Такъв случай на канибализъм е станал в Индия в една плантация за чай. Това е установено по време на разследването свързано с размирици на работното място.
През декември 2012 стотина индийски работници заобиколили бунгалото, в което е живеел собственика на плантацията и я запалили.
Според полицията пряко в убийството са участвали 15 души, индетифицирани като подстрекатели на бунта.. Всички са задържани.
Разследването е разкрило, че най-малко петима работници са яли плъта на плантатор и съпругата му, изгорени в собствената им къща.
Причината за бунта било желанието на собственика да изгони десет работника от домовете им и арестуването на други трима, които възразили на това.
Каквато и да е причината, властите подчертават, че такова варварство е недопустимо.
В щата Асам се произвежда около 55% от чая в Индия, но живота на работниците в тези плантации е много тежък.

През 1897 г. в няколко точки на Лондон инсталирали газови фенери.
Тези апарати не само осветявали улиците, но и работели като автомати предлагащи горещо кафе, чай и какао.
Като допълнение, от тези автомати можело да се купят цигари и пощенски картички.
В един от моделите имало дори телеграф, по който можело да се предават съобщения в Скотланд Ярд. И всичко това е работило само на газ.

Лавандулата е била използвана в древен Египет за балсамиране и козметика. Гърците са научили много от египтяните в козметиката. Древните римляни са признали лечебните и антисептични свойства на лавандулата, използвани в борбата с насекоми и пране на дрехи.
Лавандулата почти никога не са използвали в Тъмните векове, но монаси и монахини са запазили древни ръкописи с полезните свойства на растенията.
Лавандулата се възражда при Тюдорите в Англия. Когато Хенри VIII разпуснал манастирите, лавандулата се преместила в градините. Дамите я използвали за различни неща: слагали я сред бельото, пълнели възглавници с нея, с нея освежавали въздуха, смесвайки я с пчелен восък я използвали за полиране на мебели.
Традиционно лавандула се засаждала, където съхнело прането, за да могат дрехите да абсорбират аромата й. С нея прогонвали и насекоми.
Кралица Елизабет обичала много това растение и го използвала за приготвяне на чай, с който лекувала честите си мигрени, разбира се прилагала го и за парфюм. Тя поощрявала засаждането на лавандулови полета.
Мари Хенриет, съпругата на крал Чарлз I, използвала лавандулата като ароматен сапун за пране и къпане.
Приложението на това растение е много голямо. използвано е за премахване на въшки, като парфюм, с него полирали мебелите си и го използвали за лекарство при всички болести в домашната медицина.
Малки чантички били натъпквани с лавандула и давани на млади жени, за да привличат мъжете.
Нейната прекомерна употреба е допринесла за изчезване на популярността й в началото на 20 век.
Днес лавандулата се използва за сънотворно средство, миризмата й има успокояващ ефект и помага на човек да заспи.

Отдавна доказан факт е, че зеленият чай е полезен за организма. Той е един от десетте продукта допринасящи за здравето и дълголетието.

Тази напитка укрепва имуната система, стимулира сърцето, подобрява съня, укрепва нервната система….

Наскоро китайски учени са открили още едно полезно свойство на вкусната напитка. Оказало се, че две чаши зелен чай дневно предпазват човешкия организъм от радиацията, която идва от екраните на компютрите.

Основният антиоксидант на зеленият чай е 100 пъти по-силен от витамин С и 25 пъти по-силен от витамин Е. Той защитава ДНК от увреждане, което увеличава риска от рак.

Така че преди да седнете пред компютъра да се облъчвате, пригответе си зелен чай и го изпийте,

Монахът  Бодхидхарма веднъж отишъл на една висока планина, за да прекара няколко дни насаме. Очите му постоянно се затваряли и накрая заспал по време на молитва. Когато се събудил се ядосал на себе си, отрязал клепачите си и ги хвърлил на земята. Много скоро на това място  пораснал първият чаен храст, който прогонвал съня.
В китайските легенди се казва, че първият човек, който е изпитал чая върху себе си е император Шен Нун. Хората тогава пиели обикновенно гореща вода. Веднъж в чашката на Шен Нун паднал лист от чаен храст и направил водата по-вкусна, ароматна и ободряваща. От тогава хората започнали да събират чаените листа и да ги кипват във вода.
Друга легенда преписва откриването на чая на обикновени овчари. Те забелязали, че овцете и козите след като пасели определени листа ставали по-жизнени и игриви. След това сами набрали от тези листа и ги запарили във вода. Действието на новата напитка много им се харесала.
Родината на чая е Югоизточна Азия. Там чая расте целогодишно. Смята се, че хората са почнали да пият чай в началото на нашата ера. Чаят в Европа трудно и бавно си пробивал път.
Навярно сте чували историята за моряка, който изпратил на майка си фунд скъп чай. Жената не знаела какво да го прави и решила да го свари в посолена вода. След като листата изстинали, подправила ги с мед и го предложила като салата.
В Русия чая се появява през 17 век, когато на цар Михаил монголския хан му подарил изсушени листа от чаено дърво.
В България не се знае кога точно чаят е станал постояно използваща се напитка. Поня аз не съм чула.
Сега истинси чай се превозва от Китай, той е доста скъп, затова в страната запарваме различни видове листа и билки за чай, но тяхното въздействие е по-скоро лечебно и по-малко освежаващо.
Днес с голямо удоволствие пием подсладен чай с лимон, за разлика от този в Тибет. Там го пият със сол и масло от як. А в Монголия пият чай със сол, масло, мляко и брашно.