Един млад човек отишъл при Сократ, за да учи красноречие. В разговора с великия философ той говорил толкова много, че Сократ му поискал двойна цена.
– Защо трябва да платя двойно по-скъпо? – попитал младия човек.
– Защото, – казал Сократ, – трябва да ви уча на две неща: първо да въздържате езика си и второ как да говорите.
Не само този млад човек, но и много други си вредят чрез езика. Много да говориш и много да кажеш, не са едно и също нещо. Понякога две три думи казват повече от хиляди други.
Човек се учи да говори две или три години, но цял живот не може да се научи да мълчи. Многословието е загуба на ценно време и енергия. То не принася никакъв положителен плод.
Внимателните към себе си хора са като чувствителни прозорци на душата. Ако ги отворите, ще усетите как от тях излиза любов и вътрешна топлота.
Най-големият отвор – вратата изобилно пропуска цялата топлина.Така е и с език, който говори колкото и каквото си иска. Многословието запушва ушите, затваря очите и чувствителността на душата.
С него е свързано високомерието, арогантността и тиранията. Те са като буря, която разрушава и помита всичко, а след нея остават гордост и заслепение.
Обичай повече да мълчиш, отколкото да говориш. При тишина умът се съсредоточава, а при многословие се разсейва.
Дайте повече отдих на езика си, отколкото на ръцете си!

Един невярващ в Бога учен, посетил приятеля си, който бил християнин. На масата стоял прекрасен глобус.
– От къде имаш този красив глобус?
– Така, – засмял се християнина, – той от само себе си се появи.
– Нещата сами по-себе си не се случват, – недоволно потъркал чело учения.
– Ти не можеш да повярваш, че този глобус е дошъл от нищото, а как така приемаш, че Земята и цялата Вселена за възникнали случайно?
Един философ попитал Св. Антоний, който не можел да чете и да пише:
– От коя книга си извлякъл информацията, която изявяваш на тези хора?
Св. Антоний, без да каже дума, с едната си ръка, посочил към небето, а с другата към земята.
Съзерцанието на безбройните чудеса, видими в небето и на земята, са като книга, която всеки може да прочете и през деня, и през нощта, за да говори на хората без ограничение.
Отиди към полето, посято с пшеница. Погледни класовете и ще видиш обвивката и дългите осили, които защитават зърното. Погледни раззеленилите се листа над картофите, чрез тях се съхранява влагата необходима за растежа на зеленчука, Погледни миглите си, които те защитават от силната слънчева светлина.
Може ли при такива доказателства да отричаш съществуването на Създателя? Той е създал всичко и поради неговата воля е сътворен света.

Олтарът трябва да остава непоклатим, но украшенията му трябва да се сменят според епохите, така поне твърди известен философ.
Хората на Запада, уверили се отдавна в тази истина, са се погрижили да прогонят от своите църкви всичко, което не е било по вкуса на съвременниците. Продължителността на литургията е била сведена на четвърт час, постите са поносими, свещениците възпитани, иконите радват очите, музиката пленява слуха. По този начин всеки може без голямо усилие или отвращение да бъде добър християнин.
Но на изток считали за добре да останат закрепени към ритуалите на средновековието, както мидите за скалите. Литургия трае около два часа, както по времето на свети Василий и никой не я слуша. Свещениците се подбират от „измета на земята“ както по времето на апостол Павел и никой не слуша съветите им. Постят само ревностните. Иконите не са красиви и никой не ги целува, а колкото до църковни носопения, смятам, че е напълно излишно да се говори тук за тях.
Когато човек влезе в някоя такава църква, той бива обхванат само от едно чувство, по-скоро да си отиде.

Не си спомням кой философ пожелал да покаже на някакъв азиатски цар, че не е справедливо да проклина боговете, задето бил изгубил сина си.
Поискал от него да намери из обширните си владения само трима души, които не са изпитвали никога скръб. Обещал му, че ако се издълбаели върху гроба на починалия имената им, щели веднага да го възвърнат към живот.
Как мислите дали ги е намерил?

В едно предание се разказва за разговора между един философ и равина Реувен, станал в Тиберия.
– Кой е най-ненавистния човек в света? – попитал философа.
– Онзи, който се отрича от създателя си, – отговорил спокойно равина.
– Как така? – учудил се философа.
А равинът отговорил:
– Почитай баща си и майка си, не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай против съседа си, не пожелавай. Виж, човек не отрича кой да е от тези закони, ако не отрече техния корен, т.е. Бог, който ги е постановил. И никой не извършва грях без първо да Го е отрекъл, Него, постановили забраната.