Старостта не е радост, нали? Това изглежда толкова очевидно, че едва ли някой би си помислил да спори. С възрастта тялото отслабва, влошава се паметта и други когнитивни функции, и в главата пълзят тъжни размисли за „вечността“. Със задълбочаване на старостта, тези симптоми стават по-силни.
Не е задължително депресията, тревогите и влошаването на психическото състояние да съпровождат старостта. Психолози от Калифорнийския университет в Сан Диего изследвали повече от хиляда човека на възраст от 50 до 99 години. Учените искали да разберат как тези хора се отнасят към възрастта си. Дали са тъжни поради нея или са радостни. Трудно е да се повярва, но възрастните са много по-оптимистично настроени, отколкото може да се очаква.
Въпреки лошото физическо състояние, те могат да се радват много повече, отколкото хората си мислят.
Психолозите вземе предвид, разбира се, такива неща като наличието на хронични заболявания, грешки в паметта, и т.н. Ако човек се отличава с по-голяма психологическа стабилност и гъвкавост, то той не тъгува по повод своята възраст, дори и със значителни проблеми във физическото здраве и познавателните способности.  Ако устойчивостта е слаба, то такъв човек възприема възрастта си като трагедия. Това води до склонност към депресия. И колкото тя е по-силна, толкова човек по-трудно възприема възрастта си, дори да е в добро физическо и психическо състояние.
На отношението към старостта влияят степента на образование, семейното положение и т.н. Въпреки това, решаващи са се оказали психологическите черти на личността. Те могат да направят от стареца жизнерадостен оптимист, независимо от физическото състояние.
С други думи, въпреки че отношението към възрастта се определя от схващането на долната част на гърба, кръвното налягане и шума в главата, в голяма степен това зависи от субективната нагласа.
Щастливата старост се обезпечава не само с много пари и деца, а и с по-възприемчиво отношение към настъпващата „възраст“.

От AVG са открили троянец вграден в чата. Използвайки функциите на чата, авторът на троянеца пише текстови съобщения на жертвите си. Диалогът на един от злоумишлениците със сътрудник на компанията завършил с това, че нарушителя бил отделен от виртуалната машина на AVG.
Троянецът е привлякъл внимание с това, че бил заподозрян в кражба на лични данни от играчите на Diablo III.  За да разберат дали е вярно това, злонамерената програма е изтеглена и пусната във виртуална машина.
Когато изучавали кода, на екрана се появил прозорец със съобщение: „Какво правиш? Защо изучаваш моя троянец?“
Изяснило се, че вредната програма е интегрирана от месинджър, който позволява на автора й да пише съобщения на своите жертви.
Създателят на троянеца вижда какво съдържа екрана на заразения компютър, може да следи курсора на мишката и да получава картина от уеб – камера.
Предполага се, че авторът на програмата живее в Китай, защото съобщенията са писани на китайски език.
Служителите са AVG установили, че програмата не може да краде данни от фенове на Diablo III, но заснема данни за вход и пароли. Установено е, че троянецът принадлежи към клас от програми Trojan horse BackDoor.Generic.

В последните години биоинжинерите са създали невероятно количество миниатюрни устройства, които могат да повторят функциите на изкуствени анализи. Към такива биоконструкции може да се отнесе изчислително устройство и дисплей създадено от колония на Е. коли, а също и няколко десетки ДНК компютри.
Скоро група британски и японски учени са създали първият ДНК робот. За целта е бил разработен микроскопичен „двигател“ състоящ се от няколко молекули ДНК. Тази конструкция е в състояние да се придвижва в пространството в произволна посока. Освен това миниатюрният робот може да получава команди от оператора, в реално време и въз основа на тях да промени курса си. Този робот може да използва данни от вътрешната памет.
Роботът се състои от едноклетъчни кратки последователности на ДНК, обединени в една нишка. Нейния отделен участък е отделен от „паметта“ на биоустройството. Конструкцията се придвижва от един възел на пътя до друг. За този цел по целия маршрут са разположени на равни разстояния микроплатворми.
Има и особени „стоп-възли“, които блокират движението на робота. За да продължи роботът трябва се се свърже със съответния възел съгласно един от протоколите закодирани в паметта. Блокировката може да се премахне и ръчно. За това се използва специален разтвор от молекули, съдържащи същите инструкции, записани в паметта на микро робота.
В резултат от направените експерименти, 65% от миниатюрните биомашини са стигнали целта си. А три робота са се справили с поставените задачи за 200 минути.
Според биотехнолозите, това изобретението няма практическо приложение, но то може да послужи като основа за създаването на по-сложни структури. Например, за доставяне на жизненоважни медикаменти в някои части на човешкото тяло.

Науката е направила голяма крачка към решаването на проблема с женското безплодие, който е истински бич за съвременното общество.
Създаден е първият в света изкуствен яйчник.
На американски специалисти се е отдало да създадат сложна триизмерна структура, оформена от жива тъкан, която е способна да изпълнява всички функции на яйчниците в женския организъм.
Присаждането на такива изкуствени органи е въпрос на време.
Изкуствените яйчници могат да станат идеален „резервоар“ за съхраняване на замразени яйцеклетки. Те биха свършили добра работа при тестване на лекарства, които неблагоприятно влияят на женската репродуктивна система.