Седейки на дивана близо до мястото за приемане на поръчки в един ресторант, непознатата забелязала един буркан с пари, събран за благотворителност.

Тя се поколебала за няколко секунди, но после грабнала плячката си и я изсипала в чантата си. След това напуснала мястото.

По-късно станало известно, че тези пари били предназначени за финансиране на изследвания на рака.

До момента на кражбата сумата от даренията била доста прилична.

През 2010 г. в Демократична република Конго се разби самолет Let L-410 чешкото производство, при което загинали 20 души.

Единственият оцелял от пътниците разказал за причината на катастрофата.

Един от пътниците решил да внесе в салона голяма чанта с крокодил, който веднага излязъл от нея след излитането на самолета.

Всички пътници заедно със стюардесата ужасени се втурнали  към пилотската кабина. В резултат на това самолетът загубил равновесие и се разбил в земята.

Виновникът за аварията – крокодилът, успял да оцелее.

Две момичета се връщаха от пазар. Соня бе на девет години, а Катя на 16. Освен тежките торби, двете сестри държаха мобилните си телефони, в които от време на време хвърляха по един поглед.

На един от завоите момичетата отстъпиха на компания от осем човека. Всичките бяха възрастни мъже, облечени в мръсни гащеризони. Изглежда се връщаха от работа.

Един от тях хвана Соня за качулката.

– Ей, малката, давай телефона си!

За да подкрепи заплахата си, мъжът започна да извива ръката на момичето.

Катя се опита да защити сестра си, като удари нападателя с чантата си. Тогава останалите мъже започнаха да я заплашват.

– Не си ли позволяваш много, момиченце…

– Ако те хвана с тези два пръста щете смачкам като бълха.

– Помощ!- извика Катя.

Никой от минаващите там не се спря изобщо, за да окаже помощ на момичетата.. Виждайки опасната компания, хората бързаха да се отдалечат, колкото може по-далече и по-скоро от това място.

Двете момичета много се изплашиха. Катя крещеше и плачеше, но хората бързо отминаваха, сякаш не ги виждаха.

Изведнъж от близката строителна площадка се появиха няколко кучета, които със лай се хвърлиха към мъжете. Оградиха мъжете и момичетата и започнаха да лаят заплашително към мъжете.

Един от нападателите удари кучето, което бе до него, но то го ухапа, а останалите още по-настървено продължиха да лаят срещу мъжете.

Престъпниците започнаха да нервничат. Силният лай привлече вниманието и наблизо спря маршрутка.

Тогава нападателите съобразиха, че става напечено. Хвърлиха телефоните на момичетата и чантата на Катя, а след това се впуснаха в бяг кой, на където види.

Двете сестри бяха силно стресирани. На врата на Соня имаше ярка следа от качулката ѝ, за която я бяха дърпали силно.

Соня и Катя, въпреки премеждието, не забравиха своите спасители. Купиха пирожки, мляко с хляб и нагостиха четириногите си приятели.

– Много съм благодарна на тези кучета, – усмихна се след толкова тревоги Катя.

– Како, защо минаващите не ни помогнаха? Нали видяха, че ни нападнаха? – недоумяваше Соня.

– Може би защото животните са по-човечни, отколкото самите хора, – тъжно се усмихна Катя.

Вниманието на митничарите на летището в Иркутск било привлечено от един китайски турист.

Стационарната митническа система за радиационен откриване „Янтар“се задействала при преминаването на китайския турист. При проверка и повторен анализ се установило, че излъчването идва от неговата чанта.

В нея имало туристическа фотографска техника от Китай „Leika“ с подходящ обектив към нея. Радиационен контрол показал, че потокът на радиация идвал от китайския обектив. Максималното ниво на радиация е било 2.15 мкЗв/ ч при допустима стойност 0.20 мкЗв/час.

Обектив на фотоапарата „Leika“ излъчвал йонизиращо лъчение 10 пъти по-високо от нормата.

Било забранено принасянето на радиоактивният обектив в Русия. Туристът трябвало да върне обратно в Китай излъчващата фототехника.

Беше петък последния работен ден от седмицата. Хирургът от урологията в Окръжна болница Асен Жендов вървеше по пътя идващ от гарата. Той отиваше на нощно дежурство.

Изведнъж един мъж изскочи на улицата и нападна една жена. Той я придърпа към един бор и започна да я души.

Най-напред Жендов си помисли: „Навярно е някаква семейна разправия“.

Странното е, че хора минаваха от там, но те сякаш не виждаха какво се случва. Вероятно и те мислеха като Асен и не смееха да се намесят.

Жената се отскубна за момент, но мъжът я стигна и я повали на земята , като се опитваше да ѝ вземе чантата.

– Тук нещо не е наред, – каза си Жендов. – Това повече ми прилича на кражба.

И Асен затича към нахалника. Сграбчи го за яката и го удари с юмрук в челюстта. Мъжът се свлече и изпадна в безсъзнание.

Жената се измъкна изпод тялото на престъпника и набързо смотолеви:

– Благодаря.

А след това си тръгна, леко клатушкайки се. Явно бе травмирана от инцидента и не беше дошла още на себе си.

Хирургът се обади и полицейската кола пристигна. Оказа се, че „приятелчето“ от доста време има сериозни провинения, но до сега не са могли да докажат реално негово престъпления.

Те благодариха на Жендов и откараха“трофея си“ към полицейския участък.

Едва сега Асен усети болка в ръката си. Китката му леко бе подута.

В болницата след като прегледаха ръката му, колегите му казаха:

– Фрактура на китката.

Хирургът трябваше да носи гипс минимум две седмици.