Тодор сложи ръка върху главата на Иво и шеговито го дръпна за носа. Малкия пое дълбоко въздух и замахна с разперени пръсти за поздрав, но Тодор несръчно парира и не уцели дланта му. Иво поклати глава, осъждайки непохватността му и избяга в другата стая.

Тодор пипнешком заслиза по тъмните стълби. Отзад го застигна гласът на Теодора, майката на Иво:

– Можахте ли да разговаряте? Помирихте ли се? Той толкова често говори за теб. Обича те по свой начин.

Какво можеше да ѝ каже Тодор, баща му си бе инат и това е. Тя бе негова жена, но много по-млада от него, затова трудно разбираше съпруга си.

Теодора изпревари Тодор по стълбите и застана пред него.

– Изглежда нищо не може да го събори, – продължи тя да говори за баща му. – Здрав и силен като бик е, а за апетит да не говорим, яде за двама. Лекарят каза, че болестта му няма да се разпространи толкова бързо.

Тодор само привидно я слушаше, но тя продължи, все едно не е забелязала безразличието му:

– Баща ти изглежда чудесно с това тяло и мускули, а наближава седемдесет.  Ако не гледаш лицето му, ще кажеш, че пред теб стои двадесетгодишен младеж.

– Да, наистина изглежда добре, – отговори безизразно Тодор.

Той взе шапката си и подаде ръка на Теодора за довиждане. Тя бързо хвана ръката му и го дръпна към себе си. Изведнъж тона ѝ се промени:

– Тодоре, едно време толкова много се обичахме, помниш ли? Бях глупава и прекалено млада, това е истината, но те обичах. А това дето по-късно беше с Филип си бяха просто хормони и нищо повече. Когато го видех не можех да мисля разумно.

Тодор се усмихна. Най-напред го бе зарязала заради Филип, а после, когато той почина внезапно, го замени с баща му.

– Ти бе слабичък, пък и не беше голям красавец, – започна да се умилква Теодора. – Когато човек е млад гледа само външността. Но повечето мъже стават интересни, след като навършат четиридесет и ти си от тях.

– Теодора, стига толкова.

– Тук вътре в теб винаги е имало местенце и ако ….

– ….ако затъна в тинята, няма да ме познаваш, знам, – усмихна се Тодор.

– Какво? – извика Теодора.

– Лека нощ.

Тодор се освободи от хватката ѝ, избърса натрапената му целувка от лицето си и хукна навън. Стана му мъчно, че никога не е имал семейство. Всичко бе проиграно, още преди да започне.

Към чувството на болка се прибави и отвращението му към Теодора, която се опитваше да се залепи за него, когато виждаше, че баща му си отива и че положението ѝ става нестабилно.

Съвременните технологии позволяват да се произвежда изкуствено сърце, изкуствен бъбрек, изкуствени крайници за хора и животни. Но до сега, лекарите не са имали възможност да направят изкуствена кръв и затова тя се взима от живи донори.
Но науката не стои на едно място. През лятото на 2014 г. екип от учени в Университета на Единбург представили веществото, което нарекли ​​“изкуствена кръв“.
Според учените, това вещество напълно повтаря физическите и физиологичните свойства на истинската кръв. То може да пренася кислород за насищане на тъкани с хранителни вещества, да регулиране температурата на човешкото тяло, да свързват различните органи и системи благодарение на сигналини вещества – хормони, да осигурява водно-електролитния баланс, стабилна работа на имунитета и други важни функции на тялото.
Създадено от стволови клетки вещество може да бъде прелято на хора с всякакъв вид кръв. В момента цената на една доза – 450 мл от това вещество е 145 евро. Но при промишленото производство, тази цена може да падне най-малко два пъти.
Появата на изкуствена кръв ще помогне да се избегнат проблемите, свързани с недостига на налична кръв. Разбира се, тя все още е малко по-скъпа, отколкото синтетичния ѝ аналог, но често има случаи, когато работата не е в цената, а наличието на тази важна субстанция.

Второто по големина животно след слона скоро ще изчезне. В резерват на Кения е умрял, вероятно последния мъжки представител на северния бял носорог, способен да се размножава.
На Земята са останали шест животни от този вид, почти унищожени от бракониерите в Централна и Източна Африка. Роговете на тези животни много се ценят в китайската народна медицина.
Животно на име Съни, родено през 1980 г. в чешкия зоопарк Двур-Кралове е починало от естествена смърт. Това е единствения зоопарк, където се е родил в плен представител на този подвид.
Северният бял носорог е подвид на бялия носорог. Представители на друг, едноимен с подвида, живеят на юг в Африка. Той е много по-малък от северните си събратя, а популацията им е значително по-голяма.
През 2009 г. са пуснали два мъжки и две женски, отглеждани в Чешката зоологическата градина. Експертите се надявали, че женските полови хормони ще се нормализират в дивата природа, но опитите за чифтосване дори и със странична помощ не успели. Семето на мъжките носорози от Двур-Кралове, се съхраняват в Института за зоологически изследвания на дивата природа Лайбниц в Берлин.
Двойка носорози, които не могат да дадат потомство, поради напредналата си възрат, живеят в зоопарка в Сан Диего. Друга стара женска живее в Двур-Кралове.

Случва се, човешкото тяло да остарее, но човек да си остане дете по душа. Оказва се, че може да се случи и обратното.
Джейли Лингдо се е родил в северна Индия в Мегхалая преди 26 години. И независимо от зрялата си възраст, няма да му дадеш повече от две години. На ръст е малко над 80 сантиметра и тежи само 11 килограма.
Умственото развитие на Джейли също е спряло. Родителите му са земеделски производители и все още обличат сина си с дрехи от детски магазин.
Единственото нещо, което издава възрастта му са зъбите. Жестовете и мимиките също не са на дете. Лекарите казват, че е най-вероятно младият мъж ще остане в “ капана “ на малкото си тяло за цял живот. Освен ако, разбира се, се случи някакъв невероятен пробив в медицината.
Причината за това изненадващо явление е рядко нарушения в развитието на хипофизата в резултат, на което се блокира производството на хормони за растежа. Това заболяване е обратната страна на друго заболяване – прогерия, при което човек остарява бързо и умира.

Мария Одет Насименто е възрастен човек, въпреки че изглежда като малко детее. Тя е родена на 7 май 1981 г. Ако човек я погледне ще си помисли, че това е дете, нямащо още годинка.

Мария има рядко заболяване, които и пречи да расте като всички и тя изглежда като бебе.

Тя не може даже да говори. Вероятно е могло да й се помогне, ако е започнато правилно лечение още при самото раждане.

От факултета по медицина на Университета в Сеара смятат, че Мария страда от остър недостиг на хормони на щитовидната жлеза.

Това условие хипотиреоидизъм води до състоянието, в което няма физическо и психическо развитие.