Процесът на приготвяне на маринована херинга е бил измислен още през Средновековието от холандците.

Херинга се лови от края на май до началото на юли в Северно море край бреговете на Дания и Норвегия, преди размножителния период.

Именно по това време тази риба е богата на херингово масло (15%), а хайверът и семената течност още не са узрели.

Холандците много дълго време са скривали производствения процес на мариноване на херингата.

Самото мариноване ставало в открито море, за да не може никой да открадне технологията.

Освен това на мъжете обработващи селдата им било забранено да се женят, да не би случайно жените им да изтърсят някъде тази тайната.

В „Капиталът“ на Карл Маркс достатъчно подробно е описана кулинарна рецепта, която не е загубила значението си и днес – супата на Ръмфорд.

В „Капиталът“ том 1, глава 22 е написано:

„пет фунта ечемика, пет фунта царевица, три пенса херинга, за един пенс сол, за един пенс оцет, за два пенса пипер и зеленина, на обща стойност в размер на 20 3/4 пенса, се получава супа за 64 човека, при това при средни цени на хляба стойността на това може да бъде понижено до 1/4 пенса на човек“.

Супата на Ръмфорд е станала основа за хранене на войниците на всички армии до 50-те години на XX век.

До сега рецептата на Ръмфорд, почти без изменение, се прилага в Армията на спасението за изхранване на бездомните.

През 1997 г. на световно първенство по северни дисциплини в Трондхайм се разказва следния случай с Алексей Прокуроров.

На спортистът не му провървяло с метеорологичните условия. Греста за ските замръзнала и не можела да им осигури добро плъзгане.

Било нужно да се измисли нещо.

В края на краищата спортистът, след подсказване от страна на старите треньори, взел херинга и я потъркал по повърхността на ските си.

По този начин защитил самото намазване от замръзване и спечелил златния медал.

На човекът, който подарил херингата на света, издигнали паметник. До XV век, никой не можел да я яде, тъй като горчала.

По-късно рибарят Вилем Якоб Бойкелзон от село Биерфлинт се досетил да премахне хрилете ѝ и станала гастрономическа революция.

Изяснило се, че всичката горчивина на рибата се е концентрирала в хрилете.

Без тях херингата предизвикала фурор и завладяла Холандия.

В Китай, на остров Хайнан около 35 тона мъртва риба била изхвърлена на брега.

Биолозите се опитват да разбера какво е причинило смъртта на толкова огромен брой морски животни.

Едно от възможните обяснения е, че рибата е бил убита, когато е минавала през помпената система, използвана на брега на езерото. Животните може да са били притиснати в устието на приливната вълна. Мъртвата риба след това е изплувала на повърхността на водата през следващите два дни.

Умрелите жълти и бели риби са от семейство херинги. Те обикновено живеят в солена вода и ако попаднат в прясна вода, веднага умират.

Телата на мъртвите риби са били изгорени, за да се предотврати продажбата им.