Дизайнерът Омер Сагив от Лондон е разработила футуристичен автомобил със слънчеви батерии. При създаването на автомобила е използвал алуминий.
Слънчевите панели са прикрепени към един алуминиев профил с помощта на гъвкави, тънкослойни модули. Транспортът на бъдещето представен чрез автомобила SPV ще има и система за охлаждане, която може да защити водача от външната топлина. Аеродинамична форма на превозното средство не само ще увеличите скоростта му, но също така ефективно ще събира слънчевата енергия.
Събраната слънчева енергия може да се използва и за източник на енергия в дома на шофьора.
Въпреки преимуществата на този автомобил, съвременното му използване е практически невъзможно, тъй като колата е много крехка. Трудно бихме си представили такава кола по нашите пътища.
Автомобилът е предназначен преди всичко за пътуване в пустини и местности без растителност.

В Дорсет, югозападна Англия, жителите са били озадачени, от падащите сини кристали с размер до 3 см.  Стив Хорнсби твърди, че кристали са паднали в следобедните часове, когато  валял дъжд придружен с градушка
Най-напред самият той е мислил, че това е градушка. Стив е открил такива сини отломъци в градината си, били около дузина. Те били сини желеобразни кристали без мирис. За да ги събере той е използвал лъжица и буркан от конфитюр.
Представители от метеорологичната служба са изследвали страните находки и са заявили, че това не е метеорологично явление.
Стив Хорнсби бивш инженер от авиокомпания твърди, че преди дъжда небето е имало тъмножълт необичаен цвят.
Произхода на тези страни кристали за сега не е установен. Трябва да отбележим, че такива явления не се наблюдават за първи път в Англия. По-рано са били намерени бели желеобразни съсиреци с неправилна форма произхода, на които също не е  бил установен.

Това е уникален модел, които ще подгонва другите хлебарки към  предварително подготвен капан. Мини-терминаторът има форма и големина на кибритена кутийка.
Моделът е оборудван с два 16-MHz процесора, операционна система и 10 инфрачервени сензори. Два електродвигателя задвижват колела, чрез които механичния агент се придвижва напред. Най-трудното било да се създаде миризма на хлебарка, чрез която жертвите на робота да го възприемат като свой.
Когато повече хлебарки се устремяват към механизирания си събрат, той остава неподвижен, като истинско насекомо, но когато броя им стане голям, роботът се откъсва от тях и бяга, а те го следват, така стигат до предвидения капан.
За да създадат компютърна програма, която да възпроизвежда движенията на хлебарките, три години във френския Център за изследване на познавателните способности на животните са правени видеоснимки на такива насекоми във всевъзможни ситуации.

Американският учен Крейг Венър и екипът му са изградили генома на бактерия и са го внесли в приемна клетка. Това се определят като първата в света синтетична форма на живот.

Експериментът е революционен и прави първата крачка към създаване на организми чрез изграждане.

20 учени за повече от 10 години за около 40 млн са стигнали до този успех.

Постижението поставя началото, в която животът ще бъде създаван, започвайки с бактериите. Чрез тях ще се произвеждат биогорива, поглъщащи въглероден диоксид от атмосферата.

Въпреки това критиците, включително някои религиозни групировки, заклеймиха работата на учените. Те предупредждават, че изкуствените организми могат да излязат извън контрол и да предизвикат екологичен хаос. Някои от тях могат да бъдат превърнати в биологични оръжия. Други обвиняват Вентер, че влиза в ролята на Бог.

Професор Рейд и доктор Пили oт Северна Каролина решили да определят колко думи може да запомни едно от най-умните кучета в света.
По време на експеримента, който отнел три години, учените се опитвали да научат кучето да индетифицира и намира предмети по тяхното название.
Те използвали особен метод на обучение. Първоначално запознавали кучето само с един предмет, няколко месеца по-късно добавяли още един. Така бавно и постепенно учените успели да обучат животното да различава 1022 предмета.
По време на контролните проверки пред кучето поставяли 20 случайно избрани играчки. След това назовавали някой от предметите и то трябвало да го донесе.
През трите години на обучение били направени 800 подобни проверки. При експериментите кучето сбъркало само няколко пъти.
Според учените, „гениалното“ животно е успяло да научи няколко глагола, да изгражда няколко сложни логически асоциации и даже да разпределя предметите по форма.