Сомалийски емигрант пристигнал в Берлин. Той спрял първия човек, който вижда и му казал:
– Благодаря ви, господине. В Германия ми позволиха да живея. Тази страна ми даде подслон, пари за храна, безплатно медицинско обслужване, безплатно образование и никакви данъци.
Минувачът казал:
– Вие грешите, аз съм афганистанец.
По-нататък мъжът срещнал друг човек и му казал:
– Благодаря ви, че Германия е такава красива страна!… и т.н.
Човекът казал:
– Аз не съм германец, аз съм от Ирак.
Новодошлият продължил нататък. На следващия срещнат разтърсил ръката и казал:
– Благодаря ви за прекрасната Германия!
Човекът вдигнал ръце и казал:
– Аз съм от Пакистан, а не от Германия.
Накрая емигрантът видял една мила дама и я попитал:
– Вие германка ли сте?
Тя отговорила:
– Не, аз съм от Индия.
Озадачен сомалиецът я попитал:
– А къде са германците тогава?
Индийката погледнала часовника си и казала:
– Навярно на работа….?!

Работният ден свърши и домакините се юрнаха към магазините. Ако кажехме, че това е точното време за образуване на опашки, щяхме да ударим джакпота.

Уморени с натежали глави от проблеми. Хората бавно пристъпваха един зад друг, за да вземат необходимите продукти за в къщи.

Една жена накупила доста неща, задържаше опашката като се чудеше, кое в коя торба да смести, защото те вече бяха препълнени. Мъж прехвърли 50-те неспокойно пристъпваше от крак и от време на време си гледаше часовника. Изведнъж вдигна глава, посочи ролките тоалетна хартия, които жената с голямо усилие едва набутваше в една от чантите и попита:

– Извинете, госпожо, за какво ви е това? – обходи опашката с поглед, усмихвайки се хитро и едва доловимо намигна приятелски.

Жената беше притеснена и ядосана. Тя изгледа войнствено мъжа и каза назидателно:

– Я не се правете на неандерталец! Какво използвате в тоалетната? – победоносно вдигна глава, искайки да каже: „На какъв ми се прави този. Ама и аз му го казах, както трябва“.

Мъжът, правейки се, че не разбира за какво го питат, добави невинно:

– Вода!

Жената почервеня като нагорещен вулкан, готов веднага да изригне, а опашката се залюля от едва доловим смях, който заплашваше да я залее.

Един стара професор по астрономия застанал зад катедрата и казал:
– Скъпи студенти, днес няма да ви чета лекции. Дойдох да се сбогувам с вас. В моята обсерватория, спря часовникът, който вървеше безотказно почти триста години. Аз съм уверен, че идва края на света!
Студентите започнали да се подсмиват и бурно зашумели. Някои от тях предложили:
– Купете си „Ролекс“!
Втори се обадил:
– Сменете предавка!
А трети едва сдържайки смеха си казал:
– Поставете нова батерия!
Когато шумът утихнал, професорът заговорил отново:
– Това, което сега ще ви кажа, няма да ви се стори толкова смешно! Часовникът в обсерваторията, който е спрял, е слънчев.

Той е основател на Duty Free. На 81 години е направил състояние от 7,5 милиарда долара. Не разполага с кола и лети в икономични класи. Живее под наем.

Чък Фийни носи електронен часовник за 15 кинти и смачкана риза. В неговата родина , го приемат за американски турист. Вместо ресторанти предпочита закусвални, използва магазини за намалени стоки, пътува с метро или такси.

Човек би го сметнал за скъперник, който трепери над всяка стотинка, ако не беше факта, че през последните 30 години той е дал за благотворителност 6 милиарда долара. Средствата са използвани за образование, здравеопазване, наука, снабдяването на старчески домове в САЩ, Виетнам, Австралия, Южна Африка, Ирландия, Бермуда.

