Ръцете на Владимир бяха студени влажни, а тялото му топло и измъчено от нощта. В огледалото го гледаше гладко избръснато мъжествено лице. Макар, че годините му бяха напреднали, а косата беше почнала да сребрее, той все още не приемаше отчаянието, въпреки надвисналата опасност.

Жена му постави яденето на масата и с тихи стъпки се отдалечи. Владимир изобщо не го погледна.

Тази нощ той бе сънувал, как стените на дома му се разпадат. Целият беше под напрежение. Търсеше отговор за преживното в съня, защото силно се бе запечатало в ума му и го правеше неспокоен.

Спомни си за разговора, преди време, с един човек, който го убеждаваше:

– Исляма не е чужда вяра. Неговата същност е просто ерес на Исусовото учение.

„Светът е потънал в скръб, – мислеше си Владимир.- Викаме, но никой не ни чува. Търсим знание, но намираме лъжи и колкото повече узнаваме, тъгата ни нараства. Всяко размишление ни носи болка. Разумът ни не е съкровище, а жив ад за нас“.

Владимир знаеше, че основната истина в християнството неподлежаща на съмнение е тази за единството на Светата Троица.

– Бог съществува в три лица, – така го бяха учили, Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Святи дух.

Веднъж беше попитал свещеника в църквата:

– Каква е връзката между истината за Троицата и благочестието?

Свещеникът му бе отговорил:

– Истина за Троицата без благочестие не води към вечен живот, както и благочестив живот не е възможен без нея.

Приятелят на Владимир Станой му бе разказвал:

– По времето на тъмнината на сарацините „ал-Джахилия“, Александър Македонски поискал да покори Йемен и върху развалините му да издигне свой град.

Не една империя бе угаснала до появата на Мохамед. Турците бяха залели Анадола, земята на хетите и Херодот. Тогава орхановия син Сюлейман бе превзел  Цимпе и Галипополи и се бе затвърдил в Тракия.

Днес християнството и исляма отново се изправят един срещу друг. В резултат на това сме свидетели на издевателства, поругаване и смърт. Войните и стълкновенията опустошават редица райони и остават без домове и близки мнозина.

– Няма ли да има край на тази касапница, – въздъхна Владимир, загледан през прозореца в движещете се хора по пътя. – Искаме любов и мир, но без Бога не бихме могли да го постигнем.

Между 8 и 12 юли всяка година в турския град Чорум се провежда традиционния международен хетски фестивал. По време на празника се провежда изложба посветена на историята на древните хети.
В програмата на фестивала има множество театрални представления и изпълнения на фолклорни танцови трупи.
Обикновено самият фестивал и съпътстващата го изложба се организират в центъра на града, а на стадиона се провежда голям празничен концерт.
Защо именно тук се организира такъв международен празник? Причината се крие в историята.
Предполага се, че хетите са населявали Балканите, които напуснали през 3 век  пр. Хр. Смята се, че те били първите индоевропейски народи заселили се в земите на днешна България и Гърция през 4 век пр. Хр., а по-късно изтласкани в Мала Азия. Крайната точка на преместването им станала Анадола. Тук хетската империя достига върха на своето развитие. Хетите са едни от първите овладели обработката на желязо и използването на колесници.
За първи път международният хетски фестивал се е състоял през 1981г. Всяка година той привлича множество туристи и желаещи да се запознаят с древната история на хетите.