Хората пишещи реклами и подобни текстове владеят нашите умове, нападат мозъка, влизат през очите и ушите и поглъщат духовното ни начало. Те са като досадни мухи, налагащи се на човек на улицата като лозунги, понятия и ценности на живота. Такива ежедневно измъчван портативните си компютри, издигайки бизнеса към следващата планината от нови продукти и марки. Те населяват това информационно пространство, с псевдосъщности, които не съдържат никаква обоснована стойност. Изкушават ни, развращават и ни променят. Преработват ни и ни връщат обратно. Принуждават ни да се движим с ококорени очи в супермаркетите, прилепват ни към екраните, вкарват ни в заеми и кредити, приспивайки ни. Демони с една дума казано.
Ако се вгледаме по на широко, самите писачи на такива реклами са зъбците на консуматорското общество и като креативни хора се различават от обикновените граждани само по спецификата на тяхната работа. Но работата им е на наемник и те също, като всички, трябва да се борят за парчето хляб. И в тази надпревара, нима е нужно да се замисляш за последиците от своите действия! Звучи добре като извинение.
Обществото като саморегулираща се система трябва да развива защитни механизми срещу инфекцията от реклама, както и срещу език спрямо потребителя. Кой ще защитава и ще влезе в битка за него? Отговорът е очевиден. Други творчески, креативни люде и хора на изкуството.
Ето това е, демоничния писач на текстове в целия си блясък: остри уши, безумни очи и светкавиците между пръстите му. Талантливи писатели вече не трябва да си измисли свои собствени светове, в които да потапят четящия. Сега имаме много по-мощни инструменти, покваряващи човешките души – копиратър, бизнес и реклама. Това са трите стълба, на които се опираме днес. Колко дълго ще трябва да чакаме момента, в който терминът „лице“ завинаги ще се превърне в „клиент“, а мозъците ни да бъдат пъхнати в някакви кутии? Кой знае!

Има определени правила и принципи, които ни помагат да изграждаме нашите взаимоотношения с децата.
Поведението на едно дете, крещането му, избухванията му, неподчинението, нежеланието му да се храни или да ляга да спи навреме, не го прави лошо дете. То не иска да ви съсипва живота, не иска да ви навреди или обиди. Любовта е основата, на коята се строи здравата психика на детето.
Ако майката се съмнява в способностите на детето си, ако го сравнява с други деца или говори лоши неща за него пред други хора, създава условеия, макар и без да осъзнава, детето да стане лошо.
Трябва да има моменти, когато малчуганът е необходимо да усеща, че дори да е сбъркал, той е обичан и тогава е по-склонен да се пребори с неправилното си поведение. Има разлика в това да кажете на детето си: „Не ми харесва това, че пак си си разпръснал играчките“ и „Толкова си разхвърлян, писна ми от теб“.
Когато детето е малко, иска да си изясни кой е главния. Отказвайки да направи нещо, то иска да провери вашата надежност и авторитет.
В първата година от живота си детето се запознава със всичко около него, затова е необходимо още тогава да получи потвърждение за истиността на вашите думи. Ако има разминаване между правилата в къщи и тези, които се наблюдават в друго семейство, това може да предизвика конфликт у детето, но това не означава, че това което сте възприели във вашия дом, можете с лека ръка да отмените. Детето трябва да получи граници, осигуряващи му сигурност.
Една от движещите сили на развитието на детето е да стане възрастен. А това става, когато расте в своята сфера на отговорности и дава своя принос в живота на семейството.
За да бъдат отношенита ни с детето спокойни, трябва да запазим привързаността му към нас. Не малко са случаите когато авторитетът на родителите пада в очите на детето и то заменя привързаността на родителите си с тази към приятелите си. За това е необходимо да изграждаме стабилни „мостове“ помежду си.
Когато се разделямо с детето и то е още малко, не трябва да наблягаме на самата раздяла, а на срещата ни след това. По–добре да казваме: „Когато се върна, ще направим това и това…“
Децата често се страхуват да заспят, кажете му: „Когато се събудиш сутринта, аз ще бъда до теб“.
За да съхраним привързаността на децата ни към нас е необходимо да правим нещо интересно с тях, да поиграем на игра, която те харесват или просто да си поговорим, да ги изслушаме, без да се натрапваме със съвети.
Детето трябва да разбира, че сега майка му е на негово разположение и то не трябва да я дели с раговорът по телефона, занияманията със сестричката му или взаимоотношения със някй човек отвън. Това е неговото време.
Когато изискваме някакво действие от детето, не е нужно за това да му крещим от съседната стая. По-добре да отидем до него и конкретно да му заявим, какво искаме. Например: „Ето ти панталоните и фанелката, обличай се бързо, отиваме на пазар“.
Майката смята, че щом се роди детето, тя е длъжна да изпълнява всички негови прищявки. Длъжни сме да се съобразяваме със нуждите на малкия човек, но трябва да  му показваме къде е границата, за да знае детето до каква степен и какво може да си позволи. Ако не поставим такива граници навреме, ние се уморяваме, раздразняваме и крещим. Дете без граници се превръща в малък тиранин.
Ако дълго продължават забраните, възниква ефектът на противодействие. Забранете едно, но посочете три неща, които разрешавате. Например: „Не можеш да вземеш този нож, но можеш да вземеш тази кърпа, малката кутика до вратата или мечето от леглото“.
Заедно с мъжа си трябва да определите какво може понякога, винаги или изобщо да не се прави в дома ви. Този ред трябва да се съблюдава строго, за да не се обърква детето. Възможно е да съществуват изключения, но и те трябва да са регламентирани. Например, вечер се ляга в 21 часа, но ако има рожден ден, гости или някакъв такъе изключителен случай, часът за лягане може да се отложи с един час, но не и по-късно.
Авторитетът на майката и бащата се затвърждава, когато те строго държат за правилата, които са въвели. Трябва да се установят норми и цености в семейството, независимо от възприетите в друго семейство. Ако в един дом е прието да има две котки и едно куче, а в друг не, това не трябва да води до конфликт.
Отнасяйте се с разбиране към децата и не забравяйте да ги обичате.

