Веднъж една девойка беряла цветя на висок скалист бряг. Един рибар видял, как тя се наклонила над скалите, за да откъсне растящото по-надолу цвете. Изправила се и искала да запази равновесие, но загубила почва под краката си и с отчаян вик паднала в пропастта.
Когато открили мъртвото й тяло, забелязали, че в свитата си ръка държи мак. Искайки да откъсне това цвете, девойката загубила живота си.
Много хора подобно на тази девойка, преследвайки временните удоволствия и развлечения, не усещат, че губят почвата под краката си и пропадат в живота.
На вид дадено нещо може да изглежда съвсем невинно и непретенциозно, но притежавайки разрушителна сила, в даден момент започва да действа и опропастява живота на човека.
Срещаме около себе си непрекъснато уроци, но в повечето случаи залепени от това, което ни примамва, нищо не виждаме. Мислейки, че сме стъпили здраво, не усещаме как затъваме в блатото на порока и потъваме.
Време е да повдигнем глава и да намерим вярната пътека.

Предпочитан мотив са цветята. Лепенките могат да се махнат от едно място и да се поставят на друго.
Тази украса за дома изисква малко разходи. Това е един евтин, но ефективен вариант. Не е нужно да се облепват целите стени, достатъчно е в отделни части на помещението да се поставят съответстващи за самото място лепенки. Така те привличат погледа.
Тези декори са не по-малко популярни от самозалепващия се фурнир за обновяване на стари мебели, врати и первази.

Британския художник Джеймс Хопкинс се увличал от различни постановки. Той използва илюзията и перспективата, така че от различни предмети на домашния интериор, създава картини на оптическа измама.
В работа влизат вази с цветя, книги, дискове, списания, слушалки, чаши и бас-китара.
Каква оптическа измама очаква зрителя?
Джеймс Хопкинс се увличал от жанрове като „танц макабр“ или „танца на смъртта“. Този жанр е класика за европейската култура, особено характерна за средните векове. И всеки уважаващ се художник-европеец не може да го пропуснат.
Но Джеймс Хопкинс се увличал все повече и повече и открил нова тема „конче“….. и не иска да слезе от нея.

Както и да завърши Шампионската лига на Европа, този турнир получи вече своя герой.
Малък клуб от тих  лондонски район през този сезон преживя невероятни приключения. Отиде в Урал, върна си си шансовете за Европейската купа и въпреки това остана отбор с човешко лице.
Няколко дни след трагедиата в нощен клуб „Куция кон“ в офиса на „Амкар“ пристигна експресна пратка. В нея имало кошница с живи цветя и бележка „Скърбим заедно с вас“.  Обратният адрес бил – FC  Fulham.
„Амкар“ и “ Фулхем“ са изиграли два мача през квалификациите на Шампионската лига на Европа.
Ако си спомняте в Перм, британците не отговориха на любезното представяне на местните фенове. Но след близо шест месеца, преминал през премеждия при пътуването си, от Фулхем решиха, че трябва да изразят към „Амкар“ и Перм своето съчувствие.

В нашия свят все по-трудно се намира кътче от природата, до което се е докоснала човешка ръка, но не е унищожено. Все пак ако опитаме можем и да намерим такова.
Какво ще кажете за остров Сарк, който се намира по средата на Ла-Манша. Там всяка година през пролетта се провежда своеобразен фестивал „Седмица на дивите цветя“.
Тогава на острова цъфтят множество жълти, бели, розови, сини и виолетови цветя.
За любителите на природата и това „многоцветие“ се организират екскурзии и изложби. А за тези, които желаят да изучават флората на острова самостоятелно, се предлагат специални брошури, в които се описва растителността на Сарк и се предлагат живописни маршрути.
Какво знаем за остров Сарк? Той е най-малкия от четирите Нормандски острова, разположен на около 80 мили разстояние от южния бряг на Англия. Острова се намира под юрисдикцията на Обединеното кралство и може да се разглежда, като най-консервативното място в него.
До скоро на острова е съществувал феодален строй, с други думи, цялата земя на острова е принадлежала на „сеньора“, който я е управлявал с помощта на „съвета на старейшините“. Едва през 2008 г. жителите на острова решават да си изберат парламент.
Ако административната система на острова е претърпяла изменение, то природата на Сарк е запазила своя чар. Там няма автомобили и хората се предвижват със велосипеди или конски впрягове. Затова пък имат живописен залив, горски пътеки, пещери, скали и множество възможности за общение с природата.
Макар и населено това кътче от планетата ни още е запазило девствената си красота. Не е ли чудно, че можем да се докоснем до тази красота и да й се наслаждаваме? Но нека помним, че ще я имаме дотогава, докато се грижим за нея и я опазваме!