В зоопарка хранили змиите с мишки, по две на ден.
Един ден, когато две мишлета били пуснати при змия, за да заситят глада й, се случило нещо необичайно.
Змията щом видяла храната си, се втурнал към едната мишка и я захапала. Другата мишка веднага се притекла на помощ на приятелката си по съдба. Нахвърлила се срещу змията.
Като награда за храбростта й, втората мишка била пусната на свобода.
Какъв пример!
Скоро чух, че в една канавка полетяла кола. Никой не спрял преди идването на органите от КАТ, никой не се притекъл на помощ.
Изглежда животните са станали по-добри от хората.

Често се говори за неправилното разпределение на храната в света. Едни имат недостиг, а други изобилие.
Но следният факт е повече от куриозен, същински парадокс.
Затлъстяването  дойде на първо място по степен на вреда за здравето и броя на жертвите, изпреварвайки глада и инфекциозните болести.
Това заключение е направено от учени, анализирали данните за състоянието на здравето на населението на Земята за периода 1990 – 2010 г.

70 % от света  се състои от вода. Пием я, къпем се в нея, отглеждаме храната си с нейна помощ или просто съществуваме благодарение на нея.
Но някои от водоемите са много опасни. Много от тях могат да причинят на човека вреда и дори да го убият.
Рио Тино е река в Испания, която има най-висока степен на киселинност. Тя е приблизително равна на киселинността  в храносмилателния тракт на човека. Това е достатъчно, за да убие коя да е риба, осмелила се да плува в тази река. Същата заплаха важи и за човека.
Кипящото езеро в Доминиканската република напълно оправдава своето име.
Езерото е открито от двама англичани през 1870 г. Изминали пет години преди да успеят да измерят температурата на езерото. Тя се колебаела между 82 и 91,5 градуса по Целзий. Това е достатъчно, за да предизвика изгаряния по кожата. И като си представим, че това е температурата само в краищата на езерото. В центъра тя е много по-висока.
Река Читарум намираща се на остров Ява, Индонезия, е най-замърсената река на планетата ни. Поради 500-те предприятия разположени на брега на реката и отсъствието на система за събиране на боклука, както и водопроводна система, тя е изпълнена до толкова с отпадъци, че самата вода не се вижда. Тази река може да е причина за загубата на живот на много хора и то по наша вина.
Тя е важна водна артерия в тази местност! Местните жители я използват за пиене, къпане и дори за готвене. Но, за съжаление, те нямат друг избор.

Немският мистик, проповедник и учен Йохан Таулер срещнал веднъж един просяк.
– Бог да ви даде добър ден, приятелю, – обърнал се той към него.
– Слава Богу, никога не съм имал лош ден, – казал просяка.
– Нека Бог да ви даде щастлив живот, – казал Таулер.
– Благодаря на Бога, – отговорил просяка, – Никога не съм бил нещастен.
Стреснат Таулер казал:
– Какво искаш да кажеш?
– Е, – казал просякът, – когато времето е хубаво, благодаря на Бога, когат0 вали пак Му благодаря. Когато има достатъчно храна, благодаря Му от все сърце. Докато Божията воля е моя и това, което Той харесва, харесвам и аз,  нима мога да кажа, че съм нещастен?
Таулер погледнал изумен просяка:
– Кой си ти?
– Аз съм цар, – отговорил просякът.
– Но къде е твоето царство? – попитал Таулер.
Просякът отвърнал:
– В сърцето ми.
„Защото Божието царство не е ядене и пиене , а правда, мир и радост в Святия Дух „.  Божието царство, която се вселява в сърцето на истинския християнин е просто живот, според словото на Бога. Мирът  и спокойствието на съвестта, идва само от Господа. Радостта е плод на спокойната съвест и това, че ние живеем в и с Христос.
Божието царство имат в сърцето си не гордите, завистливите, раздразнителните, сприхавите, отмъстителните, а измитите в кръвта на Исус Христос, смирени, нищи по дух, съзнаващи собствената си духовна бедност.

25 годишен японец бил обявен за издирване, изчезнал без вест след като напуснал родния си град Сендай. На 23 август той отлетял за шампионата в Япония по хазартни игри в Китакюшу, което било на другия край на страната.
След два дена неговото място в самолета за връщане се оказало празно. Майката веднага алармирала в полицията.
И изведнъж, след две седмици изчезналият син неочаквано се върнал. Оказало се, че бил ограбен в Китакюшу и вместо да се обърне към полицията или да позвъни на семейството си, той преминал пътя от Китакюшу до Сендай пеша за 11 дена.
За щастие, в обувките му били скрити 2 хиляди йени, с които вместо да се обади в къщи, използвал за храна по обратния път към дома си. След 11 дена, изминавайки почти 1400 километра загорелия „пътешественик“ се явил на прага на родния си дом.
Майка му казала:
– Бях шокирана, мислех, че виждам призрак.
Синът в интервю за японската преса смутено признал:
– Не исках да безпокоя никого. Извинявам се на всички, които са се тревожили за мен.