3D-проекция върху градските сгради и дори мебелите вече не ни учудва.
Благодарение на фотографа Клемент Бринд, ние можем да получим представа за това, какво ще се получи, ако този принцип се използва за шоу с дървета. Например с растителността на Камбоджа.

През 1980 г. имало мощно изригване на вулкана Сейнт Хелънс, разположен в северо-западната част на САЩ.
Фотографът Робърт Ландсбург знаейки, че за предстоящата активност на вулкана, в рамките на няколко седмици, посещавал района наоколо, за да запечата отделните фази на промените.
Сутринта на 18 май, когато започнало самото изригване, той бил на няколко километра от върха и видял бързо приближаващия се облак от дим. Разбрал, че няма да има време да избягат.
Без никаква паника  Ландсбург продължил да снима, а след това опаковал камерата си в раницата и я покрил с тялото си. Така го открили под слей пепел след 17 дни.
С камерата, нищо не се е случило, а снимките помогнали на геолозите да направи пълно документално описание на изригването.

Някои снимки са създали сериозен обществен отзвук. Без съмнение, това включва и моментната снимка на Кевин Картър, която показва сгънато от глад суданско момиче и голям кондор, който изчаква смъртта му.
След като направил снимката, фотографът е прогонил птицата, а малко след това детето е събрало сили и си е тръгнало.
Публикувайки своята фотография Кевин получил не само Пулитцеровска награда, но и упреци. Хората смятат, че фотографът е трябвало да помогне на момиченцето, да го вземе със себе си, да разбере от къде е…
Но никой не приел думите на фотографа, че там, където е правена снимката всички деца умират от глад.
Тези критики нанесли психологическа травма на Кевин Картър, който видял всичко това в Судан. Той не издържал и два месеца след получаване на наградата, той се е самоубил.

Когато обявили предупреждение за цунами в Индонезия и Шри Ланка на 11 април, 2012 г., гледайки морето забелязали, че всички китоподобни от големите сини делфини до китовете, бързо изчезнали.
Британският фотограф и кинематограф Андрю Сътън, който правел снимки на 11 април 2012 г. в южната част на Шри Ланка, бил изумен с екипа си от това, колко бързо китовете изчезна от погледа им. Никой на борда не е знаел на земетресението, но животните изглежда усещали подводната сеизмична активност, и побързали да потърсят убежище на безопасно място.
Можем ли действията на китовете,  да възприемем като сигнал за приближаваща опасност, особено за сеизмична активност?
В Япония и Нова Зеландия, където са станали едни от най-големите земетресение през 2011 г. било предшествано от масивни изчезвания на китовете край брега на островите. А при неотдавнашното подводно земетресение в Мексико, е забелязано, че кит е побързал да напусне дълбините на морето при първото усещане за опасност.
През 1965 г. писателят живеещ в Шри Ланка, Артър Кларк прогнозирал, че до 2000 г., човекът няма да бъде единственото разумно същество в природата на нашата планета. Към тях ще се отнасят делфините и китовете.
Въпреки това, дългогодишните изследвания на китове ни карат да се съмняваме в правилността на тълкуването на поведението им. Така че, не можем напълно да се опрем на техните сигнали.

Немския фотограф Мартин Климас е създал серия от фотографии, където той е запечатал портрета на песен чрез пръски от бои.
Главната задача на фотографа била да покаже красотата на многоцветния хаос от бои, които се подчиняват на особен порядък в зависимост от определена музика.
Климас снима движението на всяка капка боя. Всяка от снимките е ярка смес от цветове., нещо подобно на аналогово представяне на музиката.
Добре подбрана палитра от цветове се поставя на специална повърхност, която при включване на определена мелодия започва да вибрира и да изхвърля капки боя нагоре.
Мартин Климас е пресъздал портретите на много песни, от Майкъл Дейвис до Kraftwerk. За създаване на тези работи са били необходими шест месеца, при това са изхвърлени 1000 „изстрели“ от боя и са изразходвани 18 галона материал.
Климас е станал известен в света на изкуството преди четири години, когато е създал серия от снимки на порцеланови статуи в момента на тяхното разрушение.
Той създава своите работи под вдъхновението на абстрактния експресионизъм, но главен негов вдъхновител е Ганс Джени, сложил началото за изучаване на звуковете и вибрациите.
С помощта на картините си Климас се опитва да отговори на въпроса: „На какво прилича музиката?“