Салвадор Дали преди да застане пред платното си слагал грозде в лявото ухо. Той смятал, че ако поднесе грозде близо до ухото си, ще чуе нещо подобно на музика.

Когато Агата Кристи сядала да пише поредното си произведение, на нейната маса винаги стояла чаша с чай от маргаритки. Чаят бил направен по следната рецепта: една лъжичка сушен цвят на литър вода.

„Това е необходима доза, която е нужна за описание и уточняване на убийството“ – казвала тя.

Бетховен смятал, че бръсненето го лишавало от вдъхновение и за това никога не се бръснел, когато пристъпвал към работата си.

Вместо това изливал на главата си кофа със студена вода, тъй като смятал, че това помага на мозъка му, да работи с пълна сила.

Бордовият самописец инсталиран в самолетите записва информацията за техническото състояние на всички устройства, а също и разговорите на екипажа.

Интересно, защо е наречен „черна кутия“?

В действителност това устройство съвсем не прилича на кутия. То има формата на кълбо или цилиндър.

А и цветът му съвсем не е черен, а червен или оранжев, за да се открива по-лесно при авария.

След дълго обикаляне най-накрая стигнаха до единодушие и наеха апартамента. Изкачвайки се по улицата забелязаха изхвърлено старинно огледало. Харесаха им и го занесоха в новия си дом.

Странно, но никой от тях не се запита:“ Защо бившите собственици не са го продали, а са се отървали от него по такъв начин?“

През следващите два месеца, новодомците бяха споходени от различни неприятности, засягащи здравето и финансите им. В апартамента им започнаха да стават странни неща. Една нощ Слави изкрещя и се събуди. Остра пронизваща болка разтърси тялото му. Беше убеден, че  огледалото е виновно за всичко.

Преди известно време двамата съквартиранти бяха видели в огледалото трептящи сенки и огнени кълбета върху тъмната повърхност. Дончо, покри огледалото с чаршаф. Тогава двамата приятели започнаха да сънуват кошмари.

Една нощ Слави се събуди и откри, че цялото му тяло е покрито с червени драскотини. След известно време радиаторът под огледалото спря да работи.

Един топъл слънчев ден Слави и Дончо се препичаха отвън на пейката. Под очите им се забелязваха дълбоки сенки, сякаш не бяха спали няколко нощи и дни подред.  Умората тегнеше над клепачите им, но нещо не им даваше мира да се отпуснат под палещите лъчи на слънцето.  – Ако още малко остана вътре, – подзе Слави, – ще стана параноик.

– Постоянно имам неприятното усещане, – уплашено се озърна наоколо Дончо, – че някой ме следи.

Слави въздъхна дълбоко:

– Вчера отидох на лекар, – добави той. –  Много се притесних, когато разбрах, че са ми изписали антидепресанти.

– До сега не съм бил суеверен, – изстена Дончо, – но когато се намирам до това проклето огледало мравки  започват да лазят по тялото ми, а стомаха ми се свива на топка.

– Може би трябва да попитаме някой, който се е сблъсквал с подобни неща, – заключи Слави.

– И как смяташ да направиш това? Кой ще ти повярва? – изропта Дончо. Двамата мълчаха дълго, съсредоточили погледи във пръстите на босите си крака.

– Хайде да го обявим за продажба по Интернет. – въодушевено каза Дончо. – Ще поискаме 200 лева, все пак е старинно огледало.

– Как мислиш да споменем ли за странностите му?- загрижено попита приятелят му.

Плеснаха длани и решиха да пробват. Заляха ги оферти, но всеки предлагаше цена много по-ниска от обявената. Един човек изглежда не повярва на историите им и беше им написал:  „Такова огледало, което предизвиква кошмари, бих искал да подаря на бившата си жена“

Друг беше добавил: “ Как е могло да се падне такова огледало на такива нещастници?“ Това не бяха единствените пиперливи редове. Една вечер когато се прибраха в апартамента двамата приятели намериха странно изписан лист. Буквите напомняха за старинен надпис от някоя алхимична книга. Тук-там част от текста бе избледнял и не се четеше. Надвесили глави, с изпънати вратове двамата започнаха да четат текста. „… дело съм на алхимика Кристофър Венер…. мога да показвам миналото и бъдещето… дори отделни събития. … попаднах на полския…..Ян Твърдовс…… по-късно….. княжеско семейство Друцки – Соколински в имението им А…. Яков, когато беше млад се видя като старец в мен. Заповяда да ме заключат под стълбите… Когато Наполеон мина от……погледна ме, пребледня и с вик удари по мен… Някой беше забравил да ме покрие и червен лъч започна да се мята из залата…. Избухна пламък, пламнаха пердетата…. Жалко успяха да изгасят пожара. Повикаха дърводелец да поправи щетите, но когато погледна в мен….. изскочи черна човешка ръка… намериха го припаднал на пода…“ Изведнъж буквите започнаха да се движат бързо, а след това изчезваха…

На двамата им настръхнаха косите, гледаха ужасени. Лицата им пребледняха. Силен полъх размърда завесата и листът изчезна. Един любопитен мъж се свърза с Дончо и пожела да види тайнственото огледало. Когато погледна в него видя зала изпълнена със старинни мебели, но него го нямаше сред тях. Той започна да се взира още повече в огледалото, с надежда да види образа си там.

Изведнъж повърхноста на огледалото започна да губи цвета си и нацяло потъмня. Чу се силен тътен и множество малки стъкълца започнаха да падат като сълзи върху пода. Когато погледнаха огледалото там стоеше само добре гравираната му рамка. То се бе стопило в нищото ….

Много са връзките, които свързват в този свят една личност с друга. Разбира се, съществува сближаване, което произлиза от еднакъв цвят на кожата, говоренето на един и същ език, служене на един и същи цар, да вярват в един и същи Бог и разбира се, да сте от една и съща кръв.

Мисля, че малко неща обединяват хората в такава голяма степен, както споделянето на едно конкретно познание. Тези, които го притежават и срещат други, които също имат достъп до това познание, все едно дали това е изкуството да подправя вкусни ястия, способност да вади развалени зъби или да покрива с изящна мозайка накой мраморен площад, откриват, че не са сами на този свят, в който живеем, макар понякога да изглежда така.

Тази близост в повечето случаи е много по-голяма, отколкото между двама влюбени.

Този уникален съюз е изключително здрав, когато връзката е духовна.

Синият опръстен охтопод е малък, с размерите на топка за голф, но е изключително отровно същество.
Обитава крайбрежните води около Австралия и на север по посока на Япония.
Този охтопод е обикновено светъл на цвят, с тъмно кафяви групи по неговите осем крака и тяло, със сини кръгове, добавени върху тъмнокафявите образования.
Когато охтоподът е уплашен или изваден от водата, той потъмнява и кръговете стават блестящи с цвят на електрик. Именно това цветово изменение дава името на това животно – син пръстен охтопод.
Неговата отрова е достатъчна, за да убие човек. Всъщност охтоподът има такова количество отрова в себе си, че с нея може да убие 26 човека в рамките на няколко минути. Срещу нея няма противоотрова.
Ако не се вземат мерки и не се започне лечение, човек започва да онемява, има трудности с говоренето, зрението, възникват проблеми с дишането. След това настъпва пълно парализиране и смърт, поради спиране на сърцето и недостиг на кислород.