Живял някога един градинар. Той отглеждал цветя за кралския двор. Неговите цветя били изключително красиви. Всяко цвете било произведение на изкуството. Градинарят много се гордеел с това.

Но веднъж на експерименталната му полянка попаднало семенце от глухарче. Глухарчето правело всичко възможно, за да порази градинаря с ярко жълтия си цвят и извънредната си пухкавост. То даже се научило да пуска бели фойерверки в края на пътуването си.

Но градинарят само се дразнел от това.

– Такова просто цвете няма място в кралския двор. В него няма величието на розата, крехкостта на калиите, тайнствената загадъчност на божура. Простолюдие с една дума, – мърморел градинарят, който за пореден път изскубвал поникнали глухарчета.

Но след известно време глухарчето с изключително упорство отново демонстрирало на градинаря своята слънчева главица.

Веднъж в селището дошъл мъдрец. Местните веднага го заобиколили. Всеки искал да получи отговор на отдавна мъчещите го въпроси.

Градинарят също решил да се обърне за съвет към мъдреца.

– Казват, че знаеш всички тайни и можеш да отговориш на всички въпроси, – казал градинаря

Мъдрецът се засмял и поклатил глава:

– А не, аз съм обикновен човек. Такъв, какъвто си и ти. Просто се старая да видя това, което лежи на повърхността, а всички са привикнали да копаят надълбоко.

– Аха…, – градинарят нищо не разбрал от казаното, но решил да не го пита повече за това. – Тогава ми кажи как да се избавя от глухарчето. Работата е там, че аз отглеждам цветя за кралския двор, а глухарчето само пониква в моите лехи. Аз не се занимавам с такива прости цветя, в него няма никакво благородство, вярвам, че ме разбирате какво искам да кажа?

Мъдрецът се замислил, а след това вдигнал очи към градинаря.

– Казваш, че не е благородно цвете? А защо тогава слънцето му е подарил своя цвят? И слънчеви лъчи му даряват целувката си. Това не е просто едно цвете, а усмивката на слънцето на земята.

Градинарят удивен слушал мъдрецът.

– Искаш ли съвет? Получи го. – Мъдрецът станал и изтупал дрехите си. – Опитай се да обикнеш това цвете. Тогава няма да те подмине милостта на слънцето. В крайна сметка, такова упорство като на глухарчето, няма нито едно цвете. А твоята любов ще го направи благородно и …. достойно за кралския двор.

Тази година, в Монреал, Канада, 200 градинари от цял ​​свят са представили 40 живи скулптури, създадени от 22 000 различни вида растения!

За украса на зелените скулптури са били използвани 3 милиона цвята!

Тези произведения на изкуството ще могат да се видят до 29 септември тази година в оранжерийния комплекс на Монреалската Ботаническата градина.

Каква красота и майсторство!

Какво ли не е измислено в този свят! Но дизайнери и изобретатели не спират до тук. Това нововъведение е произвело силно впечатление при строителството и оформянето на паркове.
През 2010 г. е бил открит светодиоден парк в град Shah Alam, Малайзия. От тогава той е станал изключително популярен сред туристите, потока от който не е престанал към него.
Наслайждавайте се! Тук няма дървета, храсти и благоухаещи цветя, към които сме привикнали. Пред нашия поглед се открива изкуствена гора, изградена от пластмаса и милиони светодиодни светлини.
При строителството на този парк са използвани нови технологии за осветяване и неповторимия източен стил. Това е добро съчетание. Навярно всеки от нас иска да поброди там…

Жената прекъсна разговора си с продавачката и затегли за ръка малко момченце, което стоеше тихо до тогава. Черните му коси обрамчваха малко бледо личице с очи като мъниста.

Минаха покрай един стол върху седалката, на която бяха разпръснати скоро откъснати стръкове с белоснежни главички. Жената се спря и прикани детето:

– Я си вземи цветята. Гледай как си ги разпръснал.

Момченцето се колебаеше и уплашено вдигна нагоре очи.

– Взимай ги! Какво гледаш. Какво ще дадеш после на Мимето. – весело добави жената.

Край тях мина дребна женица, на която времето бе втъкнало сребърни нишки в косите. Тя усети заповедническия тон и улови уплашения поглед на малчугана.

Обърна се към другата жена и шеговито каза:

– От сега го командвате, а какво ще стане, когато порасне.

Разбрала намека, жената подръпна детето и се засмя:

– Той ще порасне и няма да стои под чехъл

Мъжът открил оръжието и измислил лова. Жената открила лова и измислила коженото палто.

Мъжът открил цветята и измислил живописта. Жената открила живописта и изобретила грима.

Мъжът открил словото и създал беседите. Жената открила възможността да води разговори и ги превърнала в нетърпимо бърборене.

Мъжът открил играта и изобретил картите. Жената открила картите и измислила магията.

Мъжът открил дружбата и прибавил любовта. Жената открила любовта и измислила брака.

Мъжът открил жената и изобретил секса. Жената научила за секса и измислила мигрената.

Мъжът открил възможността за обмяна на нещата и измислил парите. Жената открила парите и за мъжът настанал края…

Не намирате ли, че двамата са прекрасно допълнение на едно цяло!?