Мечтата е една или няколко, такива всеки има от нас. Въпреки, че някои хора отричат, че имат мечта, те имат заветна мечта, не само моментно желание или някаква потребност. Уверена съм, че всеки пази дълбоко в душата си една единствена мечта.
Мечтаейки, ние се боим от промените и сами си слагаме препятствия на пътя към изпълнението на мечтите. Изглежда е по-лесно да носим цял живот мечтата си, отколкото да направим крачка и да я изпълним.
Човек започва да мечтае още от детството си. Но тези детски мечти приличат повече на обикновени моментни желания: нова играчка, лакомство или отиване до някъде.
Когато пораснем, мечтите ни стават по-дълбоки и перспективни. Нашите мечти могат да се променят с течение на времето и да се добавят нови.
Не е вредно да мечтаеш, лошо е ако не мечтаеш… Съгласете се, че когато човек мечтае, той живее, вярва и се надява, а не просто да съществува, плувайки по течението на живота.
Ако не мечтаеш, ти не се стремиш към нищо. Мечтата ти дава сила да устояваш в живота.
Запомнете, ако имате мечта в сърцето си, то ви е дадена и възможност да я изпълните. Стани от дивана, откъсни погледа си от телевизора и започни да действаш, за осъществяването ѝ. Пребори се с мързела си и предубежденията си.

Лал Бихари фермер от най-гъсто населения индийски щат Утар-Прадеш през 1976 г. се опитал да събере документи за получаване на кредит.
Но установил, че по официални данни е мъртъв.
Оказало се, че чичо му, който искал да заграби земята му, дал подкуп на чиновник, който издал смъртен акт на  Бихари.
Новоизпечения „мъртвец“ не скръстил ръце и започнал борба за възвръщане на нормалния си статус. Но това успял да направи едва през 1994 г.
След възвръщането си в лагера на живите Лал Бихари основал Асоциация на мъртвите хора, която помага на други индийци да си върнат статуса на живи. Такива хора се оказали много.

Ако един си отива, то мястото му се заема от друг, но винаги има някой, който прави истинската политика, прикривайки мазните мутри на маскиращите се с привлекателни титли правителствени чиновници.
Те са прозрачни за хората. Те не са избрани, а назначени на ключови постове, в резултат на което ние за пореден път имаме ново псевдоправителство.
То функционира на основата на колегиална политическа философия или теорията на някой политик с „някакъв оттенък“ и диктаторски залитания, надяващ се някога да управлява света.

Пишещите машини обикновенно имат фиксиран шрифт, т.е. всички символи имат еднаква ширина.
През 1944 г. от IBM били пуснали пишеща машина с пропорционален шрифт наречена Executive и първият екземпляр бил даден на Рузвелт.
Хората свикнали с фиксиран машинописен текст, възприемали напечатаното на Executive за документим изготвени по типографски способ.
Чърчил след като получил писмо от Рузвелт написано на Executive  му написал:
„Въпреки, че нашата кореспонденция е важна, не е нужно да я печатате“.

За какво ли не се пише. Предприемчиви хора завладяват книжния пазар като се опират на слабостите, болките и страховете на хората.
През 1992 г. в Англия започнало да излиза списание  Continuum. Публикациите в него отрицавали съществуването на СПИН. Всичките негови редактори общо три на брой починали от това заболяване.
След смъртта на последния редактор през 2001 г списанието престанало да излиза.