Локоротондо се намира на 410 метра над морското равнище на хълмисто планинско възвишение, наречено Murgia, от латински «MUREX» – стена, заострена скала. Именно „Мурджи Трули“ е известна като долината на Итрии. Локоротондо е географски център на тази уникална долина.
Градът е записан в книгата на рекордите на Гинес, заради петте гласни „о“ в името си. Това е град на балконите. Всички балкони си имат номера.
Население е 14 108 души, гъстотата на населението е 300 душина на Км ². Обхваща площ от 47 км ².
Градът е известен със своите вина и кръгъл исторически център,  от където градът е получил името си, което означава „кръгло мястото.“

Израелски учени са разработили устройство, което позволява постепенно да се затварят големи рани и дава бърза помощ в случай на опасни и сериозно увреждане на кожата.
Авторът е доктор Мориз Топаз. Той работи в медицинския център Герцлия Медикал и е специалист по пластична хирургия.
Пластичната хирургия често се сблъсква с тежки травми, когато пациентът има дълбоки рани и големи части увредена кожа.
Поради отсъствието на значителна част от кожната покривка тези рани трудно се лекуват. А за по-сложни травми са необходими много месеци за лечение.
Доктор Топаз е разработил за целта устройство – TopClosure ® 3S. Това устройство може да се приложи и в по широк кръг в областта на медицината. Например при хирургия на кисти и ортопедията. То може да удължава и разтяга кожата без да влошава защитните ѝ качества.
И най-важното, това устройство действа съвсем безболезнено и анестезия не е нужна, което е много важно при лечението на децата.

Улиците са сравнително тихи и по тях има относително малко хора.Тук има много паркове, градини и множество малки зелени ъгълчета.
Интересното е, че дори и в понеделник в центъра на града колите се движат без всякакви задръствания.
Забележителностите радват очите и поразяват въображението. Може да видите как прекрасно изглеждат кметството, мемориалния парк…
Автобусите се движат по разписание с точност до минутата. Във вагоните на метрото е изключително чисто. Имената на гарите са изписани на немски.
Хамбург е градът на контрастите. В центъра има много красиви и високи сгради, много канали пресечени от прекрасни мостове.
Това е немската Венеция!
Говори се, че в Хамбург има повече мостове, отколкото във всеки друг град.
А ако отидеш малко по-нататък може с удоволствие да се разходиш между 3-4 етажните жилищни домове потънали в зеленина.

Въпреки всичко този човек се наслаждаваше на живота. А околните, поне той така мислеше, се радваха на съществуването му. Но тази взаимна радост трябваше постоянно да се поддържа „от разстояние“.
Защото той имаше един лош навик или по-точно, ужасна пристрастеност. Абсурдно влечение към откровеността, с която заобикалящият го свят нито бе свикнал, нито мислеше да свиква. И тази нелепа мания да бъде откровен му навличаше множество проблеми. Човекът казваше: „Аз съм добър в професията си“ и хората му лепваха прозвището „самохвалко“.
Рискуваше в ситуации, от които други гледаха да избягат и го наричаха „всесилен“.
Хвалеше се с честно постигнатите си успехи и околните го наказваха за суетата му.
Биваше искрен, като казваше: „Не искам да те виждам“ и събеседникът му надаваше вик, че е агресивен.
Спираше да посещава местата, където не искаше да ходи и го обявяваха за темерут.
Отказваше да лъже и го сочеха с пръст заради жестокостта му.
Отказваше да бъде „като всички“, за да не се обезличи и всички го обвиняваха, че иска да бъде център на внимание.
Той, колкото и странно да звучи, никога не можа да разбере никого!
Какво остава от живота на токова човешко същество? Тогава се питаш: Струваше ли си този живот?

Когато срещнете нов човек, решил да посети град ви, вие му предлагате своите забележителности: осведоменост, духовитост, светоглед, морални принципи и .
Разбира се, че от взаимен интерес е да ограничиш посещението си само в центъра, а да изоставиш съвсем покрайнините. Защото не е желателно да види няко неща, за които бихте се срамували.