Ето празникът е към своя край. Еуфорията свърши. Ядене и пиене смесено с хваление, поклонение и благодарност. Време е човек да си отговори на някои въпроси.

Какво направихме с жертвата на Христос? Нима я превърнахме в ритуално гастрономическа и възползващо се икономическа традиция?

Промени ли се света след смъртта и възкресението на Христос?

Любопитно е, как би изглеждал света ако спазваше учението на Христос? Тогава навярно нямаше да има съдилища, затвори, атентати и войни.

Може ли човек да понесе наказанието за греховете си? Не, не може. За това Божия син пое този товар вместо нас.

Навярно е трудно да повярва човек, че Бог, Творецът на Вселената ни кани да бъдем с Него заедно във вечността.

Ако имате здрав разум трудно ще откажете тази покана.

В САЩ в една жилищна сграда се провеждали християнски богослужения. Съседите се оплаквали за много шумното хваление на собственикът на сградата, който бил евреин.
– Приятели мои, – казал хазаина на жилището, – ако аз бях намерил Месията, щях да пея още по-силно от радост!
Този евреин бил прав. Не трябва да се срамуваме, а да прогласяваме благовестието Христово колкото може по-силно. Нека вестта за Исус Христос да достигне всички хора.
Исус Христос е източник на вечен живот и канарата на спасението. Той е единствената надежда и сигурността на обществото. Това е единственият път водещ човека до общение с Бога. Той е единствената съкровищница, даряваща на хората всичко, което им е нужно за спасението, изграждането на истински християнски характер, подражаващ на Христос и уподобяващ се на Бога.
Христос е истинската светлина, която ни осветява; Божия Агнец, снемащ греховете ни; истината, която трябва да чуваме; вратата, през която трябва да преминем; добрият пастир, на чийто глас трябва да се подчиняваме; хляба на живота, който може да ни насити. Христос е възкресението, утринната звезда запалена в сърцето ни.