След аварията в 4 блок на централата в Чернобил на 26 април 1986 г. ядрената електроцентрала не е спряла да работи.

Вторият енергоблок бил спрян през 1991 г., а първият през 1996 г.

И едва през 2000 г. бил изваден и трети блок.

Евакуираните работници на електростанцията от град Припят били заселени в новопостроения град Славутич.

В годината, когато се навършват 30 години от аварията в атомната централа в Чернобил, Украйна планира да се създаде радиационен биосферен резерват с площ от 227 хиляди хектара.

Украинското правителство още през миналия век е започнало да реорганизира Чернобилската зона в туристически обект.

През 2010 г украинското правителство е открило зоната за всички желаещи.

Били са направени изследвания, изработени са картограми на радиационните нива, на базата на които са оформени маршрутите за посетителите.

Резултатите от радиологични изследвания са показали, че на територията на дадените маршрути в 30 километровата зона, човек може да бъде 4-5 дни без вреда за здравето си, а в 10 километровата зона човек може да прекара само един ден без да има вреда за здравето му.

Фразата „призрачен град“ се асоциира с оставените места след авария в Чернобил, но такива градове съществуват в много страни на света.

Празни улици, порутени покриви, покрити с растения стари мебели, разхвърлени детски играчки, прашни книги, ….

Причината за възникването на такива места са различни, но всички те са резултат от фатална грешка.

Град Вила Епекуен е бил най-популярният калолечебен курорт в Аржентина в средата на ХХ век.

При неговото строителство е била нарушена природната хидросистема. От близкото езеро изпомпили водата и близо до града създали изкуствено водохранилище.

В резултат на това през 1985 г., язовирът се пропукал, и градът се наводнил.
След няколко години водата се оттеглила, но градът не бил възстановен.

Може ли атомен обект да бъде безопасен? Освен човешкия фактор, както се убедихме след аварията във Фукушима, е налице непредсказуемата природа.

И все пак в света съществува атомен обект, който не представлява никаква заплаха. Недовършената АЕЦ в Калкар, Германия е превърната в огромен парк за развлечения.

Въпреки големите изгоди от атомната енергия, в Германия ядрената програма е премахната още през 1980г. Ярък пример за това е съдбата на АЕЦ в град Калкар, който се намира почти на границата между Германия и Франция. Нейният строеж е започнат през 1972г. и веднага е срещнал съпротива, изразена в митинги и демонстрации на местните жители. Въпреки всичко строителните работи продължили. Жителите на Калкар били „спасени“, благодарение на аварията в Чернобил. След 1986г. не ставало и дума вече, за строителството на този атомен обект.

Строежа на електростанцията, която била почти готова, бил законсервиран през 1991г. Този обект обрасъл с храсти и се е превърнал в руини, но веднага бил продаден, за много по-малко от вложените средства в строежа, на холандски инвеститор, който го превърнал в Луна парк.

В сегашния парк има 40 различни атракции, огромно увеселителни влакче, виенско колело, въртележки……

Истинския хит на парка е атракциата в колосалната тръба, във форма на пресечен конус, типична за електроцентралите. Тя е красиво оцветена отвътре о отвън и е направена от тип „въртележка“, характерна с издигане все по-нагоре и нагоре. На върха зрителя е зашеметен от откриващия се огромен хоризонт.

Този Луна парк приема ежегодно 600 000 посетители, а в него работят 550 служители.

Превръщането на атомният обект в развлекателен парк, не е аргумент против ядрената енергетика, а доказателство, че човек може отлично да превръща киселите лимони, които му дава съдбата, в сладка и вкусна лимонада.