В центъра на Земята живеели подземни хора. Те били много дребни. При тях винаги било много топло, но нямало светлина. Подземните жители никога не били чували птичи песни, не били усещали порива на вятъра. Те не знаели какъв е цвета на небето и какво е да докоснеш млада трева.
Живеели там, където били свикнали, където е топло, сухо и не хапят мухи. Няма значение, че в техния свят било малко задушно, че храната е еднообразна, а водата топла и мътна. Те били привикнали да живеят така и не забелязвали тези неудобства. Всъщност не смятали, че това са неудобства.
Просто не са имали с какво да сравнят.
До тях стигнали невероятни слухове, че там някъде на върха има друг свят. В този свят духа свеж вятър, валят дъждове. Тревата е зелена, а небето синьо. Въздухът е чист, а водата е прозрачна като сълза. Храната на жителите е вкусна и разнообразна. Хората от там пътешестват, живеят весело и безгрижно.
Старейшините на подземните жители решили да проверят истинността на тези слухове. Те изпратили свой разузнавач на повърхността.
Лошото е, че пратеникът попаднал в центъра на Сибир и то в разгара на зимата. За самият него останало загадка, как е успял да оцелее… Измръзнал, едва жив, той се върнал при старейшините и им разказал, че на повърхността изобщо не може да се живее. Там всеки подземен жител веднага ще замръзне само след минута, няма никаква трева и целия свят е чисто бял. Той не успял нищо да разгледа поради ледения скреж, който се забивал в очите му.
С една дума, всички лъжат. Да си живеем така, като сме си живели досега….
Минали шест месеца, но слуховете не заглъхнали, а се увеличили още повече. Говори се, че там е топло, храната расте на странни храсти. Просто трябва да легнеш под тях и да отвориш устата си по-широко..
Изпратили друг разузнавач. Той имал по-добър късмет. Излязъл на Бахамските острови. Пред погледът му се открил океана, безкраен, чак до синьото небе. А над главата му клони свели плодовете си пред него. Те били невероятно вкусни. След като се наял, легнал на меката трева и заспал блажено. Събудил се облян от топъл летен дъжд. Така му харесал животът тук, че за малко да забрави за какво е дошъл тук. Набрал от страните плодове и се отправил обратно при старейшините, а те отдавна били вече го погребали. Мислели си, че е замръзнал и не е успял да оцелее.
Но когато се върнал разузнавачът, той разказал, че тревата е зелена, небето е синьо, въздухът топъл и свеж, а храната право пред главата ти се изпречва. Нагостил ги с набраните плодове.
Позамислили се подземните хора:
– Как така? На кой от двамата да вярваме? Първият се върна замръзнал, оклюмал и до сега е още болен. Другият – загорял, отпочинал и плодове дори донесъл.
Още два пъти изпращали пратеници горе на повърхността. И двамата донесли различни вести. Защото единият излязъл в разгара на пролетта и бил поразен от разнообразието на цъфтящите дърветата, а другият попаднал през есента и се възхитил на разноцветните листа, вкуса на смокините…
Така и не решили подземните жители на кого да повярват. Но се уверили в това, че ако има живот на повърхността, то този живот е труден и опасен, затова и непредсказуем.
За това и решили, че ще продължат да си живеят така, както са си живели от незапомнени времена. Нищо, че този живот бил невзрачен, въздухът несвеж, а храната невкусна, но поне нямало изненади. Днешния ден не се отличава с нищо от предишния, какво ще се случи си го знаеш предварително.
Слуховете за живота на повърхността така и не изчезнали. Намерили се смелчаци, които не се плашели от трудностите, излезли на повърхността и досега добруват там. Понякога идвали на гости при роднините си и разказвали различни истории.
Навярно всички лъжат….

В центъра на Милано искат да създадат истинска „вертикална гора“, която има за цел да подобри екологията на града. В градът ще построят две високи сгради по етажи, на които ще посадят дървета и храсти.
Както е планирано от архитектите, енергията в небостъргачи ще идва от слънчеви панели, а напояването от пречистените отпадъчни води. По отношение на екологията, проектът има много допълнения: специални вентилационни системи и още много други.
По проектът на италианския архитект Стефано Боери, на небостъргачите ще бъдат засадени 900 дървета и хиляди храсти.
Цялата конструкция ще се състои от  две жилищни сгради, едната ще достига височина до 105 метра и ще имат 24 етажа, а другата ще бъде 78 метра висока и ще бъде 17 етажна. Като допълнение в тези сгради ще има ресторанти, фитнес клубове и  центрове за отдих.

Може ли атомен обект да бъде безопасен? Освен човешкия фактор, както се убедихме след аварията във Фукушима, е налице непредсказуемата природа.

И все пак в света съществува атомен обект, който не представлява никаква заплаха. Недовършената АЕЦ в Калкар, Германия е превърната в огромен парк за развлечения.

Въпреки големите изгоди от атомната енергия, в Германия ядрената програма е премахната още през 1980г. Ярък пример за това е съдбата на АЕЦ в град Калкар, който се намира почти на границата между Германия и Франция. Нейният строеж е започнат през 1972г. и веднага е срещнал съпротива, изразена в митинги и демонстрации на местните жители. Въпреки всичко строителните работи продължили. Жителите на Калкар били „спасени“, благодарение на аварията в Чернобил. След 1986г. не ставало и дума вече, за строителството на този атомен обект.

Строежа на електростанцията, която била почти готова, бил законсервиран през 1991г. Този обект обрасъл с храсти и се е превърнал в руини, но веднага бил продаден, за много по-малко от вложените средства в строежа, на холандски инвеститор, който го превърнал в Луна парк.

В сегашния парк има 40 различни атракции, огромно увеселителни влакче, виенско колело, въртележки……

Истинския хит на парка е атракциата в колосалната тръба, във форма на пресечен конус, типична за електроцентралите. Тя е красиво оцветена отвътре о отвън и е направена от тип „въртележка“, характерна с издигане все по-нагоре и нагоре. На върха зрителя е зашеметен от откриващия се огромен хоризонт.

Този Луна парк приема ежегодно 600 000 посетители, а в него работят 550 служители.

Превръщането на атомният обект в развлекателен парк, не е аргумент против ядрената енергетика, а доказателство, че човек може отлично да превръща киселите лимони, които му дава съдбата, в сладка и вкусна лимонада.