Устойчиви гени, които съдържат изкуствени плазмиди могат да намерят пътя към околната среда, ако не са унищожени.
Китайски експерти изследвали шест реки и открили бактериална ДНК, която носи синтетични гени устойчиви към действията на антибиотици, които се използват изключително за изследователски цели в областта на биологията и генното инженерство.
Безотговорното използване на антибиотици в болниците, ферми и самолечението на хора е довело до бързото разпространение на бактерии в околната среда, носещи гени, които им дават способността да устои на действието на антимикробните препарати. Попаднали в околната среда, такива микроби бързо предават своите гени на други бактерии, създаващи щамове, които предизвикват сериозни, а понякога и нелечими инфекции.
Гени устойчиви на антибиотици са изключително мощни инструменти на биолозите. При изследванията, свързани с молекулярното клониране, учените поставят такива гени в синтетични плазмиди, които са малки бактериални молекули ДНК.  В допълнение към ген от „устойчивостта“, синтетични плазмиди съдържат други гени, чиято работа е, както винаги, изучаване на генетиката. След присаждане на изкуствен плазмид, бактериалната култура се обработва с антибиотици, та учените да бъдат уверени, че са напълно устойчиви към антибиотици. Оживелите микроби носят необходимите за изследване гени.
За да не се допусне попадането на изследователски плазмиди в околната среда американските академични институти следват специално разработени процедури за обработка на биологичните отпадъци, останали след генетичните експерименти. Те са свързани с термична обработка и изгаряне.
Химиците в хранително-вкусовата промишленост също използват молекулярно клониране. Например, за създаване на зърнена култура и бактерии за производство на биотопливо и други екологични задачи.
Китайски учени решили да проверят образци на вода събрана от долното течение на шест местни реки, за присъствието на изследователски гени устойчиви към действията на антибиотиците. Получените резултати потвърдили най-лошите страхове. От забелязаните представители от вида Escherichia coli били зарегистрирани плазмиди, кото след това щателно са изследвани на генетично ниво. Установено е, че във всички шест проби има значителна концентрация на ампицилин-устойчиви бактерии, над 27% от всички бактерии във вода, съдържаща една или повече синтетични плазмиди.
Ако „невнимателните“ страни и техните правителства продължи да не се грижи за преработка на органични отпадъци, то скоро на Земата ще останат само синтетични супербактерии.

Мястото на действието е остров Жежу и Едо в южната част на корейския полуостров. Тук по-възрастни жени се гмуркат в студената вода без акваланг. Те изчезват за няколко минути във водата, след което се появяват на повърхността с богат улов, състоящ се отохтоподи, морски таралежи и миди.
Предполага се, че жените в тези крайща са започнали да се гмуркат за перли и храна още преди 1700 години.
Има няколко причини поради, които тук се гмуркат само жени. На острова не можело да се развъждат ферми, поради липса на плодородна земя, а болнавите азиятски мъже не били много подходящи за гмуркане, за  това с тази дейност трябвало да се заемат „пълничките“ жени.
Според други, мъжете плащали повече данък за доходите си и за да запазят повече пари за семейството си, с гмуркането се заели жените.
Каква е точно истината не е от значение, но скоро тук се възцарил матриархат. Мъжете оставали в къщи да се грижат за дома и да гледат децата.
За разлика от останалата част на конфуцианската Корея, раждането на момиче в семейството било празник.
Но с течение на времето, ситуацията започнала да се променя. Увеличил се износа на морски продукти, най-вече към съседна Япония. Така водолазките започнали да печелят повече и дъщерите им могли да отидат да учат в колеж. Освен това на острова се увеличил притока на туристи. Мъжете започнали да се устройват на работа, защото островът малко по малко се влял в обичайния начин на живот с останалата част на Корея.
Последното поколение водолази са жени на 50-65 години, рядко има между тях 40-годишни. В най-добрите години в морето се гмуркали 30 хиляди жени, а днес само 5 хиляди.
Трябва да споменем, че съществуват две групи водолази, гмуркащи се от лодка и потопени директно от брега. Под водата прекарват по 4-5 часа. След това събират улова в обща кошница. Търговците плащат добри пари за стоката. Накрая приключват с подялба на печалбата, в зависимост от това, кой какво е уловил. Теглото на мрежите, които вдигат жените достига 50 килограма. Този труд с право можем да наречем много труден.