Рени реши да се преместят в нова квартира. Приятелят ѝ Данчо реши да ѝ помогне. Докато тя беше на работа, той успя да продаде два кревата, от които тя много искаше да се отърве. Те заемаха доста място в старата ѝ квартира.
Но Данчо не знаеше, че когато котарака Том, любимецът на приятелката му, се изплаши, се крие в матрака на едното легло.
Така петгодишния котарак се озова на багажика на автомобил, към който бе превързан матрака.
Данчо разбра това по-късно, но да гони колата и да вземе Том, беше вече много късно.
Рени и Данчо позвъниха на семейството, което купи от тях двете легла.  Хората разбраха, какво се е случило и ги поканиха у дома си. Рени и Данчо отидоха там, обиколиха навсякъде, но не можаха да намерят котарака.
След 10 дена интензивно търсене, Том се намери.
Двама младежи им се обадиха и им съобщиха, че са видели котаракът близо до автогарата, до дома на хората, които купиха от тях леглата.
Рени и Данчо знаеха, че животното е изплашено и няма лесно да го хванат. За това направиха капан, в който сложиха любимите му сърдини и техни дрехи, за да може котаракът да усети позната миризма. След половин час Том се хвана в него.
Той беше отслабнал, но нямаше сериозна травми и наранявания.
Съвсем непознати хора помогнаха на младежите в този  толкова труден момент, да си намерят любимото животно.
Сега Том оздравява и се възстановява бързо, а това е голяма радост не само за Рени и Данчо, а и за хората, които станаха съпричастни към случилото се.

Новата година е вече на прага.
Младеж в препълнения супермаркет изпълнява заявка за продукти необходими за направа на разнообразни салати, предимно новогодишни.
В ръката си държи списъка със салатите. На половината на листа внимателно е съставен списък със съствавките на всяка салата.
Младежът спря и започна да сверява всичко по списъка.
Към него приближи мъж, посочи листа и му каза:
– Дай да видя!
Младежът му подаде списъка. Мъжът застана на едно място и започна внимателно да го изучава.
Изведнъж се плесна по челото и извиква:
– По дяволите, забравих херинга ..!

В началото на осемдесетте години академик Михаил Бронщейн, живеещ в Естония, решил да посети Унгария. Приятелите му го помолили да донесе херинга.
И о, чудо! Точно около влака продавали такъв вид риба. Академикът бързал за влака и за първи път в живота си решил да вземе без ред, като ветеран от Великата отечествена война.
Хората, предимно естонци, неохотно му отстъпили. Но един възрастен естонец заявил:
– Аз също съм ветеран.
– Тогава и вие вземете без ред, – любезно предложил академикът.
– Аз нямам такова право. Воювах от другата страна.
– Защо толкова лошо сте се били? Сега вече не очаквате нищо.