В малък град в южната част на САЩ прокурорът призова първия си свидетел в съда, възрастна жена.
Обърна се към нея и я попита:
– Госпожо Джонс, познавате ли ме?
– Разбира се, че ви познавам, господин Уилямс. Зная ви още от малко момче, но честно казано вие ме разочаровате. Вие лъжете, изневерявате на жена си, манипулирате хората и говорите лоши неща зад гърба им. Вие се смятате за голяма работа, но на вас не ви достига мозък, за да разберете, че сте само един незначителен бюрократ.
Прокурорът остана в шок. Не знаейки какво да прави по-нататък, показва в другия край залата и пита:
– Госпожо Джонс, познавате ли адвоката?
– Разбира се, че го зная. Господин Брадли също го познавам от малък. Ленив, нетърпим и има проблеми с алкохола. Той не може да изгради нормални отношения с никого, а неговата адвокатска кантора е най-лошата в целия щат. Да не говорим, че изневерява на жена си с три различни жени. Между другото, една от тях е вашата жена. Да познавам го.
Адвокатът ни жив, ни мъртъв.
Съдията моли юристите да дойдат при него и тихо казва:
– Ако някой от вас идиоти, попита тази жена, дали ме познава, ще ви изпратя всичките на електрическия стол.

В северната част на Мианмар, в подножието на Хималаите, живее малка етническа група тарон.
Тези хора често са наричани азиатски пигмеи, тъй като средния ръст на възрастен човек е около 130 сантиметра.
Заради честите родствени бракове, почти всичките деца на тази група се раждали с дефекти. За това преди няколко десетилетия старейшините забранили браковете вътре в племето.
Отчитайки трудния достъп до района, в който живее племето тарон, това решение е равнозначно на доброволно съгласие за измиране и изчезването на тази група от хора.
До днес са останали по-малко от 10 чистокръвни представители на тарон.

Терминът е предложен през 1989 г. от френския учен Роджър Брюне за обозначаване на най-развития икономически район в Европа.
Брюне разделил Европа на активни и пасивни райони. Нарекъл индустриално развитата част на Европа „Boom Banana“ – „преуспяващ, процъфтяващ банан“. Синият цвят в заглавието показва цвета на знамето на обединена Европа.
“ Синият банан “ е определена територията на Централна Европа с изключително икономическо значение, превишаваща американските Босваш, Чипитс, Сансан или азиатските крайбрежни мегаполиси в Китай и Япония. Това е най-гъсто населената част на Европа, около 110 милиона души. „Синият банан“ се е формирал в естествените условия на пазарната икономика, а не от работата на някой орган.
Северният край на „Синият банан“ покрива старите центрове за добиване на стомана и въглища около Манчестър и Бирмингам. По-нататък минава през Великобритания и Лондонската агломерация. Своя завой „бананът“ прави като минава през северната част на Белгия, южната част на Нидерландия, Рандштад, Рурския регион, а също Дюселдорф и агломерацията на Кьолн-Бон.
По-нататък заедно с река Рейн включва Франкфурт на Майн и Рейнско-Майския регион, след това през метрополитенските ареали Рейн-Негър и Щутгарт се отправя през Швейцария и отива на северо-запад в Италия, в градовете Торино, Милано и Генуа.
При разработването на тази идея е предложен модел на така наречения „златен банан“. „Златният банан“ се образува от „Синият банан“  с крайбрежието на Средиземно море (с градовете Ница, Марсилия, Монпелие и Барселона) до Валенсия, Испания.

Островът, който наскоро се появил близо до пакистанския бряг след земетресението, беше сниман от спътник. Изображението на неочаквано образувалата се суша с висока разделтелност е получено от френския апарат  Pleiades. Новата снимка е помогнала точно да се определят размерите на острова.
Той има почти идеална кръгла форма. Малката ос е около160 м, а голямата 175,5 м. Периметърът на кръга е 543м, а общата площ 22726 кв. м.
Островът се е появил в близост до Гуадар след земетресение в района с магнитуд 7,7 бала. Учените предполагат, че образованието се е получило вследствие на сблъскване и разместване на долните пластове.
Изследователите прогнозират, че острова дълго няма да просъществува. Скоро по меките му части ще се размият във водата. Това не е първият остров, който се появил тук. От 1945 г. това е четвъртия подобен инцидент, а за последните 15 години трети.

В голям аквариум поставили щука. В началото тя плувала из целия аквариум, но после оградили една част от него с дебело прозрачно стъкло.
Щуката не виждала преградата, но всеки път, когато искала да премине в другата част на аквариума се натъквала на препятствие. Дълго време тя се борела с невидимата преграда, опитвала да я пробие, но резултат нямало. Когато останала съвсем без сили, щуката отстъпила.
Преградата премахнали, но животното повече не възобновило опитите си да премине в другата част на аквариума. То продължавало да плава в малкото пространство, без да се интересува за открилата му се възможност.
Поучителен експеримент, нали?
Това не ви ли кара да се замислите? В нашия живот отдавна може да са паднали някои прегради, но миналият ни опит, здраво заседнал в главата ни, не ни дава възможност да се движим напред и да се развиваме.
Колко пъти сме си казвали: „Това не мога? Не е възможно такова нещо!“ Невероятните неща ни спохождат, когато не се отказваме.
Попитали Айнщайн, как е успял да види и открие толкова много неща, а той казал: „Не знаех, че това не може и го направих“.
Може би трябва да направим само една крачка….