Тя беше от многобройните работнички, които  по цял ден на тънките си крачета събираха храна за мравуняка. Всяко малко парченце бе неоценимо лакомство през студените зимни дни, когато наоколо всичко ще бъде бяло, а вятърът безпощадно ще фучи, опитвайки се да обърка и заблуди всяко непредпазливо подало се насекомо.

Слънцето препичаше изобилно, но мравката бързаше. Други и бяха казали, че на близо има нива. Тя беше скоро ожъната, но от класовете се бяха отронили не едно и две зърна.

Малко зрънце се спотайваше между стърнищата. То се отрони от един клас, защото искаше да избяга. Бе слушало не един път приказки, че класовете ги отнасят заедно със зърната, след това ги отделят едни от други, а зърната мелели на брашно, от който месят пухкав бял хляб. Бе чуло, че някои от класовете се ронели още на нивата и така не всички зърна отивали в мелницата. Тогава то полюбопитствува:

– А какво става с тези, които остават на нивата?

– О, те загиват затрупани от земята под снежната пелена на снега!

Сърцето на малкото зрънце се сви от болка и мъка. Някъде от страни се обади един стар трън:

– Те умират, но от тях израстват нови класове пълни със зърна.

– Колко е хубаво това!

И зрънцето се замечта. Видя се в непрогледния мрак на черната земя. Заспа затрупано под завивката на пухкавия сняг и след време се събуди. То беше нежно стръкче протягащо ръст нагоре. Мина време и в него зашумяха безброй гласчета. Това бяха малките зрънца.

А сега лежеше на голата земя и си мислеше дали ще се сбъдне всичко, което бе видяло.

Мравката радостно опря крака в нивата и си каза:

– Най-после стигнах! Ще си почина малко и ще го намеря….зрънцето за моя мравуняк.

Докато си почиваше погледа й бе прикован от зрънцето, което лежеше близо до нея. Радост изпълни сърцето й.

– Какво ще правиш с мен? – попита зрънцето.

– Ще те занеса в мравуняка, а там ще послужиш за храна през зимата, – отговори мравката.

Едри сълзи закапаха от очите на зрънцето.

– Моля те, покажи ми милост. Ако се изпълни най-голямото ми желание, ще се върна при теб не само, а със сто такива като мен.

Така и стана.

Един богат човек дълго време бил тежко болен, но скоро му олекнало и той оздравял. След боледуването си излязъл в близката градина. Бил хубав пролетен ден. Той почувствал прилив на щастие, очите му се изпълнили със радостни сълзи. Вдигнал взор към небето и мощно възкликнал:
– Господи, как мога да ти се отблагодаря за здравето, което ми дари? С радост бих пожертвал целия си имот.
По това време край него минал по-възрастен мъж. Той чул думите на богатия човек и му казал:
– Ела с мен!
Богаташът веднага тръгнал след човека. Скоро стигнали до една бедна, малка, схлупена къщурка. Стопанина на този дом лежал болен. Жената плачела. Децата били в дрипи и постоянно искали хляб.
– Помогни на тези хора, – казал възрастния мъж, – това са по-малките братя на Христос.
Богатият човек веднага се притекъл на помощ . Възрастният човек се усмихнал и казал:
– Така прави и занапред. Първо издигай поглед към небето, а след това погледни и към земята, за да видиш на кого можеш да помогнеш.
Когато срещнеш нуждаещи се лице в лице, милосърдието трябва да действа без отлагане. Всяко добро дело е жест на милосърдие.

Според учени от Обединеното кралство 98% от хранителните продукти, включително плодовете и зеленчуците, съдържат пестициди. Това е много плашеща тенденция, като се има в предвид, че зеленчуците и плодовете, не носят желания ефект.
Според експерти от Великобритания, броят на храните с остатъци от пестициди в последните 10 години се е удвоил . Така, например, в гроздето и ябълките нивото на пестициди през последното десетилетие се е увеличило с 25%. С преработените храни положението е още по-лошо. В едно изследване на британски учени пестициди са открити в 97% от брашното и почти 74% в хляба.
Лекарите смятат, че не трябва се се успокояваме с мисълта, че нивото на откритите пестициди не превишава нормата. Работата е там, че съвкупността от вредни вещества оказва негативно влияние върху здравето на човека.
За да се снижи  вредното въздействие на околната среда върху здравето на човека се препоръчва да се консумират повече храни, съдържащи омега-3, преди всичко, мастни видове риба.

В последните години се появиха много устройства за готвене, които използват слънчева енергия и всички те работят на един и същи принцип, концентрация на светлините лъчи. Също така, широко се използват вакумни тръби за топла вода, работещи на принципа на термоса, ефективно събиране и задържане на топлината.
Създателите на GoSun са обединили тези две технологии и са получили устройство за готвене във вакумна тръба, задържаща около 90% от събраната топлинна енергия, което позволява тръбата за няколко минути да се загрява до 280 ° С.  Само за 20 минути на GoSun можете да приготвите различна храна, без да използвате някакво допълнително гориво.
GoSun е лесна за инсталиране. Две сгъваеми повърхност от анодизиран алуминий събират светлина от всички ъгли, лъчите се концентрират върху стъклена вакумна тръба, където се абсорбира слънчевата енергия и се използва за готвене. За разлика от други слънчеви пещи, GoSun не изисква точно позициониране спрямо слънцето и може ефективно да събира светлина още в първите часове след инсталацията.
Самата вакумна тръба е направена от стъкло, в нея има зона на понижено налягане, изпълняващо функциите на термос. Вътрешния слой за събиране и поглъщане на светлината е направен от алуминий. Неръждаема стомана се използва за топлопредаването и за улавяне на инфрачервеното излъчване.
Това, че устройството може бързо да се нагрява, значително разширява възможностите му. В него може да се пече хляб, сладкиши, месо, да се задушат зеленчуци, да се свари кафе и да се кипне вода без достъп до електрическата мрежа, както през лятото, така и през зимата. Загряването на вакумната тръба до температури над 250 ° C запазва храната топла за часове, дори и след залез слънце.

В гъста гора живеели двама души. След единият от тях, когато ходел тихо из гората и събирал ягоди и други плодове, всички животни, което било край него, както кучето бягали около него, а тези които били по-малки катерици, белки, зайци, таралежи се захващали със зъби и нокти в неговите овехтели дрехи и закривали очи от удоволствие.
Другият и хляб в гората не носел, за да храни животните и да им говори ласкаво. Животните не отивали при него и със страх поглеждали към него скрити зад дърветата.
– Какво е това братко? – сърдел се този християнин.  – Лошо не им правя, а те не идват при мен, както при теб!
– А ти какво си мислиш за тях, когато не идват при теб?
– Мисля, че са неблагодарни! Храня ги, от залъка си отделям, а те въпреки това не ме обичат!
– Не можеш да накараш никого да те обича заради подаръците, които им носиш. Можеш да скриеш лошите си постъпки от децата и зверовете, но лошите мисли не. Те виждат всичко.
Светлина огрява църквата независимо дали има хора там или не. Така и хората трябва да правят добро, без да мислят дали някой ги гледа или не.
Не казвай нищо, когато показваш милост, но не мълчи, когато ти правят добро.