Не забравяйте, че живеете тук и сега. Старайте се по-малко да мислите и анализирате, опитвайки се да разберете стереотипите, които са разпространени в обществото.
Днес установилия се свят се променя и става необичаен. Можете да забележите по-ярките цветове наоколо в дърветата, в цветята, в цялия ​​свят. Това, което изглежда познато и всекидневно, се превръща в ценно и възхитително. Едва тогава ще можем да погледнем на света по съвсем различен начин.
Не позволявайте на обществото да диктува вашето мнение, какво можете и какво не можете да направите, само защото сте на такава и такава възраст. Не забравяйте, че възрастта е само една цифра в документите и отметка в мозъка ви.
Ако вие гледате на живота като някакъв промеждутък от време, движещ се линейно, то навярно е вече късно да се променят нещата.
Изживявайте всеки миг! Научете се да живеете днес и сега! Тогава и негативните мисли ще станат по-малко. И вие съзнателно и самостоятелно ще правите избор и ще се занимвате с това, което искате.
Това е сега, именно в тази минута…..

Децата са цветята в живота. Нека да се молим за тях.
Скъпи майки, бъдещи майки, мили баби, сега вие не сте просто представители на слабия пол, а мощна сила излъчвща топлина, състрадание, подкрепа и любов!
Всяка от нас може да подари цвете като символ на едно дете, да намери думи в сърцето си и да се моли за децата в Украйна, Израел, …..
За това не са ни нужни, нито пари, нито разрешения. Цветя растат навсякъде, нека те да са символ на децата.
Всяка от нас може да направи чудо, като се помоли за мир в нажежените от военни стълкновения райони.
Погледнете отново се обстрелват мирни домове в Украйна, плачат жени, крещат в уплаха деца……
Отново Израел и Палестина се обстрелват…..
Репортажите от тези огнени места се прекъсват от реклами с полуоблечени тела, рекламирайки поредното чудо на отслабване……
Хората в света са си загубили ума …. те са полудели!
Скъпи жени, не преставайте да се молите, няма по-силна от майината молитва, тя винаги получава исканото.
Нека искрено молещите се за страдащите деца в този свят да станат още повече. Няма чужди деца, всички те  ни принадлежат.
А дали ще успеем да ги опазим, … да им предадем щафетата на мира!
Господи, опази ни от глупостта, неразбирателството и безрасъдността, закриляй цвета на човечеството!

Една млада и доста красива девойка отишла при един мъдрец и със сълзи на очи го попитала:
– Какво да правя? Винаги се старая, със всичките си сили добре да се отнасям към хората. Никого не обиждам. Помагам на всеки с каквото мога. И въпреки, че съм приветлива и мила, вместо благодарности и уважение получавам обидни думи и горчиви насмешки. Дори открито враждуват с мен. В нищо не съм виновна. Това е несправедливо и обидно до сълзи. Посъветвайте ме какво да правя.
– Мъдрецът погледнал красавицата и с усмивка казал:
– Свали всичките дрехи от себе си и така мини през града.
– Да не сте полудели! – възмутила се девойката. – В такъв вид всеки може да ме обезчести и кой знае какво може друго да направи с мен.
Тогава мъдрецът отворил вратата и поставил на масата огледало.
– Ето виждаш ли, – казал той, – ти се боиш да се появиш гола пред хората. Тогава защо ходиш навсякъде с разголена душа? Тя в теб е като отворен врата. Всеки, който не го мързи, ще влезе през нея. И ако види в твоите добродетели, като в огледало, отражението на безобразията на своите пороци, той ще се постарае да те наклевети, унизи и обиди. Никой няма смелост, да признае, че някой е по-добър от него. Нежелаейки да се променя, порочния човек враждува с праведника.
– Тогава какво да правя? – попитала девойката.
– Ела с мен. Ще ти покажа моята градина, – предложил старецът.
Когато отишли в градината, мъдрецът казал:
– Много години аз поливам тези прекрасни цветя и се грижа за тях. Но никога не забелязвах как се отварят пъпките на цветята въпреки, че после се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях. Сега  ти си подобна на тези цветове. Не бързай да разкриваш сърцето си пред хората. Погледни и виж, кой може да ти бъде приятел и да ти прави добро. Кой полива цвета с вода ии кой къса листата му, а след това ги тъпче с краката.
Т.е. не хвърляй напразно думите си на хора, които не могат да ги разберат и не желаят да оценят техния смисъл. Да хвъляш бисери на свинете е равносилно да говориш на хората недостъпни или неинтересни неща за тях. Не можеш да приобщиш към духовните цености, нечия душа, чийто ум не е готов да приеме истината и съзнателно я пренебрегва.

Не им викайте, не ги ругайте. Усмихвайте им се повече.
Това са нашите деца.
Простете им грешките, нека растат радостни и щастливи.
Децата са дар, ние сме отговорни за тях. Не забравяйте това!
Малчуганите не умеят да лъжат. Те имат безгранична фантазия, цял свят изпълнен с разнообразие, непредвидени и неочаквани идеи. А толкова неща имат да ни разказват …. Вслушваме ли се в думите им? Достатъчно търпеливи ли сме….?
И в днешния летен ден, детския смях звучи като музика. Радостта и любовта са техни съюзници. Те разцъфтяват като цветята в градината, ако им позволим това….
Ще го направим ли? Нека да не е само един ден в годината. Повярвайте ми, резултатите няма да закъснеят.

Те седяха на пейката в парка и разговаряха. Птичките сладкогласно огласяха всичко наоколо. Цветя нежно отваряха чашките си, жадни за слънчевата ласка и милувка.
Тя беше жена на средна възраст с коси, в които се прокрадваха бели нишки. До нея малчуганът със сияещи очи попиваше всичко наоколо звуци, цветове….
Жената се обърна към момчето и го попита:
– Обичаш ли ме?
– Да, – отговори детето без да откъсва поглед от птичката кацнала наблизо.
– Защо ме обичаш? – настойчиво продължи жената. – Толкова много ти се карам, наказвам те, не ти разрешавам да ядеш много сладко и дълго да гледаш телевизия или да седиш на компютъра.
Момчето внимателно слушаше, а после каза:
– Аз не искам нищо от теб. Обичам те просто така….