Първата видео игра се е появила през 1956 г. Две години по-рано Артур Кларк описва виртуална реалност.
Сред хилядите форми на развлечение, съществуващи в „Градът и звездите“ на Кларк, сагите са били особено популярни. Влизането в сагата не правело Елвин пасивен наблюдател. Той бил активен участник, но имал свободен избор.
Събитията и сцените служещи за изходни материали за създаване на приключения, можели да бъдат подготвени по-рано от художници. Те били достатъчно гъвкави и в тях се допускали всякакви изменения.
В тези призрачни светове може да се отправиш и със своите приятели.
И докато продължава сънят, той не трябва да се различава от реалността.

Основно живописта на Леонардо да Винчи касае портрета.
Леонардо е смятал, че художника на платното трябва да предаде две неща: човекът и състоянието на душата му. Като никой друг той е следвал този принцип в изкуството си.
Неговото майсторство се усъвършенствало и подобрявало не толкова в усвояване на тайните на живописта, а от дълбоките размишления, изследване на човешката личност и прилагане на новите достижения в науката.
В портретите на великият художник е изобразен не просто човека, а уникална личност със своите неповторими психически особености и форми.
Леонардо се интересувал не само от прекрасните женски лица, но и от „уродствата“. Срещайки на улицата грозни или недъгави хора, той не се отвръщал от тях и не ги презирал. Леонардо изучавал „аномалиите“ на човешките тела.
Художникът често канил такива гости в дома си. Хранил ги и ги развличал. Именно така той изследвал тайните на човешката мимика.
Леонардо много харесвал лица, отличаващи се с хармонията на формите си. Това намерило израз в картините му.

Медузите са интересни същества. Те са красиви, необикновени и поразяват въображението ни с причудливите си форми и разцветки. Тези животни са красиви, докато не ни ужилят. Всички знаем колко боли изгореното от медуза, но някои от тях могат да причинят и смърт на човека. За това всички любители на океана, занимаващи се с плаване, гмуркане и сърф, не ги обичат.
Група от изследователи са създали система „океанска охрана“, тя прилича на такава патентована през 90-те години, но неизползвана.
Принципът е много прост. Предоставят се серия от шамандури, които излъчват ултразвикови вълни. Тези вълни спират до определени граници медузите в океана.
Това изобретение опазва здравето и живота на човека. Този безопасен за човека метод и не причиняващ вреда на медузите е помогнал за „съвместното мирно“ съществуване.

Колкото и да си подготвен от пътеводителите и книгите, пак ще останеш поразен, кагата видиш Йелстоунския парк. Природата сякаш тук е събрала всички причудливи форми, контрасти и багри. Всичко онова, което може да учудва и да очарова.
Планини, клисури, водопади, езера, гори се сменяха едно след друго като в калейдоскоп. Водата на горещите извори изхвърля частици вар, които като изстине, се втвърдява и образуват цяла система от тераси, сякаш издялани от мрамор. Тези тераси са ту тесни, ту широки. Те са обградени от висулки и фантастични дантели от сталактити. Съвършено белите тераси се сменят със светложълти, розови, сини, зелени, кафяви… Особено интересна е една висока тераса, която се нарича Кухнята на дявола. Това е тъмно пространство, в което се чува  глух тътен. Наоколо изхвърчат, като черни парцали, прилепи и почти докосват влезлите с крилете си…
И изведнъж нова декорация.  Златна врата от лава в златистожълт цвят, Лебедово езеро, дива планинска местност със снежни върхове.
По-нататък е Басейнът на гейзера Герис и горещите извори на Черния мърморко, Човек на минутата, изхвърлят струя всяка минута, Постоянно изригващи през двадесет минути. По-долу разноцветни кални извори, розови, жълти, бели….
Тези извори с шум изхвърлят гореща вода и тя падаше на земята във фантастични каскади.
Тюркоазната водна колона с необикновена синева и прозрачност се отразява в огледалната повърхност на Призматичното езеро. Наоколо има множество гейзери и горещи извори, мънички планински езера, изумрудени поточета с водопади…
Ето причудливият по форма гейзер Улей, Устничка, Лъв. А по-нататък, всред скалите, преливащо в топази и рубини, лежи Изумрудното езеро. То очарова.
Наистина и тук както навсякъде се виждат хотели за туристи, къщички с бензинови колонки за обслужване на автомобили, забавни павилиончета с разхладителни напитки.  И навсякъде натрапчиви реклами по стените, по оградите, по крайпътните дървета и даже по скалите. Тези реклами за зъбни пасти, тиранти, бръсначи, патентовани лекарства обезобразяват тези най-красиви в света пейзажи. Но по стария път се виждат още съвсем незасегнати  места.

Знаете ли историята с името на секвоята? — запита, усмихвайки се, Бари. — Между индианските вождове имало-един, когото наричали Секвоя. Но ще сгрешите, ако помислите, че той е бил дивак, размахващ томахавка, ловец на скалпове. Той бил много културен човек, изобретател на индианската писменост. Именно в негова чест индианците нарекли дървото секвоя. Американските секвои са били открити от ите преди около сто години и наречени калифорнийски борове или мамонтови дървета. Мамонтови може би затова, че сухите клони на старите секвои напомнят мамонтови зъби. Първият изучил секвоята ботаник англичанин пожелал да увековечи името на английския герой пълководец Велингтон и в негова чест нарекъл дървото „Велингтония гигантея“. Но американците се обидили, запротестирали: тяхно, американско дърво да нарекат на името на англичанин, при това на генерал! И американските ботаници нарекли дървото на името на своя национален герой Вашингтон: „Вашингтония гигантеа“. Обаче по-късно станало ясно, че и едното, и другото име е неправилно, тъй като новото дърво представлявало от себе си нов вид, но не и нов род. Затова напълно заслуженото название „Гигантеа“ можело да бъде поставено, но родовото название трябвало да бъде друго, такова, каквото си е имало вече по-рано известното дърво от този род — „Секвоя семпервиренс“ — вечноживееща секвоя. Така вождът на индианците победил националните герои на Англия и Америка.

Западните експерти за пореден път предупреждават, че желанието на големия брой млади момичета да получите перфектен тен, може да доведе до един от най-смъртоносните болести на нашето време.
В съответствие с резултатите от последните проучвания, дори редки посещения на солариум от младите хора, води до това, че предразположение към развитие на злокачествен меланом, най-трудноизлечимата форми на рак на кожата, се увеличава почти двойно.
За възрастните мъже и жени, съответният риск е двадесет процента. Тази цифра трябва да подбуди хората да мислят дали всеки е готов да рискуват живота си в името на красотата и да взема под внимание мненията на другите.
Статистиката показва, че меланома е най-често разпространената форма на рак сред жените на възраст между двадесет до тридесет години.