Ние традиционно купуваме таи напитка за срещи, празници, сватби или рождени дни. На Нова година вдигаме тост със шампанско с пожелания за предстоящата година.
Историята на шампанското или още така нареченото светло пенливо вино е започнала преди 350 години.
Както може да се предположи названието на това вино идва от Франция, по точно от района за производството му провинция Шампан.
Точната дата за появата на това чудесно вино с мехурчета газ може да се смята 1668 г.
Тогава абат Годинот, каноник на Реймската катедрал го описал в книгата си кати: „вино със светъл цвят, почти бяло, наситено с газ“.
Вината от провинция Шампан станали известни още през Средновековието. От съществуващите манастирски лозя монасите приготвяли вина за причастия. По традиция короноването на френските владетели ставало в Реймс. Шампанското се превърнало в неизменна част от тържествата около коронациите. Коронованите особи, били привърженици на традиционните вина. Така до 17 век за тържествата в кралските дворове са предпочитани вина от Шампан, но не пенливите.
Англичаните много харесали новото пенливо вино и благодарение на тях то се е разпространило по света. Съвременното шампанско вино Брют е направено именно за нуждите на английските потребители. Това вино става твърде бързо популярно в Европа.
Шампанското се сервира в специална чаша, благодарение на която специфичните му качества се запазват за по-дълго време.

Един ученик отишъл при своя духовен наставник и го попитал:
– Учителю, Вие ме съветвате всеки ден да повтарям фразата: Аз приемам с радост моя живот“. Аз я повтарям всеки ден, усърдно и доста често, но защо нищо не се променя? Какво да правя?
Учителят мълчаливо поставил пред младежа първите попаднали под ръката му предмети – лъжица, чаша, свещ и казал:
– Кое от тях избираш?
– Лъжицата, – казал ученикът.
– Сега го кажи пет пъти, – помолил го учителят.
– Аз избирам лъжицата, аз избирам лъжицата, …. – и така пет пъти младежът повторил фразата.
– Ето виждаш ли, – казал учителят, – можеш и милион пъти на ден да казваш, че избираш лъжицата, но тя няма да стане твоя. Трябва да протегнеш ръка и да я вземеш.

Не е тайна, че германците обичат много бира. Във всеки населен пункт има множество търговски точки, където се продава тази напитка. В баровете можеш да седнеш по-удобно и да изпиеш по една чаша бира в приятна компания.
Барманите и келнерите си чупят краката при разнасянето на бирата, а и количеството ѝ скоро свършва.
В немския град Гелзенкирхен решили този проблем по много оригинален начин. Те съединили баровете в мрежа с подземни тръбопроводи, по които течала бира….
Заведенията са разположени наблизо, клиенти има за всички и търговията на бира процъфтява. По време на празници или спортни мероприятия, баровете са препълнени, но бира има за всички.
В такива дни бирата буквално се лее като река…
Съществува специално хранилеще за бира съдържащо около 50 хиляди литра. От него тръбопроводите се простират на пет километра разстояние.
В някои барове биропроводите са насочени към масите, което значително олеснява келнерите.
Проходимостта по биропровода е 14 литра на минута.

Тя беше на 76 години, а той на 78.
Срещнаха се на гробищата. Тя редовно посещаваше гроба на мъжа си, а на съседния гроб идваше той, нейният бъдещ мъж. Той донасяше цветя, почистваше гроба на жена си и възрастната жена забеляза това. Веднъж, когато него го нямаше, тя погледна датата на смъртта на жена му – преди 12 години.
Първоначално възрастната жена само се поздравяваше с него, след това почнаха да разговарят, а по-късно започнаха да се връщат заедно от гробищата. Той я изпращаше до дома ѝ.
И така между тях възникна“гробищно“ приятелство. Накрая решиха да се оженят.
На празничната маса имаше малко хора. Новият стопанин на дома взе чаша с „Pepsi-Cola“, той изобщо не пие алкохол.
А една от младите съседки разправяше, че мъж, който не пие алкохол, може да се намери само в гробищата.
Мъжът вдигна чашата, всички притихнаха. Той погледна своята нова жена и тихо каза:
– Пепи, нима не ме позна?
Усните на булката затрепераха и тя кимна с глава:
– Познахте Дони, отдавна се сетих, че си ти.
Представяте ли, някога те били женени. Тогава той бил на двадесет, а тя на 18 години. Живели само два месеца и се разделили. Той бил вятърничев, а тя прекалено свободна.
И сега отно се събират. Боже, ти ли направи това?

Доказана е популярната рецепта за лечение на простатит, в която се използват тиквени семки.
Полезно е да се яде една чаша тиквени семки на ден през цялата година.
Ето и как се приготвя самата рецепта:
0,5 кг очистени тиквени семки, които не са печени,  се пускат през мелачка. Смесват се с една чаша течен мед. Медът да не е подгряван, за да се разтопи. Всичко добре се смесва и бързо се отъркалват топчета малко по-големи от лешник.
Десет от топчетата оставете в буркан и нека бъдат в стаята, а останалите поставете най-отдолу в хладилника.
Веднъж на ден, 30 минути преди ядене да се яде по едно топче. Когато се свършат всички топчета, свършва и лечението.
Средството е много силно, за това цитираното лечение не трябва да се прилага повече от един път в годината.