Делян, който бе само на две години, бе само с майка си в къщи. Тази сутрин тя отново го сложи във ваната и го наблюдаваше от страни.
– Мамо, мога ли да си поиграя с корабчето, което вчера татко ми подари?
– Да, – каза майката.
Дялан добре се забавляваше във ваната. Крещеше и се смееше.
Майка сънливо отпиваше от кафето си. След това се зае със спиралата.
Делян каза нещо за играчката си, но майка му съсредоточена в грима си, отвърна:
– О, да, това е страхотна лодка …
Делян бързо я поправи:
– Това е кораб.
– Да, точно така, – съгласи се майката, без да осъзнава разликата между двата плавателни съда.
Няколко минути по-късно Делян нещо пак бърбореше за играчката си. Майка му мислейки за съвсем други неща каза:
– Хммм … да, това е хубава лодка.
– Разбери, това е кораб, – недоволно я погледна Делян.
Майка му се оглеждаше старателно в огледалото и само промълви:
– О, да, така е.
Делян възторжено наблюдаваше плаващата си играчка и я награди със всичките похвали, за които се сещаше.
Майка му разсеяно реагира:
– Това е страхотна лодка …
Този път Делян изкрещя:
– Мамо!
Тя се обърна бързо и видя сина си да държи играчката, гледайки я разочаровано:
– Мамо, можеше ли да кажеш кораб?
Това не бе кой знае какъв сблъсък, но като си помисли човек, колко огнени бури предизвиква само с няколко думи.
Неправилно казаните слова водеха до война на две и повече държави, двойките се развеждаха, приятели се разделяха, ….
Езикът е оръжие, не може да се отрече. Небрежна или не на място казана дума може да предизвика виртуален пожар.
Чрез нашата реч можем да съсипем взаимоотношенията си с другите, да превърнем хармонията в хаос, да хвърлим кал върху репутацията на приятел, да обърнем всичко в дим и пепел край нас. Това е страшно.
Думите ми могат да бъдат суетни, дразнещи, прибързани, непочтени, неискрени, горди и злонамерени, а могат да бъдат и скромни, полезни, искрени, уважителни, смирени и мили.
Може да не успеете да укротите перфектно езика си, но е необходимо да подбирам думите си. Решението да запазите сърцето си, ще ви попречи чрез думи безразсъдно да раздухвате пламналия огън.
Вие сте съдът и езикът ви е острието, което регулира посоката ви. Можете ли да кажете на езика си стоп, до тук беше всичко?!