Тъмно сиви облаци се скупчиха изненадващо бързо. Те предвещаваха дъжд. Светкавица раздра хоризонта, а от последвалата я гръмотевица земята се разтърси.
Дамян излезе от поликлиниката тъжен и угрижен. Лекарят недвусмислено му бе казал:
– Имате тежка форма на рак. Ще трябва да преминете курс на химиотерапия и ….. да се надяваме на подобрение.
– Е, какво пък толкова, – каза си не много ентусиазирано Дамян, – той каза, че мога да се надявам на подобрение.
Мина курсът на химиотерапията. Бяха направени допълнителни изследвания и Дамян отново стоеше пред лекаря.
Докторът погледна резултатите от анализите и снимките, свъси вежди и каза:
– Пригответе се за операция. Трябва да ви предупредя, че след нея по всяка вероятност ще останете инвалид. След това може да се наложи отново да преминете през още курсове на химиотерапия и нови операции….
– И всичко това ще завърши със смърт, – отчаяно добави Дамян.
Лекарят кимна с глава и вдигна безпомощно ръце.
– Ще имате няколко свободни дни преди хоспитализацията, – каза докторът.
Дамян излезе от кабинета депресиран и объркан.
– Как мога да се подготвя за това? – каза си той. – Нужно ми е нещо, което да ме укрепи, за да не падна в отчаяние.
Дамян не беше християнин, но когато мина край една църква, там пееха и нещо го накара да влезе вътре.
Когато завършиха песента, излезе един възрастен мъж и прочете:
– „Болен ли е някой от вас? Нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и ако е извършил грехове, ще му се простят“.
Тези думи направиха силно впечатление на Дамян. Всяка от тях звучеше така, сякаш беше насочена към него изплашения, нещастния, смъртно болния…..
Спонтанно започнаха сълзи да се стичат по лицето му, а устата му тихо зашепна:
– Господи, искам да бъда отново здрав. Не искам да умирам….. Вярвам ……..помогни на моето неверие….
В Дамян се пробуди нова надежда.
Един ден по-късно той отиде и отново повтори изследванията си, а след това ги занесе на лекаря си.
Докторът дълго се взираше в новите резултати.
След това погледна Дамян и го попита изненадано:
– Какво сте правили през тези няколко дни? Какви лекарства сте вземали? Какво изобщо е станало с вас?
Самият Дамян все още смътно разбираше случилото се и си призна честно:
– Никакви нови лекарства не съм приемал. Минавах край една църква, там пееха и влязох…..
– А, ясно, – прекъсна го лекарят. – Е, вероятно се е получило това, от което се нуждаете.
– Какво е станало с мен?
– Работата е там, че всичко при вас е чисто, няма и следа от рака. Вие сте напълно здрав човек.
Този лекар не беше християнин, но разбра, че с Дамян бе станало чудо в църквата. Това бе извън неговият медицински опит и знания. Но той не се замисли много дълбоко върху причините за случилото се.
Важното бе, че операция не е нужна и пациента може да бъде изписан.
