Мери сериозно се беше разочаровала от себе си. Макар, че църквата да растеше и Бог да работеше чрез нея, тя се питаше, дали нейните усилия изобщо помагат на някого по някакъв начин.

На неделната служба се случи нещо много интересно. Сашо, едро, яко момче, излезе пред всички и каза:

– Бог ме призова да стана Негов служител.

След това се обърна към Мери и каза:

– Заслугата за това, до голяма степен е на Мери……

Друг младеж от задната редица стана и каза:

– На мен Мери също ми помогна …..

Това бяха нейните плодове на послушание пред Бога. Те имаха висока цена, но си заслужаваше…..

През XVIII век Бенджамин Франклин казал, че в живота няма нищо неизбежно, освен смъртта и данъците.
Необходимостта да се събират данъци е възникнала, когато са започнали да се оформят първите държави.
Първоначално с данък се облагала собственост върху земята, животните и работниците.  Но нуждите на държавата се увеличавали, а заедно с тях се появявали все по-странни и понякога абсурдни данъци. Император Веспасиан наредил събирането на такса в Рим за използване на обществените тоалетни, във Византия съществувал данък върху въздуха, който е трябвало да платят собствениците на скъпи къщи, а в Башкирия през XVII век е имало данък върху цвета на очите.
Западноафриканските страни са сред най-бедните в света. Но въпреки това, техните жители все още се облагат с данъци, някои от които могат да бъдат класифицирани като много странни.
Така жителите на Гвинея, където почти цялото население живее в бедност, все още плащат данък за мир, макар сега в страната да не се водят никакви военни действия.
Всяка година мирния живот на гражданите на страната струва 17 евро, което се явява разумна цена за гвинейците. За сравнение, един килограм кафе в Република Гвинея може да се купи за 50 евроцента.

Малка група от сътрудници на нетърговската организация Media Development Investment Fund. буквално инвестиционен фонд за развитие на медиите е обявила за създаването на Аутернет.
„Външната мрежа“ представлява глобална мрежа, състояща се от малки спътници, чрез които ще се предава Интернет за всеки жител на планетата без филтри и други средства за цензура.
Проектът предвижда стартирането на стотици сателити, които ще осигуряват безплатна безжична връзка към компютър или смартфон. Данните ще бъдат изпратени до стотици наземни станции.
40 % от хората в света все още не могат да използват Интернет, не само защото съществуват изкуствени ограничения, наложени от правителствата, като в Северна Корея, но също така и заради високата цена в отдалечените краища на света.
Предполага се, че потокът от данни е еднопосочен. Информацията ще бъде изпратена от източника към сателитите, които след това ще го предават на наземните станции. Представителите на групата обещават да стартират първата група спътници следващото лято. Пускането и поддръжка на една такава сателитна група струва 100-300 хиляди долара.
Предаването на сигнала ще се извършва чрез прилагане на международно признатите стандарти за Wi – Fi, DVB и DRM.

В Бразилия е основната страната за производство на кафе. На плантациите най-често се използва техника за събирането му, известна като derriça. Кафето се бере на ръка, свалят се всички плодове от клоните независимо от тяхната зрялост.
На някои плантации  за подобряване на качеството на продукцията и увеличаване на производителността се използват механизирани и полумеханизирани методи за почистване на семената. При един от тях се използва пневматичен инструмент, тресящ клоните в резултата, на което плода пада на земята.
Падналите плодове се събират с гребла, а листата, калта и пръчките се почистват ръчно или механично. След това се поставят в големи 60 литрови съдове. Пресеяните плодове се мият в бетонно корито или в специално за това предназначена машина. По време на миенето се отделят слепените, старите, сухи и започнали да гният плодове.
Измитото кафе се поставя на бетонна тераса да  съхне на слънце в продължение на 15-20 дни. За да изсъхнат зърната правилно, те се преобръщат на всеки 20 минути. Понякога, за да изсъхнат по-бързо се използват механични сушилни.
Трябва да се следи за влагата в зърната, иначе ще станат крехки и ще започнат да се чупят, а това намалява цената им.
Когато зърната достигнат идеалната влажност, между 11 и 12 процента, механично се очистват от люспите.
След това се разпределят по чували и ги изпращат по предприятия, където ги класифицират и подлагат на по-нататъшна обработка.

Н. М. Карамзин пише, че в едно село на Симбирската губерния живеел земеделецът Флор Силин. Той бил трудолюбив човек. Навреме изорал земята и посял, за това това, което се родило при него било по-добро, отколкото при другите.
Дошла година, през която нямало никаква реколта, трева и хляб. Само Силин имал достатъчно хляб, останал от предишната реколта. Всички хора решили, че сега Флор ще се възползва от бедата. Каквато цена за хляба поиска, такава щели да му дадат. Нуждата не допуска да се пазарят.
Флор повикал при себе си бедните селяни и казал:
– Вие нямате хляб, а аз има много. Вземете си, колкото ви е нужно, докато изкарате новата реколта.
Разбрали за предложението на Силин, хора от други селища дошли при него за хляб. Той не отказал на никого.
На следващата година реколтата била добра. Събрали селяните кой колкото дължал на Флор и му го занесли, а той нищо не взел и казал:
– Тази година и при мен се роди много, благодарете на Бога, не на мен. А ако имате излишък раздайте го на бедните.
Хората така и направили.
Човек оказващ щедра помощ на нуждаещите се и бедните, живее със спокойна съвест. А когато застане пред Праведния Съдия ще намери голяма милост и ще чуе думите: „Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света“.