От Сирия има отново съобщения за тежки боеве. Има недостиг на храна и вода. Фермерите се страхуват да прекарват свои стоки през опасните зони.
Местния жител Маджид, смята, че страната е в опасност. Според него пчелите са усетили, че нещо не е наред.
– Пчелите усещат такива неща много по-рано, – пояснява Маджид. – Те престават да летят и да прелитат от цвят на цвят. Събират се в ъгъла на кошера и така умират. Изглежда така, сякаш искат да се самоубият.

Контрольорът на градските пътища през 2012г. празнува своя юбилей. Светофарът вече е на 100 години.
Първият светофар се е появил на пресечната точка на Пето авеню и 57 улица в САЩ.  Запазени са не само снимки от това време, но даже и чертежи на устройството. Именно в САЩ светофарът е започнал своето триумфално шествие по света.
Той бил много малък в сравнение с съвременните триочкови регулировчици. Стоял на малка поставка директно на земята. При това зеленият цвят бил над жълтия, а червеният се разполагал под тях.
Отдавайки дължимото на този пазител на реда по пътищата, в различни страни са се появили паметници на светофарите. Един от тях е инсталиран в Новосибирск, авторите не са забравили за постовия. Скулптурата на светофара е допълнена с човек, който работи рамо до рамо със него. А в Пенза, не далеч от гаровия площад е израснало цяло светофарно дърво, блещукащо с разноцветни светлини. То бързо става местна забележителност.
Все по-вече и по-често в света са се предлагали промени във формата на светофара. Изобретатели са искали да променят очертанията на устройството и да разнообразят цветовете му. Например Юрий Козин предлагал червения цвят да бъде квадратен, жълтия триъгълен, а зеленият да си остане с предишната форма.
Що се отнася до цветовата палитра, тук има маса предложения. Например , имало е предложение зеления цвят да бъде заменен с син, но психолозите ни уверяват, че със цветовата палитра на светофарите не трябва да се експериментира. Според тях всеки цвят не е избран просто така. Например, червеният цвят в природата означава опасност, зеленият спокойствие, а жълтия надежда.

Най-късата азбука притежава папуаският език Ротокас. На него говорят жителите на остров Бугенвил, който е разположен на изток от Нова Гвинея.
В нея има само 12 букви, 5 гласни и 7 съгласни. А ето и самата азбука:
A, E, G, I, K, O, P, R, S, T, U, V
Още по-кратка може да бъде азбуката на езика пираха от Бразилия, но този език няма писменост.
Интересното в този език е, че за  кое да е число,  се вземат думите „няколко“ и „много“.  Смята се, че в него няма точнa дума и за цвят.

През зимата, когато слънцето е рядък наш гост, би ни се искало да добавим в интериора си ярки цветове.
Много обичам портокалите. Когато ги гледам на душата ми става топло и радостно. И това не е случайно. Оранжевият цвят е цвят на оптимизма и радостта. Мирисът на портокалите дава енергия и подобрява настроението. Така се е породила идеята да се декорира с портокали или оранжев цвят. Как може да се направи това?
Сложете на масата фруктиера с портокали. Тези плодове не само ще освежат интериора, но ще придадат приятен цитрусов аромат.
Ако пространството в стаята ви позволява може да поставите в нея портокалово дръвче. В магазините или на пазара може да намерите такова.
А знаете ли, че можете да направите и нещо със собствените си ръце? За целта подберете подходящи по големина и размер листа от стайно растение. Оформете го като дръвче и го накичете с декоративни портокали.
Направата на часовник с формата на портокал няма да ви отнеме много време. Фотография или картинка на портокал можете да залепите върху циферблата на всеки часовник.
Радост в кухнята могат да предизвикат ярките портокалови на цвят кърпи. Ако можете да плетете, може да изработите ръкохватки във форма и с цвят на портокал.
Оранжевите щори могат да придадат ярък акцент на стаята.

Това са малко от идеите за добиване на портокалово, оранжево настроение.Възможно е и вие да имате такива, разбира се по-оригинални. Действайте, всичко е във вашите ръце.

Розите, както и всеки от нас имат своите тайни. Тези тайни са се разкривали една по една през вековете. Защо толкова дълго? Защото повече от 5 хиляди години хората са се възхищавали на красотата и качествата на розата.
От древни времена розата е известна със своите лечебни качества, които са описани от Авицена. Той вярвал, че аромата на розата подобрява настроението, изгонва мрачните мисли и вдъхновява хората. с което аз лично не мога да не се съглася.
Днес селекционерите от различни страни са създали повече от 30 хиляди сорта рози. Едно от най-важните качества на розата е аромата. Милър, немски изследовател, който различава 25 аромата казва: „Аромата на розата е като музикален акорд, съставен от много  ноти – миризми, които са обединени в хармонично съзвучие“.
Бихте ли се изненадали, ако разберете, че на някои рози е присъщ мирисът на други растения? Съвременните рози могат да имат аромат на: ирис, детелина, зюмбюл, ябълка, анасон, малина, латинка, мед и други.
Изучавайки особеностите на розите, учените са установили, че най-силен аромат излъчват тъмните на цвят рози с дебели листа. Освен това в топло и слънчево време мирисът на тези цветя се усилва, а когато е хладно и облачно той се губи. Интересното е, че съществуват рози и без аромат.
Гембъл, американски изследовател е изучавал около 4 хиляди сорта рози и е установил, че 20% имат силен аромат, повече от половината по-слаб и 25% съвсем нямат такъв.
Важното е, че за всеки има роза, с вид и аромат, които му допадат.