Той няма да се спре и планира до края на 2016 г., за подпомагане на нуждаещите се, да даде всичките си останали пари.

Въпреки делата си, той е искал да остане в сянка и през първите 15 години успявал да се укрие. След като бил „разобличен“, той си останал скромен човек.

Чък Фийни е невероятен човек. Започва бизнеса си от дъното. В продължение на няколко години успял да създаде компания от 200 сътрудници в 27 държави. Неговите доходи растели с голяма скорост, тъй като по-голяма част от тях ги давал в благотворителния фонд The Atlantic Philanthropies.

„Аз съм убеден, че е много по-забавно да се получи, когато се дават пари и ще видите как нещо идва чрез тях, като например в болница. Това е логично – да се инвестира в добри дела, а не да се слагат в банкова сметка и да се натрупват и натрупват, „- казва Фийни.

Това е един перфектен модел за подражание, как да се прави добро в живота

P { margin-bottom: 0.21cm; }

Живял в един град човек, който обичал да изучава Тора. Той работел, жена му му помагала и всичко вървяло като по часовник. Но човекът се разорил. За да изхрани жена си и децата си той отишъл в друг град и станал учител е едно училище. Там той учел децата на иврит.
В края на годината той получил заработените сто монети. Решил да ги изпрати на жена си, но тогава още нямало пощи. За да изпратиш пари от един град в друг, трябвало да се намери човек, който отивал в другия град и да му заплати за услугата
Оттам минал амбулантен търговец. Учителят го попитал :
– Накъде отиваш?
Търговецът назовал различни градове. Между тях бил и градът, където били жената  и децата на учителя. Тогава учителят го помолил да занесе 100-те златни монети на жена му. Търговецът отказал, но учителят се опитал да го убеди:
–  Господине, жена ми отчаяно се нуждае от тези средства. Тя няма с какво да нахрани децата. Ако й ги предадете ще можете да й дадете толкова от тях, колкото искате.
Алчния търговец се съгласил, вярвайки, че ще преметне учителя.
–  Добре, – казал търговегът, – но при едно условие. Напишете на жена си, че от тези пари мога да й дам толкова, колкото аз искам.
Учителят нямал друг изход и написал писмо на жена си: “ Изпращам ти 100 монети с условие, че този човек ще ти даде толкова от тях, колкото сам иска.“
Пристигайки на мястото, амбулантния търговец повикал жената на учителя, дал и писмото и й казал:
–  Това е писмо от мъжа ви, а ето и парите. Според нашата уговорка аз трябва да ви дам калкото искам от тях. За това ви давам една монета, а 99-те оставам за себе си.
Бедната жена го помолила да се съжали над нея, но той нямал сърце, а камък. Останал глух на молбите й. Настоявал, че такава била уговорката с мъжа й. Така, че и тази една монета той й дава доброволно.
Жената на учителят завела търговецът при местния равин, който се славил със своя ум и находчивост. Равинът внимателно изслушал двете страни и започнал да уговаря търговецът да постъпи милосърдно и справедливо.. Но търговецът не щял и да чуе.
Изведнъж равина бил осенен от една мисъл:
–  Покажете ми писмото, –засмяно казал той.
Дълги и внимателно отново го зачел. След това сурово погледнал търговеца и казал:
–  Колко пари от тези искаш да вземеш за себе си?
–  Вече казах, –  отговорил алчния търговец, – 99 монети.
Равинът станал и сърдите казал:
– Тогава ти трябва да й ги дадеш според уговорката и да вземеш само една монета.
– Искам справедливост! Къде е тук справедливосттта? – развикал се търговецът.
– За да се спази справедливостта, трябва да се изпълни уговорката, – казал равина. –  Тук ясно пише: „Скъпа жено, търговецът ще ти даде толкова от тези пари, колкото сам иска.“ Колко монети искаш? Деветдесет и девет? Толкова трябва да й дадеш и да вземеш само една монета. Свърших! Делото е приключено.