Един ковач разказваше:
– Когато закалявам стоманата, първо я поставям в огъня, а след това я прекарвам под чука, накрая я заливам със студена вода. Едва тогава мога да кажа дали е годна. Може ли да се закали и да се разбие на парчета за обработка. Ако стоманата не се поддава на обработка, аз я изхвърлям в задния двор и я използвам за други по- маловажни цели.
Така е и в нашият християнски живот. Ние всички преминаваме през училището на Божествената обработка, училището на изпитанията и скърбите.
Скърбите са Божият вятър, който ни приближава към Бога. Вятърът се носи над морета, но когато срещне клони или нежните струни на еолийска арфа, чуваме песни изпълнени с красота и сила. Така и нашето сърце в дни на скръб и тъга придобива своя певчески глас.
Погледнете какво прави лекарят с болния. Дава му горчива хапове, а понякога реже и изгаря поразеното място. Той му причинява болка, но без нея не може да се излекува раната.
Така и Бог е лекар на нашите души. Виждайки нашите гниещи духовни рани, прилага подобаващо лечение. Той изгаря несгодите, реже случайно появилите се скърби и пои мъката с плач. Това прави не, за да ни погуби, но да ни изцели. Не да ни убие, а да ни съживи и възстанови.
Скърбите се явяват благословен очистителен огън. Когато ни шлифова, Бог използва остри инструменти, които ни причиняват болка. Но резултата си заслужава да я изтърпим.

Веднъж един учител разговарял с епископ. Той му казал:
– Вярващите имат вродена склоност към жестокост.
– Как да разбирам това? – попитал един учениците, когато епископа си отишъл.
– Те с лекота жертват човека заради достигане на целите и това е следствие от техния фанатизъм, – казал учителят.

Каква е ролята на жените в съвременното общество?
Ние отдавна сме се отдалечили от времето на неравенство между мъжа и жената. Днес и двамата имат еднакво количество права. От това може да се заключи, че двата пола трябва да имат и същите задължения. Но ако за мъжът относително това се изпълнява в по-голяма мярка, то за жената това изглежда като прекомерна тежест.
Жената няма практическата възможност да осъзнае себе си и да намери своя индивидуален път. Често без да съзнава копира мъжа, имитирайки стила му на социално поведение. Приспособявайки се към това, тя губи своята индивидуалност и се отказва от собствената си реализация.
Мъжете се държат по по-различен начин. Те изобщо не мислят да възложат възгледите и начина си на живот върху нещо, което може да разруши личната им индивидуалност. Социално мъжът е много по-независим и той не се стреми на някого да доказва нещо. Не подражава на никой, знае най-добре какво му трябва и по-голямата част от силите си насочва за постигане на целите си.
А света на жената напротив, винаги се върти около мъжа. И силите си тя насочва на първо място за да успее мъжът и да прояви своята репродуктивна способност. Тя се чувства неудовлетворена, ако не успее да създаде семейство и да има деца. Освен това, обществото в такъв случай я заклеймява, като „стара мома“ или жалка неудачница. От друга страна всеки мъж ерген се смята по-скоро за смел и хитър, защото не се е подал на магическия чара на нежния пол и не е попаднал в оковите на семейния живот.
Ходенето по магазините, посещенията в салоните за красота и спортните зали са свързани с увеличаване на привлекателността, благодарение на която жената се старае да привлече подходящия мъж.
Много от момичетата са готови на всичко, за да изразят своята сексуалност и  за това преследват перфектния външен вид, съревнувавайки се. Като награда получават възможността да бъдат близо до представителите на силния пол. Те доброволно моделират такова поведение, забравяйки за своята индивидуалност и другите възможности за самореализация, които се намират в света.
За да не падне в този капан една жена трябва да се помни, че целта ѝ е много по-широкообхватна и не се състои само в майчинство и себеотрицание в името на стопанисване и поддръжка на дома, това е само капка в океана от възможности ѝ. Ако тя се откаже да подражава на социалния модел и намери своето истински „аз“, то за нея нещата коренно ще се променят и много вътрешни конфликти ще изчезнат. Равенството между мъжът и жената ще бъде безусловно, ненуждаещо се от доказателства и потвърждения.

Предпочитам лични отношения без манипулация. Близки хора ми причиняват болка, като се опитват да ме манипулират. Някои не разбират, че това е манипулация. Те нямат достатъчно знание и не разпознават това действие.
Сега много се пише за това и хората лесно различават техниките на манипулиране. Но тези знания носят много болка на хората.
Много боли, когато усетиш, че много близък човек, за да достигне някакви свои цели, те манипулира. Именно така възникват проблемите във взаимоотношенията. Всяка манипулация е реална заплаха за разрушаване на добрите отношения. Както лични, така и делови.
Защо хората реагират толкова болезнено спрямо манипулацията?
На първо място, защото манипулацията се разглежда като измама. А обществото ни е отрицателно настроено към измамата и лъжата.
Ако човек е искрен, той би искал и околните да бъдат такива към него. Неговото желание е направо да му кажат какво искат от него, без да се подиграват или да го използват непочтенно.

От началото на 2001 г. Джордж Буш е получил около седем директни предупреждения за възможност от терористично нападение на „Ал Кайда“, но те не били възприети като сериозна заплаха.
В навечерието на 11-годишнината от трагичните събития на 11 септември било обявено, че от май до август 2001 г., Белият дом е получил много съобщения за предстоящата атака, но президентът не е предприел никакви мерки за предотвратяване на евентуалната трагедия.
Статии за по-ранни предупеждения, които били игнорирани са публикувани в  „Ню Йорк Таймс“ под заглавие „Глухота пред буря“.
Възможно е, това да е било предумишлено,  а организирането на терористичния акт да е дело на други, които прикриват истинските си цели.