Някогашната Коджа дервиш Мехмед паша джамия е била наричана още Имарет джамия поради трапезарията за бедни в двора й. Тя е била една от най-старите турски сгради в София. Построена е през 1528 г. по планове на прочутия архитект Коджа Синан, еничар помак. Наричали я Черната джамия, заради тъмния гранит, от който е направено минарето ѝ. При земетресение минарето на джамията пада и тя е изоставена.

В двора й е имало медресе, религиозно училище. Веднага след освобождението самата джамия и медресето били превърнати в затвор.

По-късно високата крепостна стена и медресето били съборени. Обширният двор бил превърнат в парк, а джамията била преобразена по плановете на архитектите Миланов и Момчилов в християнски храм под името, което носи и днес — църква „Свети Седмочисленици“.

В град Йерусалим, над мястото на Гроба Господен, е издигнат малък параклис, с величествен храм над него. Всяка година срещу Великден там се запалва Благодатния Огън.

Той има небесен произход и в първите минути, след  появата си, не пари и не изгаря ръцете и дрехите.

Писмените исторически свидетелства, за този огън, датират още от 4 век. Няма друго чудо в историята на християнския свят, което да се проявява толкова редовно и в толкова продължителен период от време.

Церемонията по “получаването” на Благодатния Огън вероятно е най-старата.

От 4-ти век насам до наши дни, чудото се случва при спазване на една и съща литургическа последователност.

Най-ранните свидетелства за слизането на Благодатния Огън в навечерието на Възкресение Христово намираме у Григорий Нисийски, Евсевий и Силвия Аквитанска. По свидетелството на апостолите и светите отци, Светлина е осветила Божи Гроб скоро след Възкресението, и това е било видяно от апостол Петър.

Това е най-грандиозното съоръжение в Рим. Този градски площад е бил голям колкото всички изградени дотогава форуми, включително площада на Цезар и Август.
За изграждането му височината на Квилиринския хълм била намалена със 120 метра. Интериорът му със страни 150 на 120 метра бил наслан със полирани камъни.
В източната и западната му стена били врязани полукръгли ниши, служещи за събрания и разговори.
В центъра му се извисявала Улпиевата базилика, която била място за сключване на сделки. Външната й част била украсена от 50 колони, а подът й бил от мрамор.
До северният й край били построени две библиотеки, между които се извисявала колона, а зад тях имало храм посветен на Траян.

Израелски археолози са открили в Аскалон езически олтар на 2000 години. Той е открит на място, където са искали да построят болница.

Против това строителство са издигнали глас ортодоксални евреи. Те смятали, че тук се е намирало древно еврейско гробище.

Според властите, находката свидетелствува, че на това място не се намира нито един еврейски гроб.
Олтара е висок 60 см. Украсен е с глава на бик, увенчана с лавров венец.
Обикновенно такива съоръжения присъстват само в древните храмове.