Двамата седяха в заведението. Днес нямаше много посетители. Те можеха да разговарят спокойно, без да ги притеснява някой.

– Вярвате ли в безсмъртието, адвокате? – подхвана единият събеседник.

– Вярвам, че човек се стреми да не бъде забравен. За да запазят името си през вековете, хората са склони да извършат ужасни неща, да се хвърлят във вулкан или да създадат нова религия. Не знам дали спасяват души, но на някои от тях това се отразява в банковата им сметка. Казват, че ни си мъртъв ако някой още те помни, за това такъв спомен е безценен. Има хора готови да платят, за да бъдат погребани край футболно игрище, защото смятат, че футбола е вечен. Други мечтаят за паметник, но единственият, който можеш да си купиш приживе е надгробния.

Николай се засмя:

– Сега разбирам, че адвокатите се занимават със земните амбиции.

– Не разбирам какво искате да кажете?

– Имам в предвид безсмъртието, то не е човешка ценност, а религиозна.

– Впрочем има две неща, които човек не е открил до сега във Вселената, – каза адвокатът. – Едното е душата. Никой никога не я е видял. Другото е безсмъртието. Не сме видели нищо безсмъртно, но сме превърнали вечността в математически формули.

– Но всичко това е религия, – каза Николай. – Без душа няма безсмъртие.

Двама хора с различен мироглед. Кой кого ще убеди в правотата си? Всеки от тях е избрал своята „религия“, но коя от тях е истинската?

Нощта настъпваше и се разделяше с деня, обгръщайки последните личи светлина процеждаща се между облаците.

И все пак има надежда за този свят. Без душа няма безсмъртие, ако душата не бъде спасена, тя няма да докосне безсмъртието.

Алгоритъмът предложен от американските учени ще помогне не само правилно да се раздели тортата, но и земите между отделни градове и държави.
В работата се намесва науката. Учените са предложили алгоритъм, така че разпеделението на парчетата да е справедливо, всички да са щастливи и никой да не остане обиден.
Автори на справедливото разпределение на тортите са станали математикът Юлий Барбанел от Юнион Колеж и политологът Стивън Брамс от университета в Ню Йорк.
А ето и самият алгоритъм.
1. В делението участват две деца – играчи и независим съдия – майката.
2. Първоначално кандидатите казват, кои части от тортата предпочитат. Според математическата терминология те сами определят техните функции на вероятностна плътност – ФВП
3. След това съдията отбелязва всички точки на пресичане на ФВП от двете страни и съотвентно спрямо тях разпределя порциите за всеки играч.
Ако на този етап всяко от децата получи равни части, задачата е решена. Ако не, алгоритъмът се прилага отново.
Играчът, получил най-голямо парче от тортата при първото разпределяне е длъжен да подели със своя противник тези парчета, където съотношението на техните ФВП е най-малко.
Процесът продължава до тогава, докато двете страни не получат еднакво количество торта, оценявайки получените им порции по еквивалентността на цеността им.
Разбира се, тази методика работи при крайни числи за разделяне на тортата и линейните ФВП на двамата играчи.
Учените смятат, че техния алгоритъм може да се прилага и при разделянето на земя между съседи – хора, градове или държави.
Резултата от разпределението е не само справедлив, но също така много ефективен и елиминира всякаква завист и недоволство.

Навярно ще кажете, че повечето хора, които слушат музика се държат съвсем нормално и прилично. Музиката помага на много хора.
Въпроса е, че не трябва да се стига до крайности……
Злоупотребите стават не само в музиката. Тенденциите в обществото са да го търкулнат към бездната на безсмисленото потребление и едновременно с това да спадне влиянието на моралните ценности.
Понякога хората наистина забравят да правят много неща, заради тези новоизлюпени джаджи. Скоро компютрите ще направят всичко за нас и това не е прогрес, а деградация.
В основата на тази картинка са залегнали три неща:
1. Не чувам молбите за помощ.
2. Не забелязвам нуждаещите се.
3. Мълча за Спасителят Исус.