Известно е, че някои видове калмари, такива като океанските, могат да подскачат във въздуха, сами или на височина до 30 метра.

Понякога падат върху минаващите плавателни съдове, разбира се не нарочно.

Смята се, че този вид калмари, се изстрелват във въздуха, както летящите риби. Това е незабележим и неочакван начин да не се удрят в нелетящите морски хищници.

Те излитат от водата, използвайки силната струя вода, която излиза  от тялото им. Получава се природен вариант на реактивно движение.

Освен това, учените са забелязали, че калмарите изменят положението на плавниците си, докато са във въздуха, за да контролират направлението на полета си.

В света има не малко удивителни хора. Днес ще ви разкажа за един от тях. Това е Вернер Фройд, който е по-известен като човекът-вълк. Защо 79-годишният пенсионер  е получил такъв прякор?
Факт е, че през последните няколко десетилетия, Вернер живее близо до малкия германски град Мерциг и се грижи за глутница вълци, почити три дузини!  И те всичките го смятат Вернер за техен водач.
Всички вълци живеят на територията наречена „Вълчи парк“. Повечето от местните вълци са питомни и са закупени от различни зоопаркове и развъдници. Тук можете да видите няколко вида вълци, включително европейски, от Канада, Арктика и някои други, и за всички тях се грижат един човек – Вернер Фройд.
Как става така, че човек успява да спечели доверието на вълците и дори да стане член на стадото им? Това е станало благодарение на големия интервал от време, в който Вернер е прекарал между тях. Вече 40 години мъжът живее в непосредствена близост до вълчия стан и за това време той е завоювал доверието на горските хищници.
Вернер буквално е отгледал няколко поколения вълци. Грижил се е за тях и ги е хранил.
Вълците считат Вернер за свой водач и когато носи храната му отстъпват място и му дават възможност първи да откъсне парче месо от плячката. Понякога възрастния мъж опитва съвсем сурово месо, за това и местните го наричат човекът вълк.

Японският пъдпъдък избира за гнездо повърхност с цвят, съгласуван с черупките на яйцата им. Това е с цел да се защитят бъдещите поколения от хищници.
Учени от британския университет „Св. Андрюс“ са стигнали до заключението, че японския пъдпъдък избира място за гнездене, въз основа на характеристиките за „камуфлаж“ на черупките на яйцата за всяка отделна женска.
Те забелязали, че птицити специално избират тези части от повърхността, където яйцата няма да бъдат забелязани. Освен това всяка самка знае рисунъка и цвета на своите яйца и се съобразява с това.
Изследователите забелязали, че снесените яйца от една и съща самка, през целия ѝ живот имат един и същ „камуфлаж“. Всяка шарка върху яйцата е индивидуална за всяка птица. Така някой яйца са покрити с тъмни петна, а други са почти едноцветни.
Учените са провели серия от експерименти в лаборатория. Те дали на самката за снесените яйца да направи избор от имитации на някои природни субстрата за направа на гнездо. Те били с различен цвят и текстура. Птицата безпогрешно избрала тези елементи, в които яйцата ѝ били най-добре замаскирани.
Животните правят своя избор базирайки се на знанията си за околната среда и своя генотип, за да подобрят шансовете си за репродуктивен успеха и оцеляване.

Окачването на примамка върху паяжината не е рядкост за паяк от вида Cyclosa. Някои от тях създават „скулпторни автопортрети“ със същия цвят и размер, все едно че са самите те.
Освен това, „чучелата“ отразяват светлината, както и тялото на паяка. Биолозите предполагат, че тези необикновени конструкции са необходими за отвличане на вниманието на хищниците.
При едно от изследванията си, учените открили в паяжината, нещо напомнящо на мъртъв паяк.
Но след като го поогледали по-отблизо, забелязали, че причудливата конструкция, напомняща труп на членестоного е покрита с гъбички. Учените много се изненадали, когато видели чучелото с размери около 2,5 см да се движи.
Оказало се, че тази илюзия от листа, изсъхнали насекоми и всякакъв боклук, обгражда насекомо с много по-малки размери, около 6 мм. Паякът скрит зад своето изобретение  го „управлявал“ с помощта на мрежата си, както кукловод марионетка.
Изследвайки площта от около 3 кв. км, биолозите открили още 25 подобни „марионетки“.
Учените смятат, че те са открили нов вид паяци от рода Cyclosa. Въпреки, че те не са единствени, които си създават чучела, тези членестоноги са първите, които са се научили да ги задвижват.
Учените предполагат, че изкуствените паяци служат за примамка, която се явява част от защитния механизъм.

Намаляването на едрите хищници води до многократно увеличение броя на тревопасните животни.
В резултат от унищожаването в северното полукълбо на едрите хищници, особено вълци, популацията на тревопасни животни, като например лосове и елени, значително превишава нивото си и внася вреда на екосистемите.
При отсъствието на вълците, броят на големите тревопасни животни се е увеличил шест пъти. Това води до ерозия на почвата, нарушаване на растежа на младите дървета и в крайна сметка до обезлесяване, което е съпроводено от намаляване на биологичното разнообразие.
Числеността на тревопасните животни най-добре се регулира от наличието на големи хищници. Така например, в Европа в области, където има  не само вълци, но и рисове, гъстота на популацията на елените е много по-малка, отколкото в областите, където има само вълци.