Архив за етикет: фраза

Удачно решен проблем

Това се е случило на 14 октомври 1998 г. по време на междуконтинентален полет.
Една жена седяла до тъмнокож мъж. Тя била недоволна от това и помолила стюарда да ѝ намери друго място. Стюардът казал:
– Всички места в самолета са заети, но ще погледна дали има място в бизнескласа.
Останалите пътници наблюдавали всичко това с изумление и отвращение. Не стига това, че жената е невъзпитана, ами ще продължи полета си в бизнескласа.
Нещастния чернокож мъж, който се оказал  в тази неприятна ситуация, предпочел да не казва нищо. Жената удовлетворена от това, че ще лети в бизнескласа и по далече от този мъж, чакала с нетърпение връщането на стюарда.
Скоро стюардът се върнал и се обърнал към жената:
– Моля да ме извините, че се забавих. Аз намерих едно място в бизнескласа.Това не ми отне много време, но трябваше да получа разрешение от пилота да сменя местата. Той ми каза:
– Никого не трябва да принуждаваме да седи до този, който създава проблеми, за това разрешавам да се сменят местата.
Останалите пътници не могли да повярват на ушите си. В този момент жената, с лице на победител, се приготвила да стане от мястото си.
През това време стюардът се обърнал към седящия чернокож мъж:
– Господине, последвайте ме, ще ви покажа новото ви място в бизнескласа. От името на нашата компания, командирът ни ви  се извинява, че е трябвало да седите до човек, който създаде тази неприятна ситуация.
Всички пътници единодушно аплодирали персонала на самолета, че е разрешил тази ситуация по такъв удачен начин.
През същата година командирът на самолета и стюардът били наградени за добро обслужване на пътниците в самолета.
За персонала във всички офиси била сложена на видно място следната фраза: „Хората могат да забравят какво сте казали. Хората могат да забравят какво сте направили. Но те никога няма да забравят как думите ви и делата ви са ги накарали да се осъзнаят“.

Индивид

„Няма да стана нито европеец, нито да им подражавам. Ще живея своята си история и ще бъда себе си“. Това съм го чувала десетки и стотици пъти.
Вярвам, че човек може да бъде щастлив и без да подражава на някого или да му става роб.
Има една фраза, която поклонниците на Запада често повтарят, за да унизят всеки:
„За да се превърне в европеец, човек първо трябва да стане индивид“. Но нима всеки от нас не е такъв или под индивид се разбира нещо друго?

Нежност

Нежността е ценно лекарство. Трябва да се приема всеки ден по капка по капка.
Отначало може да прибавя от нея в началото на фраза преди всяко изказване.
Тя е много крехка и с много малък срок за годност
Прилага се в топло и светло жилище! Само в нечие любящо сърце….
Употребява се при: самота, болка, обида, огорчение, остър пристъп на мизантропия.
Това лекарство не причинява алергии. Несъвместимо е с лъжата и на студа замръзва.
Считайки се богати с него, можем да го подарим на най-близките си и не съвсем близки, съвсем мъничко, като поставим дланите си!

Адаптирането на паметта към „търсачки“

Човек ползва компютрите и интернет като собствена памет.

По данни от едно изследване, малко повече време е било необходимо на доброволците, за да назоват названията на търсещите системи в интернет.

Увеличеното време за реакция косвено свидетелства, че участникът е мислил за „търсачки“, когато се затруднява да отговори на въпроси за проверка на знанията.

В хода на друг експеримент участниците са били помолени да прочетат и наберат на клавиатурата различни фрази. На половината от тях е било съобщено, че файлът с набран текст е съхранен в определена папка. На другата част са казали, че информацията ще бъде изтрита. След това на доброволците било предложено да преминат проверка на паметта.

Учените установили, че участниците от първата група запазили в паметта си не информация за написаната фраза, а за мястото й на съхранение на твърдия диск. Доброволците от втората група, на свой ред много точно били запомнили фразата.

Учените смятат, че с развитието на компютърните и интернет технологиите способностите на човек да запомня информация не намаляват. Паметта просто се променя, като се адаптира към работа с по-големи обеми достъпни данни.

Думите – непресъхващ извор

Хубаво е да се научиш да четеш рано. Думите не ти ли приличат на бойци в сянка? Когато ги избираш за приятели, те ти помагат в живота. А какво ли ще стане ако ги отхвърлим? Ще се изпречват непрестанно пред нас и ще ни препречват пътя.

Вероятно затова казваме „зная думата“ или „разбирам езика“ като нещо, което „познаваме“ много добре и ни е много близко.

Когато човек се сприятели с думите, вижда на какви чудеса са способни. Те го спасяват от самотата и отегчението. Благодарение на тях се учим и не изоставаме в разговорите.

Не е важно колко думи знаеш, а как ги използваш. Някой са такива майстори, че се чудиш и маеш на всяка тяхна фраза.

Слушайки другите се научаваш как да вдъхнеш нов живот на думите.

Странно е, че думите ни дават съвети, дори без да ги изговаряме. Те изпълват съзнанието ни и ако да ги насочим в правилната посока, побеждаваме.