. Родителите му умряха при автомобилна катастрофа. С единствения си приятел вчера се скара и то за какво, някакви се пет лева.
Самотата го бе сграбчила в лапите си, а той само пъшкаше и окайваше съдбата си. Накрая реши. Ще се прибере. Ще сложи чашата на масата. Ще налее от онова хубавото и ще включи телевизора. Какво друго му оставаше?
С нежелание затътри крака към самотната си бърлога. Изкачи се по стълбите и се ослуша. Стори му се, че някъде тече вода. Дано не е забравил някой кран да затвори.
Превъртя ключа и пристъпи плахо напред. Не, не грешеше в банята имаше някой. Беше пуснал силна струя вода и си пееше. Не се двоуми дълго, тихо притвори вратата . слезе няколко стъпала надолу и набра номера на полицията по мобилния си.
– Ало, в дома ми има крадец…..да..на улица…..първия.
Полицаите дойдоха бързо и спипаха набързо нахалника. Странен крадец.
А той, час преди това, извади бутилка шампанско, изпразни я, като си похапна и накрая решил да се изкъпе. Таман си сапуниса  главата… и хоп щракнаха белезниците.
Крадец, натрапник…що за странен индивид? Е, за това си има разследване и правосъдие.

Най-малкият котарак в света, според последните данни, е г-н  Пийбълс. Той е толкова малък, че се чувства комфортно дори и в чаша.
Тежи само 1,5 килограма, а дължината му, с изключение на опашката е около 15 сантиметра.
На снимките Пийбълс е поставен не в обикновенна чаша, а малко по-голяма. Все пак той е възрастен котарак, а не малки котенце.
Малкият котарак е родена в американския щат Илинойс. Собственикът му  Робин Свендсен го е нарекъл така в чест на господин Пиббълз  кукла вентрилоквист от популярната серия Зайнфелд.
Лекарите твърдят, че такъв малък размер се дължи на генетичен дефект, който е спрял растежа на котарака.

Веднъж Емануил Ласкер, вторият световен шампион по шахмат, е трябвало да изиграе един алкохолен шах с унгарския гросмайстор Гесой Мароци за награда предложена от един меценат.

Всяка фигура на шахматната дъска представлявала чаша с алкохол. Условието на играта било, че при взимане на вражеска фигура трябва да се изпие съдържанието ѝ.

Интересното е, че фигурите са направени така, че вида и обема на алкохола в тях зависел от силата им на шахматното поле.

В третия ход Ласкер пожертвал царицата си, която представлявала чаша с 200 грама уиски. Мароци се напил и Ласкер лесно победил.