Група испански изследователи, открити в най-дълбоката пещера на света Крубера-Вороня, намираща се в планината Арабика в Абхазия, уникална екосистема. Тя включва неизвестни видове безгръбначни.
Изследователският екип, който включва испански, руски и португалски учени се е спуснал на дълбочина от близо две хиляди метра и е открил нови видове живот. Биолози пещерняци очаквали, че тъй като се движат към дъното на пещерната фауна ще стане по-бедни. но били приятно изненадани от факта, че срещнали различни представители на животинския свят: бръмбари, лъжливи скорпиони, ракообразни, и т.н.
А откритията, направени на 2-км дълбочина, надхвърлили всички очаквания. Там те открили цяла екосистема и шест вида безгръбначни, четири от които били неизвестни досега. Те са се адаптирали към живота на голяма дълбочина, с ограничени ресурси на храна, при постоянна температура и почти 100% влажност.
Тази пещера навярно съхранява още много тайни, който предстоят да се разкрият.

В днешно време всеки се грижи, близките му да живеят добре. Когато починат, повечето хора на починалите изпълняват религиозно обреди като погребение и редица помени на 3,…дни,..месеци… година..
От езическите обреди  се е възприело, че продуктите принесени на гроба на мъртвеца се прехвърлят в неговия свят и починалия с радост ги консумира. В индуизма помените се разглеждат повече като жертване, с която се плаща на Бога за добруването на починалия на оня свят.
На умрелия човек храна не му е нужна. След смъртта се съхранява личността и душата на човек, обусловена от емоционалните му характеристики, но чисто биологичните функции се прекратяват, защото няма вече физическо тяло.
Раздаването на храна по време на погребение или помен е по-скоро форма на благотворителност. Това не е, за да бъдат починалите по-добре след смъртта. От тази храна мъртвия едва ли ще има някаква полза.
Ако наистина искате да раздавате и сте намерили подходящ повод, то дайте най-хубавото и то на хора, които се нуждаят. Така вие създавате радост на тези хора и на себе си.
Не се заблуждавайте, че можете да купите рая със сладки и бонбони. Бог иска да се покаем и да се променим към по-добро, да се отървем от скъперничеството, алчността, безсърдечието…

Един плъх може да падне от петия етаж и да се приземи на краката си здрав и читав. Той може да се промуши през дупка с размер на монета, а също да победи същество пет пъти по-голямо от него. Става въпрос за котката.
Един плъх може да оцелее дори ако бъде пуснат в тоалетната. Всъщност той би я взел за водна пързалка. Може да падне в морето и да плува в продължение на три дни, без да се измори.
Плъховете с удоволствие гризат сапун и пият бира. Изобщо не отказват нещо, което поне малко става за ядене.
Въпреки непретенциозните им хранителни навици, плъхът може да усети и минимални количества отрова в яденето. Та дори тя да е една милионна част от общото тегло на храната.

Грозната морска котка се спотайва по дъното на южноамериканските реки. Тя има 100 хиляди вкусови брадавички на езика. именно с тях успява да открие храна в гъстата и тъмна тиня.
Хората разполагат само с 8 хиляди вкусови брадавички, това са половината от вкусовите брадавички, на които се радва прасето.
Може би, за това „прасетата“ не ги допускат на тържествените празнични трапези.

Комарите са доста придирчиви относно храната. Ние вече знаем, че хищници са женските. Мъжки насекоми са безвредни, не нараняват хората. Те се хранят с цветен нектар. „Хищните“ женски, се оказва, че са чревоугодници по природа.
Дълго време се е смятало, че ухапването и избягването от комар е случайност. Но учените са опровергали този мит.
Наистина, не всички ги хапят комари.
Работата е в миризмата. Оказва се, че тези малки кръвопийци са в състояние да направят разлика между 70 вида миризми и всевъзможни химични съединения.
Експертите са установили, че някои миризми са особено предпочитани от тях. Ако комарите не се интересуват от миризмата излъчвана от даден човек, той попада в групата на недосегаемите.
Учените са успели да създадат интересна статистика. Оказало се, че един на десет е много „вкусен“ и един от десет се оказва щастливец, тъй като край него има достатъчно „вкусни“ за комарите.