Мрачен метрополис, в който сградите се сливат, за да се превърнат в един монолитен блок. Това не е от областта на научната фантастика, всичко това се намира в Хонг Конг. Град Kowloon Walled – стара крепост, където слънчевата светлина не достига земята. Истински град без слънце …
Историята на този странен град без слънцето започва през 1898 г., когато британците и китайците подписват споразумение за аренда на съвремения Хонг Конг. На негова територия, китайската страна решава да запази крепостта като преден пост.
Отзвучала Втората световна война и никой не забелязал, как старата крепост започват да живеят своя си живот, независимо от китайските и британски власти.
На площ от 0,03 кв. км, бързо се строят сгради, като се използва всеки сантиметър от наличното пространство. До 1987 г. населението стига до 33,000 жители в тази част.
Конструкцията е толкова плътна, че слънчевата светлина не пада върху по-ниските нива, те били осветени с луминесцентни лампи. През 70-те години градът е под контрола на триади и имат висок статус на проституция, хазарт и наркотици.
До края на 80-те години Kowloon Walled City достига височина на 10 етажни сгради, но не може да растат по-нависоко, защото наблизо има летище. В началото на 90-те години властите на Хонг Конг изгонват жителите и унищожават града без слънце. На неговото място е построен парк в центъра, на който е поставен макет на стария град.

Изследователите са идентифицирали невротрансмитер, който омекотява горчивината на поражението и потискат желанието за победа.

От прибързани действия на масата, може да помогне инжектирането на норадреналин.

Когато става дума за пристрастяване към алкохол, тютюнопушене, или към някое наркотично вещество, механизма за формирането на такава зависимост е повече или по-малко ясен.

У нас се съдържа специфично вещество, което влияе на биохимията на нервните клетки и те започват да работят по различен начин. Съответно ние знаем и как да лекуваме това състояние. Необходимо е само да се потисне взаимодействието на наркотично вещество с клетъчните рецептори.

Но какво да кажем за психологическата зависимост при пристрастяване към видео игрите? Тук би трябвало да заработи молекула, която да се намеси в работата на нашия мозък.

Но какво трябва да се даде, за да се избавим от психологическа зависимост?

Изследователите от Киото, твърдят, че могат да решат проблема относно пристрастяване спрямо хазарта. Решаващи тук са норепинефрин и молекули – носители на този невротрансмитер.

Учените предложили на 19 доброволци да изиграят каква да е хазартна игра. Състоянието на мозъка им се оценявало с помощта на позитронна емисионна томография. У някои играчи са забелязало намаляването на молекулите, пренасящи норадреналина. Това водело до натрупването му в мозъка. Според учените, така се смекчавал стреса от загубата. Човек не страдал при загубата на каква да е сума пари.

Ако съдържанието на норадреналин в мозъка намалее, доброволецът тежко преживявал загубата на пари и се стремял да отиграе. Учените са заключили, че не винаги желанието да се продължи играта, въпреки загубата, се взема със „свободна воля“. Понякога това е специфика на „химията“ въздействаща върху мозъка.

Ако норадреналин изчезне от мозъка, ние ще страдаме от загубата и на най-малкото количество пари, и ще се опитваме отново и отново да си я върнем обратно. Ако ни провърви и молекулите пренасящи норепинефрина не са много активни, от нас няма да излезе добър комарджия.

Дали е възможно да се излекува тази жажда за хазарт чрез инжектиране на норепинефрин или блокирането на техния транспорт? Ако резултатите се потвърдят, малко вероятно е, собствениците на казина да станат щастливи от това откритие.