На един младеж през цялото време не му давал покой един въпроса: Как човек съчетава в живота си предопределението и свободния избор? С този въпрос той отишъл при учителя си. Възрастният човек го погледнал в очите и му казал:
– Когато отиваш в полето да набереш цветя, ти не знаеш какъв маршрут ще поемеш, даже в каква посока ще се движиш, а понякога дори не знаеш какви цветя ще набереш. Ти отиваш в полето, преминаваш от цвете на цвете ръководейки се само от свои вътрешни съображения. Навеждаш се над някое от тях, откъсваш го и го прибавяш към другите в ръката си.
Всяко цвете представлява твоят малък ежедневен опит,  пътя към него е част от твоя живот,  а букета е целият твой жизнен опит.  Какъв ще бъде той зависи единствено само от теб.

Много отдавна живял един свят човек. Благоухание от него достигнало до небето. Веднъж ангелите помолили Всевишния да направи подарък на този човек. Господ се съгласил, но първо поръчал на ангелите да разберат, какво иска самият той.
Слезли ангелите и попитали човека.
– Господ е решил да ти направи подарък, но преди това иска да знае какво искаш.
Светецът отговорил:
– Нищо не искам. Всичко, което съм желал е вече станало. Ако Бог е милостив да ми позволи да Го позная повече, нищо друго не искам.
Неговите думи направили голямо впечатление на ангелите.
– Искаш ли само с едно докосване болни да оздравяват?
– Не, нека Бог прави това.
– Да ти подарим такова красноречие, че когато заговориш грешниците да се каят.
– Аз се моля грешниците да се покаят, но тяхното покаяние е дело на Бога, а не на слабия човек.
– Ти със своите добродетели ще привлечеш хора към себе си и така те ще славят Господа.
– Но, тогава аз ще отвлека тези хора от Господа….
– Не можем да си тръгнем без да ти подарим нещо.
Светеца се оказал в затруднено положение.
– Няма какво да искам.Но ако е толкова необходимо и вие не можете да си тръгнете без да сте направили нищо, бих искал да правя добро, но без да зная за него.
– Добре, – зарадвали се ангелите, – където падне сянката ти, тя ще изцелява и възкресява.
– Бъдете добри към мен и ми окажете още една милост. Направете вратът ми неподвижен, за да не мога да се оглеждам и да виждам делата на сянката си.
Ангелите били потресени, но се съгласили. Милостта била оказана.
Вратът му станал неподвижен. Той ходил по света и там където се докосвала сянката му, увехналите цветя разцъфтели, изсъхналите ручеи се напълвали с вода, зеленина покривала пустинята, сълзите изсъхвали и се раздавал весел смях, радост преизпълняла сърцата….

Колибрите запомнят „най-вкусните“ цветя по тяхното разположение, а не по външния им вид.
Цветът играе важна роля при храненето на различни животни, от пчелите и пеперудите до кучетата. Цветното зрение помага да се разбере, дали това е годно или не за ядене. Например, дали е вкусен нектара на този цвят и т.н.
Логично е да се смята, че и птиците реагират по същия начин. Но изследователи от Университета в Сейнт Андрюс са открили, че в това отношение колибрите правят изключение. Когато избират цвете, за да се нахранят с нектара му, те не обръщат никакво внимание на цвета му.
Дълго време за колибрите се е водил спор: едни смятат, че птиците предпочитат червения цвят повече от другите, а други са смятали, че това е просто съвпадение. А в действителност важна роля играе разположението на цветчето.
Британските орнитолози успели да разрешат спора чрез провеждане на такъв експеримент. Учените направили за колибрите четири типа изкуствени цветя. Едни съдържали 30% разтвор на захар, други – 20%, а трети допълняли с нектар 10 минути, след визитата на колибрито, на четвърти – след 20 минути.
Повечето от птиците за 30 часа са направили средно по 189 посещения, за да разберат разликата между „бързо въстановяващи се“ цветя и „бавно въстановяващи се“. Едно особено умно колибри, направило 50 посещения на цветята, за да открие разликата.
Но най-важното е, че цветът не играе, никаква роля при запомняне на най-вкусните и бързо запълващи се с нектар цветове. Причината не е отсъствие на  цветово зрение. Колибрите притежават такова и то е по-добро, отколкото при човека.
При прелитането около цветовете този вид птици се ориентират по тяхното разположение. Ако зоолозите премествали цветовете на 20-50 см, птиците преставали да ги забелязват. Ако не намерят даденото цвете на обичайното място, те не го търсят, а отлитат към друго. Това, че цветето е преместено съвсем малко в страни, това съвсем не ги вълнувало.
Цветята, от които колибрите могат да съберат по-голямо количество нектар с по-добро качество, обикновенно имат един и същ цвят, но цвета в случая играе второстепенна роля, само за откриването му.

Необичайната къща се намира в Одеса. Много малко хора знаят за нейното съществуване, да не говорим за гостите на града.
Къщата се намира в края на Приморския булевард. Известна е като „Къща на вещицата“ или „Дом с една стена“.
Жилището е необичайно, макар и на пръв поглед да не се отличава от подобните сгради на улицата. Достатъчно е да го погледнем от друг ъгъл и веднага ще ни озари мисъл: „Къщата е плоска!“ Наистина домът от страни изглежда напълно плосък, все едно се състои от една стена. Поглеждаш, балконите украсени с цветя, на прозорците има завеси, има климатици на стената и умът ти не може да го побере. Явно сградата е населена. Питаш се: „Какви хора живеят тук?“
В действителност няма нищо мистично в този дом, плоскостта му е само визуална измама. Тайната се състои в това, че стените на този дом са три и образуват триъгълник.
Шегуват се, че тази мистична особеност е станала не благодарение на замисъла на архитекта, а защото не са достигнали средства,  за да се построи и четвъртата стена.

Живял някога бедняк. Домът му бил мрачен. В него мишките гнездили, а паяците си тъчели мрежите. Хората се страхували да влязат в този дом.

Веднъж на беднякът подарили безценна ваза. Първоначално той искал да я продаде, защо му е на него такава красота?

Но постепенно я заобичал и не му давало сърцето да я отнесе на пазара. Накъсал цветя и ги поставил във вазата. Тя станала още по-красива.

„Не е хубаво, – помислил си беднякът – такава красота да стои сред прах и паяжини“.

Изчистил дома си от паяжините, хлебарките и мишките. Измил пода, избърсал праха от рафтовете. Фурната отново блеснала.

Оказало се, че къщичката с нищо не е по-лоша от другите. Тя станала топла и уютна.

И сега се чудя. Вазата ли е била вълшебна или бедността е носела разруха на този дом?