От 1483 г. до 1520 г. в Италия живеел известният художник Рафаел Санти. Той бил назначен от папа Лъв X за главен архитект за строителството на катедралата Св. Петър в Рим.
На купола на построения храм Рафаел нарисувал апостолите Петър и Павел. На един от кардиналите му се сторило, че на лицата на апостолите художникът е придал неестествен червен отенък.
– Аз ги нарисувах такива каквито се в небето, – казал Рафаел, – а ако са с много зачервени лица, достопочтени, то е поради вашето лошо управление на църквата.
Да, Рафаел е прав трябва да се срамуваме от църковното управление не само на небето, но и тук на земята.
Истинския християнски пастир силно преживява духовните нужди на хората, които са около него. В тези преживявания той трябва да възприема хорските страдания и нуждите на хората като свои собствени. Нужно е да проявява състрадание и да обича погиващите. Пастирската зрялост се определя именно от това.
Ако личното участие на пастира отсъства в съдбата и мъката на нуждаещия се, неговите дела не струват нищо. Не напразно се казва, че ако делата не съответстват на думите, за такова пастирство трябва да се срамуваме.

Името на Леандро Ерлих е добре известно на всички, които се интересуват от съвременно изкуство. Шокиращият художник от Аржентина не престава да учудва със своите ярки проекти.
Скоро жителите на френския град Нант станаха свидетели на необичайно явление. От центъра на площад се издига във въздуха стая, буквално „извадена“ от сграда.
Полуразрушени стени, парчета от дървен паркет, счупена мазилка и тухли – всичко изглежда много реалистично.
Леандро Ерлих е майстор на визуалната манипулация.
Ако в проектът на френския фотограф Лаурен Шехере домовете отиват на лов, защо стаите на Леандро Ерлих да не се издигат в небето?!
Такъв илюзорен проект може да се създаде като се използват различни огледални инсталации.
До необичайната стая може да се стигне по стълба, преодолявайки всички възможни закони на гравитацията.
Необикновеното съоръжение е създадено във връзка с фестивала на изкуствата. По това време Нант се превръща в истинска галерия под открито небе.
Стаята се издига на почти 9 метра височина, нейната единствена опора е стълбата, облегната на прозореца в класически френски стил. Трудно е да се разбере как е устроена конструкцията, за това у зрителите остава чувството за нещо вълшебно и магическо.

Американският художник Джон Кнут със своите 2оо хиляди двукрили асистенти създава прекрасни авангардни платна.
За да накара мухите да работят в областта на изкуството Джон в захарен сироп, с който ги храни,  добавя растителни пигменти.
След обилния обяд на двукрилите насекоми се предоставя платно.
На него остава част от трапезата с оцветителите. В резултат на това се оформя чудновата картина.
Погледнете, не е истински шедьовър!?

Френски художник Мишел Лотито е известен с яденето на абсолютно негодни за консумация неща.

На своите представления той ядял велосипеди, телевизори и други елементи, изработени от стъкло, метал и гума.

Един ден разглобил самолет Cessna 150 и за две години парче по парче го изял целия.

Преди шоу той „смазвал“ стомаха си с минерално масло, а по време на яденето пиел много вода.

Смята се, че по време на кариерата си той е погълнала около девет тона метал.

Датският художник Есгер Йорн и френския писател Ги Дебор през 1959 г. издават книга „Мемуари“.

Всяка от нейните страници се състои от два слоя. На първата са поместени цитати, текстови изрезки и илюстрации от списания и вестници. Върху тях вторият слой е направен от цветни бои с напечатани хаотични петна.

Обложката на книгата е направена като шкурка, според замисъла на авторите, за да разваля близко стоящите книги на един рафт с нея.