През 1980 г. имало мощно изригване на вулкана Сейнт Хелънс, разположен в северо-западната част на САЩ.
Фотографът Робърт Ландсбург знаейки, че за предстоящата активност на вулкана, в рамките на няколко седмици, посещавал района наоколо, за да запечата отделните фази на промените.
Сутринта на 18 май, когато започнало самото изригване, той бил на няколко километра от върха и видял бързо приближаващия се облак от дим. Разбрал, че няма да има време да избягат.
Без никаква паника  Ландсбург продължил да снима, а след това опаковал камерата си в раницата и я покрил с тялото си. Така го открили под слей пепел след 17 дни.
С камерата, нищо не се е случило, а снимките помогнали на геолозите да направи пълно документално описание на изригването.

Някои снимки са създали сериозен обществен отзвук. Без съмнение, това включва и моментната снимка на Кевин Картър, която показва сгънато от глад суданско момиче и голям кондор, който изчаква смъртта му.
След като направил снимката, фотографът е прогонил птицата, а малко след това детето е събрало сили и си е тръгнало.
Публикувайки своята фотография Кевин получил не само Пулитцеровска награда, но и упреци. Хората смятат, че фотографът е трябвало да помогне на момиченцето, да го вземе със себе си, да разбере от къде е…
Но никой не приел думите на фотографа, че там, където е правена снимката всички деца умират от глад.
Тези критики нанесли психологическа травма на Кевин Картър, който видял всичко това в Судан. Той не издържал и два месеца след получаване на наградата, той се е самоубил.

Когато обявили предупреждение за цунами в Индонезия и Шри Ланка на 11 април, 2012 г., гледайки морето забелязали, че всички китоподобни от големите сини делфини до китовете, бързо изчезнали.
Британският фотограф и кинематограф Андрю Сътън, който правел снимки на 11 април 2012 г. в южната част на Шри Ланка, бил изумен с екипа си от това, колко бързо китовете изчезна от погледа им. Никой на борда не е знаел на земетресението, но животните изглежда усещали подводната сеизмична активност, и побързали да потърсят убежище на безопасно място.
Можем ли действията на китовете,  да възприемем като сигнал за приближаваща опасност, особено за сеизмична активност?
В Япония и Нова Зеландия, където са станали едни от най-големите земетресение през 2011 г. било предшествано от масивни изчезвания на китовете край брега на островите. А при неотдавнашното подводно земетресение в Мексико, е забелязано, че кит е побързал да напусне дълбините на морето при първото усещане за опасност.
През 1965 г. писателят живеещ в Шри Ланка, Артър Кларк прогнозирал, че до 2000 г., човекът няма да бъде единственото разумно същество в природата на нашата планета. Към тях ще се отнасят делфините и китовете.
Въпреки това, дългогодишните изследвания на китове ни карат да се съмняваме в правилността на тълкуването на поведението им. Така че, не можем напълно да се опрем на техните сигнали.

Немския фотограф Мартин Климас е създал серия от фотографии, където той е запечатал портрета на песен чрез пръски от бои.
Главната задача на фотографа била да покаже красотата на многоцветния хаос от бои, които се подчиняват на особен порядък в зависимост от определена музика.
Климас снима движението на всяка капка боя. Всяка от снимките е ярка смес от цветове., нещо подобно на аналогово представяне на музиката.
Добре подбрана палитра от цветове се поставя на специална повърхност, която при включване на определена мелодия започва да вибрира и да изхвърля капки боя нагоре.
Мартин Климас е пресъздал портретите на много песни, от Майкъл Дейвис до Kraftwerk. За създаване на тези работи са били необходими шест месеца, при това са изхвърлени 1000 „изстрели“ от боя и са изразходвани 18 галона материал.
Климас е станал известен в света на изкуството преди четири години, когато е създал серия от снимки на порцеланови статуи в момента на тяхното разрушение.
Той създава своите работи под вдъхновението на абстрактния експресионизъм, но главен негов вдъхновител е Ганс Джени, сложил началото за изучаване на звуковете и вибрациите.
С помощта на картините си Климас се опитва да отговори на въпроса: „На какво прилича музиката?“

Това е удивителния свят на Карл Уорнър.
Той е известен австралийски фотограф, работещ в Лондон. Карл е автор на знаменитите „foodscapes“. Това са хранителни ландшафти, направени от истински продукти.
Въпреки, че Карл познава основно „храната“, той може да създаде шедьоври от всякакви подръчни средства. От тях той прави необикновени фотоси, които разкриват света около нас.