По време на Втората световна война попитали едно дванадесет годишно момче:
– Колко често се молиш?
– Всеки ден, – казало момчето.
– Навярно постъпваш така, защото баща ти е на фронта?
– Не, той се върна в къщи. За това всеки ден благодаря на Бога, че се е върнал в къщи.
Приличаме ли на това малко момче? Не постъпваме ли като, деветте прокажени, които Исус изцели, но никой от тях не се върна да му благодари?
Ние трябва да благодарим на нашият Създател, но най- много за това, че Той изпрати Своя Единороден Син в света, като го предадена смърт, за изкуплението и спасението на човешкия род.
Призова ни от тъмнината в чудната Си светлина. Запали светилника на вярата в нас с елея на Своята милост, даде ни благодатта Си и прости греховете ни. Чрез Него имаме надежда за вечен живот в Христос. Предупреждава ни за грях, в който ние изпадаме поради слабост…….
Трябва да благодарим на Бога често, дори по-често, отколкото дишаме.

По време на Втората световна война стотици еврейски войници и офицери се сражавали във финландската армия, която влизала в зоната на влияние на Нациска Германия.
Финландия решително се отказала да помага на германците относно „решенията по еврейския въпрос“. Те не лишили своите еврейски граждани от права и свободи, и ги мобилизирали за фронта наравно с останалите финландци.
Трима финландски евреи за отлична служба били наградени с немски Железни кръстове, но те отказали да приемат тези награди.

Насби при започване на Гражданската война работел в редакцията на „Блейд“ , стар, преуспяващ и много популярен седмичник. Той пуснал едно от писмата на Насби, с което осмивал жестоко привържениците на робовладелския Юг и с това ударил на златна жила. А Насби веднага се прочул.

Избрал този нов път, той нанасял всяка седмица удари на републиканците, привърженици на метежниците робовладелци от Юга.  Писмата му се препечатвали навред, от Атлантическия до Тихия океан, и се четяли с неудържим смях от всички.

По внезапност славата на Насби приличаше на взрив, обхващаш всичко. Скоро му предложили да поеме командуването на рота. Той се съгласи и вече се готвел да замине на фронта, но губернаторът на щата излязъл по-умен от политическите господари на немския поет Кьорнер и унгарския Петьофи, като отказал да подпише назначението на Насби и му заповядал да си остане у дома.

Той бил казал, че на бойното поле Насби ще бъде само един войник с една сабя, а у дома с перото си ще представлява цяла армия, при това с артилерия!

Насби се подчини и продължи да пише парливите си писма.