Невъзможно е да си представим нашия живот без музика, без прекрасните творения на скулптори, художници, архитекти, нито без литературата, театъра, киното. Те ни доставят не само естетическо удоволствие.
Много отдавна, преди хиляди години хората забелязали, колко благоприятно въздейства силата на изкуството върху общото състояние и настроение на човека. Трудовете на философите и лекарите от Древна Гърция и Древен Рим разказват за първите опити да се използва изкуството за лечебни цели.
Звуците създадени от творческия гений, въплътени в музика, придобиват вълшебна сила. В много материали от историята на медицината се разкрива, как музиката ефективно е въздействала върху човека. Днес тя звучи в болнични заведения, успокоява, стопля душата и укрепява вярата в по-скорошно оздравяване и възстановяване.
И все пак звукът е само половината от света. Втората, не по-малко важна част в света са цветовете, линиите и обемите. Изобразителното изкуство може да защити всеки от нервно разтройство, да излекува душевните му рани, да го зареди с енергия и стимулира.
Емоционалното въздействие на цветовете все повече се използва в работата на архитектите, когато проектират болници, сгради, кинотеатри…
На човек благотворно влияе не само съзерцанието на художествени произведения, но и непосредственото приобщаване към самия процес на творчество.
Изкуството не е панацея за недъзите. Ако го използваме като лекарство, трябва да се съобразяваме с дозировките му.
Лавината от художествена информация, обкръжаваща човека, особено неподготвения, не само не оказва положителен ефект, но го угнетява и смачква.

Винаги съм обичала да гледам морето. Когато зимните бури връхлитаха, излизах разтреперана. Заставах там и наблюдавах. Усещах как вълните неуморно се се разбиват о брега.
В морето цветовете са всичко – зелено и синьо, черно, червено и сиво, сякаш в тях са събрани всички състояния на душата – възход, успокояване и замиране.
Чувала съм морето как шепне като любовница, реве като лъв, гали земята и я напада. В него всички неща са слети в едно.
Когато гледам морето разбирам, че света си има свое собствено равновесие.

Цветовете му са големи в бяло, розово, червено и лилаво, събрани в съцветие. Листата са овални с дължина 4-8 см, на върха зелени, а по-надолу светлозелени. Плодовете представляват кръгла кутийка със семенца.
Растението на открито достига 10 м височина.
Независимо от името си, неговата родина е Китай.
Използва се в козметиката.
Това е вечнозелено декоративно дърво с гладко стъбло и се използва за оформяне на градини и паркове. То е разпространени във всички тропически страни, където расте като храст.
През лятото му трябва топлина и много слънце, за да цъфти обилно.

Глухарчето е многогодишно тревисто растение с ярки  жълти цветове. То принадлежи към салатните растение. В някои страни се отглежда като зеленчук.
Няма зеленчуци, които могат да се сравняват с глухарчето по съдържание на солите на желязото, фосфора и калция. В корените на глухарчето има много инулин, захари, белтъчини, около 10% горчивото вещество тарксацин, има и спирт, органични киселини и микроелементи. В корените през ранна пролет преобладава горчивия вкус, от средата на август до края на октомври – инулин, а само  през октомври – тарксацин и левулин.
В прашеца от глухарче се съдържа бор, манган, мед, никел, молибден и кобалт. В листата има до 50% аскорбинова киселина.
Народната медицина знае глухарчето като средство за възбуждане на апетита, леко слабително, помагащо при заболявания на черния дроб и жлъчния мехур. Глухарчето стимулира отделянето на мляко при кърмещите, има тонизиращо въздействие върху тялото, подобрява кравоснабдяването, намалява холестерола в кръвта, има противоглистно действие, действа като успокоително и сънотворно.
Глухарчето може да прочисти токсините от организма, затова го препоръчват при различни кожни заболявания, включително при охлузвания и абсцеси.
Не е желателно да се събира глухарче в градовете и край пътищата, защото усвоява оловото от автомобилните газове.
За храна се използва всяка част на растението. Корените се изкопават рано на пролет преди цъфтежа или късно през есента, когато окапват листата. От младите листа се приготвят подправки към месни и рибни ястия, супи. От тях се правят и салати. Цветовете се мариноват и се поднасят с дивеч. От корените се приготвя заместител на кафето.
За да се премахне горчивината на листата, за 30 минути се потапят в посолена вода, а корените се варят в подсолена вода за 6-8 минути.

Листата на лалетата се добавя като съставка на салати с риба или месо. Венчелишчетата на лалетата се пържат в тесто, дори от тях се правят палачинки.
Лалетата могат да се окажат сладки лакомства. Често цветовете им се използваъ за декорация на сладкарски изделия.
Рецептите за приготвяне на лалета са изключително прости и са по силите на всеки желаещ.
А ето как се приготвят лалета в захар.
За това са ви необходими: пъпки от лалета, яйчен белтък и пудра захар.
Начин на приготвяне:
Пъпките на лалетата се измиват и подсушават. Разбива се яйчения белтък. С четчица, на тънак слой, пъпките се покриват с получения разбит белтък. След това се поръсват с пудра захар и се подсушават.
Лалетата в захар допълват всеки десерт, а понякога и го заместват.