През 1910 г. художникът Хърбърт Уорд, който за кратко време е живял край басейна на река Конго, е описал пазарите за роби, където хора са били продавани за храна:
Групите от хора лежали на земята в очакване на своята по-нататъшна съдба. Тук имало стотици роби от различен пол, възраст, включително и бебета в ръцете на майките им. Техните тела били изтощени от дългото гладуване. Те стоят настрана, с поглед надолу, отлично разбирайки какво ги очаква. Да, те ще бъдат убити и изядени.
Най-нечовешката практика сред местните племена е откъсването на парчета месо от живите жертви. Канибалите са като ястреб, който изкълвава месата на жертвите си.
Колкото и невероятно да е, но пленниците се премествали от едно място на друго като се показвали на желаещите да купят тяхното „месо“. Купувачите на свой ред със специални знаци показвали тези места, които биха желали да купят.
Поразителен е бил стоицизмът на тези нещастни жертви пред очите, на които се е провеждала  оживена търговия за частите от телата им.

Биолози са открили в Нова Зеландия странно влечуго Tuatara, което в челюстта си има три реда зъби и ги използва не, както другите влечуги. Много влечуги, подобно на змиите, поглъщат храната изцяло. Други змии имат малки зъби, които буквално смачкват цялата жертва, след което я поглъщат.
Само Tuatara може чрез зъбите си да нареже храната си така, както би го направил кухненски нож.
Според учените, този метод на предварителна подготовка на храната преди да отиде в хранителния тракт е нетипичен за влечугите. Доскоро се е смятало, че това е присъщо само на бозайниците.
Учените твърдят, че традиционно при влечугите е високата активност в хранителния тракт, метаболизма така се увеличава, че самото дъвчене на храната тук отсъства. Затова влечугите и змиите нямат зъби. Въпреки това, структурата на челюстите у Tuatara поставя под въпрос тази теория.
Процеса на дъвчене при Tuatara е много по сложен, от този при човека. За това даденият вид змия може да употребява за храна най-различни представители на фауната: малки бръмбари, дребни гущери, насекоми, паяци и други.
По структура Tuatara много прилича на игуаната, но тя обитава само Нова Зеландия, дори в съседна Австралия по-рано този вид не се е срещал. От биологична гледна точка, даденият вид се отнася към групата на Sphenodontia, в която има две немногочислени подгрупи.
Специалистите твърдят, че челюстта на Tuatara  има два реда зъби на горната челюст и един ред на долната. Тази конфигурация помага на животното идеално да разреже храната си, като я държи между зъбите си.
Освен това, както и при хората, Tuatara  има зъби с различно предназначение. Едни режат храната, други я накълцват, а трети й позволяват да я задържи в устата си.
За сега учените не могат да обяснят, защо този вид има толкова различна челюст и как се е изградило всичко това.

От край време ги знаеха като най-бедния народ. Това не бе тайна и за самите тях. Нищо, че се намираха в най-населения и богат район на Земята. Какво, да протестират ли? Не, такова нещо трудно бихте видели от тях. Изглежда защото не могат да си го позволят.
Въпреки, че са най-бедните, голяма част от стоките и услугите им са по-скъпи, отколкото на комшиите им.
За да оцелеят, те са принудени да работят непрекъснато при ужасни условия на труд. Погазени са всякакви трудови норми. Не смеят да се оплачат, да потърсят правата си. Синдикатите им, ако могат така да се нарекат, не се знае какви интереси защитават, може би техните лични…
Ще попитате: „Как може при такъв стандарт на живот, с тези условия на труд и при това грубо отношение, те да си стоят тихо и безропотно да приемат всичко“?
Разберете, те са бедни, толкова бедни, че ако един ден не са били на работа, ще бъде пагубно за тяхното оцеляване. Ако нямат работа не могат да си платят сметките, да си купят храна, за лекарства и дрехи да не говорим.
Бедността им ги принуждава да ходят болни на работа. Те по-скоро биха умрели на работата си отколкото да си вземат почивка.
Заробени веднъж от банките, втори път от работодателите и трети път от политиците си, те са изгубили всяка надежда. Живеят ден за ден в постоянен страх и стрес, да не изгубят работата си, надницата си и да не се разболеят.
Предприятията им произвеждат инвалиди. Работниците им са използвани, изстискани и изхвърлени на улицата, без защита и надежда.
Най-инвестирана е полицията. И забележете, тя не се бори срещу престъпността. защото е корумпирана и подкрепя такава власт. Така всеки опит, дори и малък, за протест и търсене на отговорност, бива смазан и потушен.
Каква идилия. Толкова тих и спокоен народ, примирен със всичко, без желание  да се защитава.

Край бреговете на Австралия рибар е хванал истинско чудовище. Това е голям рак от рода на гигантските тасманийски раци.
Такива гиганти рядко попадат в мрежата. Рибарят, който го е уловил е нарекъл рака Клод. Той го е продал на британски аквариум за 3 хиляди фунта стерлинги.
Ракът е бил 29 часа в самолет, прелитайки разстоянието от Австралия до Лондон. След пристигането си е останал 2 седмици под карантина. Но сега вече всеки желаещ може да посети аквариума и да види грамадното животно.
Клод е обявен за най-големият рак на територията на Великобритания. При това той е още съвсем млад. За сега тежи 6,8 кг, а когато порасне ще тежи не по-малко от 13,6 кг..
Специалният аквариум на Клод е с размери 3 на 1,8 метра. След известно време в него ще се пуснат няколко студенокръвни риби. Ракът няма да се храни с тях. Тасманийските раци ядат скариди, ракообразни и малки калмари. В дивата природа понякога яде и мърша.
Старшият морски биолог много се радва на чудната придобивка  Той е убеден, че рака струва цяло състояние. Сега той е звездата на аквариума.

Направата на мозайката е едно от най-старите изкуства в света! Но независимо от това, даже в нея може да намери място нещо неочаквано.
Кексовете и тортичките също са форма на изкуство. Любителите на добрата храна са склонни да се съгласят с това твърдение. Особено след като на хлебарите на Лондон са превърнали техните пъстри творения в картина с внушителни размери.
Именно те са създали хоризонтална мозайка от 10 хиляди разноцветни кексове собствено производство.
Тази необичайна мозайка изобразява черешово дърво по време на цъфтеж. Създадена е по поръчка на едно от телешоутата по японската телевизия.
Тази необичайна хранителна мозайка била показана в търговския център Highcross Shopping Centre в английския град Лестър. И почти веднага след това е била унищожена от любителите на такива лакомства. Всеки посетител е можел да си вземе едно или няколко вкусни парчета от картината