Здравословните проблеми на хирурга Тед Рамел започнали след като му открили доброкачествен тумор на гръбначния стълб.  В рамките на една година той е бил под зоркото око на експерти, но дори и това не помогнало да се спре разрушаването на тумора. След спешна операция, той осъзна, че долната част на тялото му е останала парализирана, но този факт не го спрял и той скоро се върнал на работа.
Парализата била шокираща за него, до тогава цялото си време посвещавал на любимата си работа. Оказало се, че животът му е унищожен, а за плановете си в бъдеще трябвало да забрави. Но скоро след това Рамел решил, че ще направи всичко възможно, за да се върне на работа до операционната маса.
Първите стъпки към това станали ежедневните му тренировки и общението със семейството му, което го отдалечавало от депресията.
След дълги и изморителни тренировки Тед решил да отиде в операционната. Но се появил друг проблем. За да прави операции тялото му трябвало да бъде във вертикално положение, а инвалидната количка не позволявала това.
В наше време има голям набор от помощни технологии за хора с увреждания. Един от тях решил проблема на Тед. Количка с вертикализатор като FS 129 позволява на човек да бъде не само в седнало положение, но също така и във вертикално.
Сега Тед може практически да извършва всички привични за него операции. Чувства се по-свободен независимо от инвалидността си. Много бързо станало ясно, че са се запазили неговите умения и той е оперирал пациенти с патологии на коляното, лакътя и глезена.

В Германия лекари са извадили молив от главата на мъж, който е преживял с него 10 години. Немските лекари направили операция на 24-годишния жител на Афганистан, при която от главата му бил изваден молив.

Пациентът дълги години е страдал от главоболие и хрема, която не можела да се излекува. Освен това при него било нарушено зрението на дясното око, причината за това не могла да бъде установена.

С помощта на компютърна томография хирурзите от клиника в Аахен открили молив, които от максиларните синуси отивал към глътката.

По-късно младият човек си спомнил, че веднъж паднал в училище, след което от носа му започнала да тече кръв.

Предполага се, че именно тогава молива е попаднал в главата през носа.

Той беше не само хирург, но и лекар. Понякога, в случаите, когато лекарствата не помагаха, той прибягваше и до други средства. Веднъж се скарал с едно семейство, чийто домашен лекар беше, и те престанали да го викат. Но след време пак прибегнали до него.

Стопанката на къщата лежала тежко болна и лекарите я били отписали. Докторът  влязъл в стаята, спрял се и се загледал мълчаливо в болната.

На главата си носел своята огромна шапка с увиснала периферия, а под мишницата голям хляб.

И както си стоял и гледал съсредоточено, чупел хляба, дъвчел, а трохите падали по палтото му и на пода. Жената лежала бледа и неподвижна, със затворени очи. Край леглото се били събрали домашните, кой прав, кой коленичил и тихичко хлипали.

Изведнъж докторът започнал да взема шишенцата с лекарствата, да ги подушва едно по едно и да ги изхвърля пренебрежително през прозореца. Когато изхвърлил и последното, пристъпил до леглото, оставил хляба на гърдите на умиращата и креснал:

–  Какво сте се разревали! Нищо й няма. Тя се преструвала. Я си покажи езика!

Хлипанията мигом престанали и разгневените близки забравили скръбта си. Почнали да ругаят доктора, задето се държал така лошо пред един смъртник.

Ала той ги прекъснал грубо:

– Тъпаци! Вие ли ще ме учите? Казвам ви, че нищо ѝ няма. Болна е от мързел. Трябва й само парче печено месо и едно изкъпване. С нейните префърцутени номера, тя…

Тук умиращата станала от леглото и в очите ѝ заискрял войнствен блясък. И тя изляла върху доктора цялата си наранена душа.  Истинско изригване на вулкан, съпроводено с гръмотевици, светкавици, вихрушки, трусове, вулканични камъни и пепел.

Така той предизвикал желаната реакция и жената се оправила.

Такъв беше докторът чието име бе толкова известно и толкова тачено в долината.

Старите войни обичат да показват своите белези и рани, и да говорят за битките, в които са ги получили. Но ние можем да говорим за благодатта и верността на Бога, които са ни помогнали да преодолеем всички изпитания, които сме срещнали в живота си.
– Кога те раниха? – пита хирурга войника в операционата.
– Почти на върха, – отговаря раненият.
Той е забравил за болезнените рани, получени при настъплението, помни само едно, че трябва да се достигне върха. Така и ние сме устремени напред и няма да се успокоим докато не достигнем върха. За да можем да кажем по-късно:
– Добре се борих, преминах целия път и опазих вярата си.
Не е важно колко медали, отличия или дипломи сте получили, важно е колко белези от рани имате в битките, те по-свидетеластват за вас .
В песните се възпяват героите, които са имали само една сабя, без украшения или нещи особено, но получили множество рани срещайки врага.
Знак за отличие на християнина са раните поучени по време на битка, загубите и трудностите през, които е преминал заради Христа.

През 1806 г. в английски бар се скарали двама джентълмена Хъмфри Ховърт и граф Баримор. За следващата сутрин те си обявили дуел.
На дуела Ховърт се явил напълно гол. Събралата се публика била шокирана.
Преди Хъмфри е работел като военен хирург и знаел, че смъртта не идва от куршумите, а от създалата се инфекция породена от парче плат от облеклото.
Графът не искал да влезе в историята като човек, който е убил гол мъж в дуел.
Съперниците разрешили разногласията си с мир.