Една жена пътувала. По пътя намерила скъпоценен камък в потока.
На другия ден срещнала пътник, които молел за храна. Жената отворила торбата си, за да му даде храна. Пътника видял вътре скъпоценния камък и помолил жената да му го даде. Жената веднага дала камъка, без да се колебае.
Пътникът продължил пътя си не вярвайки на такъв късмет. Той разбирал, че стойността на този камък била толкова голяма, че ако го продаде, може безгрижно да живее до края на живота си.
Въпреки това, след няколко дни той настигнал жената и казал:
– Много мислих върху стойността на камъка и реших да се върна при вас с надеждата, че мога да получа от вас нещо много по-ценно. Споделете с мен и ме научете, какво ви накара да дадете този скъпоценен камък на един непознат, без колебание.

Слънчева печка за готвене, изобретена от Фън Чен Цзун е проектирана специално, за да помогне на хората в екстремни ситуации. В частност това се отнася за бежански лагери и бедстващи райони, където жителите са загубили домовете си или просто не могат да останат в него.
С помощта на печката използваща слънчеви батерии  всеки може да сготви или претопли храна.
Комплектът от детайли, от които се сглобява печката, са компактни и не заемат много място, така че такива съоръжения по необходимост могат да се изпратят е големи количества до определените места.
Освен това, сглобяването на печката се прави с няколко елементарни движения за броени секунди. Всичко, което трябва да се направи е просто да разположат няколко огледални метални пластини, за да осигури концентриран сноп от слънчеви лъчи. Вследствие на това храната се приготвя бързо, ефективно и безопасно.

През 1910 г. художникът Хърбърт Уорд, който за кратко време е живял край басейна на река Конго, е описал пазарите за роби, където хора са били продавани за храна:
Групите от хора лежали на земята в очакване на своята по-нататъшна съдба. Тук имало стотици роби от различен пол, възраст, включително и бебета в ръцете на майките им. Техните тела били изтощени от дългото гладуване. Те стоят настрана, с поглед надолу, отлично разбирайки какво ги очаква. Да, те ще бъдат убити и изядени.
Най-нечовешката практика сред местните племена е откъсването на парчета месо от живите жертви. Канибалите са като ястреб, който изкълвава месата на жертвите си.
Колкото и невероятно да е, но пленниците се премествали от едно място на друго като се показвали на желаещите да купят тяхното „месо“. Купувачите на свой ред със специални знаци показвали тези места, които биха желали да купят.
Поразителен е бил стоицизмът на тези нещастни жертви пред очите, на които се е провеждала  оживена търговия за частите от телата им.

Биолози са открили в Нова Зеландия странно влечуго Tuatara, което в челюстта си има три реда зъби и ги използва не, както другите влечуги. Много влечуги, подобно на змиите, поглъщат храната изцяло. Други змии имат малки зъби, които буквално смачкват цялата жертва, след което я поглъщат.
Само Tuatara може чрез зъбите си да нареже храната си така, както би го направил кухненски нож.
Според учените, този метод на предварителна подготовка на храната преди да отиде в хранителния тракт е нетипичен за влечугите. Доскоро се е смятало, че това е присъщо само на бозайниците.
Учените твърдят, че традиционно при влечугите е високата активност в хранителния тракт, метаболизма така се увеличава, че самото дъвчене на храната тук отсъства. Затова влечугите и змиите нямат зъби. Въпреки това, структурата на челюстите у Tuatara поставя под въпрос тази теория.
Процеса на дъвчене при Tuatara е много по сложен, от този при човека. За това даденият вид змия може да употребява за храна най-различни представители на фауната: малки бръмбари, дребни гущери, насекоми, паяци и други.
По структура Tuatara много прилича на игуаната, но тя обитава само Нова Зеландия, дори в съседна Австралия по-рано този вид не се е срещал. От биологична гледна точка, даденият вид се отнася към групата на Sphenodontia, в която има две немногочислени подгрупи.
Специалистите твърдят, че челюстта на Tuatara  има два реда зъби на горната челюст и един ред на долната. Тази конфигурация помага на животното идеално да разреже храната си, като я държи между зъбите си.
Освен това, както и при хората, Tuatara  има зъби с различно предназначение. Едни режат храната, други я накълцват, а трети й позволяват да я задържи в устата си.
За сега учените не могат да обяснят, защо този вид има толкова различна челюст и как се е изградило всичко това.

От край време ги знаеха като най-бедния народ. Това не бе тайна и за самите тях. Нищо, че се намираха в най-населения и богат район на Земята. Какво, да протестират ли? Не, такова нещо трудно бихте видели от тях. Изглежда защото не могат да си го позволят.
Въпреки, че са най-бедните, голяма част от стоките и услугите им са по-скъпи, отколкото на комшиите им.
За да оцелеят, те са принудени да работят непрекъснато при ужасни условия на труд. Погазени са всякакви трудови норми. Не смеят да се оплачат, да потърсят правата си. Синдикатите им, ако могат така да се нарекат, не се знае какви интереси защитават, може би техните лични…
Ще попитате: „Как може при такъв стандарт на живот, с тези условия на труд и при това грубо отношение, те да си стоят тихо и безропотно да приемат всичко“?
Разберете, те са бедни, толкова бедни, че ако един ден не са били на работа, ще бъде пагубно за тяхното оцеляване. Ако нямат работа не могат да си платят сметките, да си купят храна, за лекарства и дрехи да не говорим.
Бедността им ги принуждава да ходят болни на работа. Те по-скоро биха умрели на работата си отколкото да си вземат почивка.
Заробени веднъж от банките, втори път от работодателите и трети път от политиците си, те са изгубили всяка надежда. Живеят ден за ден в постоянен страх и стрес, да не изгубят работата си, надницата си и да не се разболеят.
Предприятията им произвеждат инвалиди. Работниците им са използвани, изстискани и изхвърлени на улицата, без защита и надежда.
Най-инвестирана е полицията. И забележете, тя не се бори срещу престъпността. защото е корумпирана и подкрепя такава власт. Така всеки опит, дори и малък, за протест и търсене на отговорност, бива смазан и потушен.
Каква идилия. Толкова тих и спокоен народ, примирен със всичко, без желание  да се защитава.