Изследователи на НАСА от Космическия център Кенеди се опитват да използват боклука като щит против радиация за космически кораб.
По време на космическите полети, особено по-продължителните, в космическия кораб добре се натрупват две неща: дози на радиоактивно облъчване за космонавтите и различен битов боклук. Специалисти от НАСА са опитали да решат единият проблем с помощта на другия.
Не е изключено, при полета до Марс, американските космонавти да се върнат с кораб обшит с панели от боклук.
За да направят това, в изследователския център Еймс събрали битовите отпадъци, които постоянно се натрупва на МКС. Под въздействието на висока температура ги пресовали в диск с диаметър 20 см и дебелина около 1 см. За направата на диска се използва специално изработена преса, която нагрява боклука до 150-180 градуса по Целзий. Тя унищожава микробите и омекотява суровината, която може да се пресова и да се намали обема ѝ 10 пъти. В резултат се получава тестов образец на антирадиационен щит от пластмасови бутилки, дрехи, хартия, ленти, фолио и др.
Сега в НАСА изпитват „боклукови“ екрани като защита от слънчевите изригвания. Ако се докаже безопасно да се използва боклук, в него може да има токсини, гъбички, микроорганизми, при създаване на щитове, то те могат да станат основни средства за усилена антирадиационна защита, особено при по-далечни полети, като към Луната, Марс или астероидите.

Името на романа на Рей Бредбъри „451 градуса по Фаренхайт“ е избрано, защото се твърдяло, че при тази температура се запалва хартия. В сюжета на романа правителството се стреми да изгори всички книги на населението.
В действителност, хартията се възпламенява при температура малко повече от 450 градуса по Целзий.
Както признава и самият Бредбъри, грешката е била причинена от факта, че при избора на името се е консултирал със специалист от противопожарната служба, който е сбъркал температурните скали.

„Тоалетният“ формат на книгите на японски писател е станал основа на маркетингова стратегия.
От Министерството по икономиката, търговията и промишлеността в Япония продължават да генерират креативни способи за популяризацията на националната култура зад граница. Благодарение на правителството са преведени на английски и издадени на тоалетна хартия известните романи на Коджи Сузуки от поредицата „Звън“.
Именно „тоалетния“ формат на изданията е станал основа на маркетингова стратегия. Необичайния вид на тази литература е помогнал за успешната им продажба зад граница и ги нареждат между бетселърите.
Разходите по тази новост е 2,5 долара, затова от тях в Япония се продават около 300 хиляди.

Необходимо е всеки да си има свое хоби, което да му носи радост, удоволствие и да отвлича вниманието му от проблемите. В света има стотици такива занимания, но някои от тях са доста необичайни.
Ето ви един пример. Малазийският илюстратор Чиминг Боз рисува картини на обикновени чашки за кафе.
Неговото увлечение има странна история.
Веднъж, когато седял в кафенето, му дошла идея за комикс. В момента не разполагал с хартия, за това нарисувал идеята си като картинка на една обикновена чашка за кафе.
Художникът подарил някои от работите си на приятели, а други запазил в дома си.
Веднъж пробвал да продава своите творения и имал успех. Така започнала работата му с продажба на изрисувани чаши за подарък или като сувенир.
Това е един прекрасен пример, как необичайното хоби може да се превърне в бизнес.

Мислех си, че разказа е на пръв поглед регистрация на нещо станало. Един срив, нарушил равния ход на всекидневието, един сблъсък, една сполука, една погрешна стъпка, една промяна.
Това е зародишът на всеки разказ. Но случката е само причината, която прави видим за нас един образ, който е съществувал невидимо и преди да го проявим на хартия.
Така че не се грижи за случките, те сами ти идват насреща, по-добре трупай човешки образи.